Решение № 3152 от 19.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110131911 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма] срещу Т. ЕМ. Т. и ИВ. М. Б. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15040/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. ЕМ. Т. и ИВ. М. Б. за разделно заплащане /по ½ част от всеки от тях/ на следните суми: 2880,75 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и 351,52 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците, на ищеца са дадени указания, че може да предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Иска се съдът да признае за установено вземането на ищеца по отношение на ответниците, както следва: от ответника ИВ. М.

Б. сумата от 1440,38 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и сумата от 175,76 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г., и от 1 ответника Т. ЕМ. Т. сумата от 1440,38 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и сумата от 175,76 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на съсобственици на процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД, което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори и от двамата ответници, които са с идентично съдържание. Предявените искове се оспорват по основание и размер, прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми. Поддържа се становище, че представените към исковата молба разпечатки на съобщения към фактури, не представляват официален или частен документ, който да послужи за удостоверяване на вписаните в тях обстоятелства.

Твърди се още, че по делото не са представени доказателства, че през исковия период ищцовото дружество е доставило ТЕ в имота, съответно, че главната искова претенция не е конкретизирана – не става ясно за каква конкретно топлинна енергия става на 2 въпрос – за подгряване на топла вода, за отопление ли за отдадена от сградна инсталация. Излагат се доводи, че за уважаване на исковите претенции не е достатъчно единствено установяване на облигационно правоотношение между страните, а и извършването на доставка по договора, ползването на топлинна енергия от ответниците, както и размера на задълженията им за процесния исков период. В тази насока ответниците оспорват наличието на договорни отношения с ищцовото дружество, както и доставката на топлопреносен флуид за процесния имот. Позовават се на недължимост на процесните суми и съгласно Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. и Директива за енергийната ефективност. По отношение на акцесорните искови претенции се поддържа становище за противоречие с установения по общите условия размер, съответно връчване на покана за плащане, обуславяща изискуемостта на вземането. По изложените в отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 15040/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т. ЕМ. Т. и длъжникът ИВ. М. Б. да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя от сумите, както следва: 2880,75 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и от сумата от 351,52 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 11.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 15040/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения от длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том V, рег.№ 7163, дело № 863/2005 г. по описа на М.Н. нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че на 13.12.2005 г. ответниците са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. В нотариалния акт не е посочено какви са правата на купувачите в съсобствеността, поради което приложима е презумпцията на чл.30 ЗС, че частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противно. Видно още от данните по делото е, че имотът е закупен с отпуснат банков кредит, обезпечен с вписана законна ипотека върху имота в 3 полза на банката.

По делото е приложено писмо от 22.08.2013 г. от ищцовото дружество до ответника Б., с което го уведомяват, че на основание чл.61, ал.4 от ОУ на дружеството, считано от м.07.2013 г. името му е вписано като титуляр на партида с аб.№ 265867.

По делото е приложен констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., съставен в присъствието на представител и ищеца и представител на ЕС, в която се намира и процесния имот, от който се установява, че в сградата не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, поради еднотръбна инсталация на отопление.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Към писмения отговор от ответника Б.а, по делото е приложен фискален бон от 03.08.2021 г. за платена сума от общо 1616,14 лева, посочени като главница и мораторна лихва.

В изпълнение разпоредбата на чл.190 ГПК от ищцовото дружество са представени становище от директор на ТР „Земляне“, 4 бр. протоколи за подмяна на топломер и 4 бр. свидетелства за проверка на СИ.

По делото са приложени писма от 2019 г. и 2020 г. от ищеца до живущите в процесната жилищна сграда, с които последните са уведомени, че поради намаляване ползването на топлинна енергия в сградата, топлинния товар на отоплителните тела е намален с повече от 50 %. Предходното обуславя абонатите да заявят изрично желание да останат потребители на доставяната от топлофикационното дружество услуга.

По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на проверки в ищцовото дружество е посочило, че отоплението на общите части в сградата на процесния адрес е изключено на 21.03.2002 г. Отоплителната инсталация на бл.10 на процесния адрес е еднотръбна и е непригодна за прилагане на дялово разпределение на ТЕ чрез ИРРО, за което по делото е представен и протокол от 12.12.2007 г. Разпределянето на ТЕ в сградата се извършва от [ФИРМА], като за БГВ е по отчет на водомери за топла вода, а за отопление ТЕ се разпределя по отопляема кубатера на имотите. За процесния недвижим имот е разпределяна БГВ по отчета на два водомера, за сградна инсталация – по пълен отопляем обем от 186 куб.м., а за отопление на имота – по коригирана кубатура – 76 куб.м. Вещото лице е констатирало, че формулярите с отчетени показания на двата водомера в ап.100, са подписани от клиент. Документите, касаещи отчитане и разпределяне на ТЕ, както и съобщенията към фактури, са на името на ответника И.Б.. Вещото лице е констатирало още, че от ответниците не са представени рекламации/възражения във връзка с разпределяната в 4 имота ТЕ и последвалите изравнителни сметки. Съгласно заключението топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е преминавал метрологични проверки през две години, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през процесния период за ап.100 е в съответствие с нормативната уредба.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството ва ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че за покриване на начислените суми за процесния период е постъпила сума в общ размер на 1616,14 лева, които са разпределени в счетоводството на ищеца за главница, лихва, съдебни разноски и законна лихва. В отговора на задача № 2 вещото лице е посочило, че през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са издавани кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия на обща стойност 1348,22 лева, след което същите са сторнирани и издадени общи фактури, както следва: обща фактура за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 1283,92 лева и разлика за възстановяване от 64,31 лева; обща фактура за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. на обща стойност 1278,88 лева и разлика за възстановяване в размер на 200,42 лева и обща фактура за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на обща стойност 1366,54 лева, с разлика за доплащане 155,83 лева. С оглед предходното вещото лице е посочило, че общият размер на неплатените суми за процесния период възлиза на 2880,75 лева, а обезщетението за забава върху главницата – 351,52 лева. В констативно-съобразителната част на експертизата, в отговор на въпрос № 3, вещото лице е описало в табличен вид издаваните фактури през исковия период и тяхната стойност.