Акт № 20835 от 05.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 9188/2026
- Подписан
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.I · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за защита на потребителите
- чл.32 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20835 гр. ......, 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110109188 по описа за 2026 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.11.2026 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №9188 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена в срок от ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Х. Д. Д. и Р.
1
С. Д., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответниците, че дължат всеки, при условията на разделна отговорност, следните суми, сума от 99,87 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за отопление, /ТЕ/, за периода от 01.07.2023г. до 30.04.2025г., сума от 10,17 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2024г. до 19.01.2026г. върху главница за ТЕ, сума от 12,85 евро, представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ, за периода: 01.05.2023г.- 20.04.2025г. и сума от 2,79 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.07.2023г. до 19.01.2026 г. върху цената за дялово разпределение, в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр.........., с абонатен № ......, инсталация №......, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №263/2026г. на РС- гр.Дряново. Претендира се присъждане на разноски.
В законен срок отв. Х. Д. подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. Д. от САК, с който оспорва като неоснователни предявените искови претенции. Не оспорва, че до проц. топлоснабден имот е доставена ТЕ и съответствието на разпределението на същата с нормативната уредба, както и че не е извършвано плащане. Не оспорва, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговарят на посочените в исковата молба, нито че процесните начисления не съответстват на действащите цени за ТЕ. Намира, че липсват разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период.
Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване касателно процесния имот, респ. да е налице сключен между страните договор, както и да е настъпила забава за плащане. Оспорва дължимостта на сумите, претендирани за дялово разпределение, доколкото услугата по ДР се извършва от и за сметка на ищцовия доставчик на ТЕ. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. Р. Д. подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. С. от САК, с който оспорва като неоснователни исковите претенции. Не оспорва, че до проц. топлоснабден имот е доставена ТЕ и съответствието на разпределението на същата с нормативната уредба. Не оспорва, че по процесните фактури не е извършвано плащане. Не оспорва, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговарят на посочените в исковата молба, нито че процесните начисления не съответстват на действащите цени за ТЕ към процесния период. Твърди, че няма разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване касателно процесния имот, респ. да е налице валидно сключен между страните договор. Оспорва да е настъпила забава за плащане на процесните главници.
Оспорва да дължи цената на дяловото разпределение, доколкото услугата по ДР се извършва от и за сметка на доставчика на ТЕ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендират се сторените разноски.
С доклада са приети за безспорни между страните следните обстоятелства:
- до процесния топлоснабден имот е доставена топлинна енергия и съответствието на разпределението на същата с нормативната уредба;
- по процесните фактури не е извършвано плащане;
- не са налице разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период;
- размерът на осчетоводените като дължими суми отговарят на посочените в исковата молба;
- процесните начисления съответстват на действащите цени за топлинна енергия към процесния период.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, ....., което представя 2 бр. индивидуални изравнителни 2 справки за използвана ТЕ на името на отв. Х. Д., за отопл. сезони 2023/2024г. и 2024/2025г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към ИМ е препис на Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №.....г., с който Х. Д. и Р. Д. са придобили от СНС правото на собственост върху жилище, находящо се в гр...... като съгласно у-ние, издадено от СО, р-н „....“, ..... е са идентичен на ..... (строителен номер) в ж.к. ......
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот. В хипотезата на близки родствени отношения е допустимо член на семейството да бъде задължено лице за режийните разноски, независимо от разпоредбите на чл.32 от СК, уреждаща солидарна отговорност за задълженията, поети за задоволяване нуждите на семейството. СИО по правило е бездялово и неделимо съпритежание между съпрузите на придобитите през време на брака при съвместен принос вещни права. Разделността в задълженията за режийни разноски е приложима при обикновена съсобственост. От представените писмени доказателства, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на отв. Х. Д., който се явява задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот и по отношение на който са издадени фактури от ищеца. С оглед на горното отв. Х. Д. следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.
В заповедното производство двамата ответници са подали в срок възражения, чрез проц. представители, с които оспорват частично задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, над следните суми: сума от 10 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за отопление, /ТЕ/, за периода от 01.07.2023г. до 30.04.2025г., сума от 1 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2024г. до 19.01.2026г. върху главница за ТЕ и сума от 2,79 евро, представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ, за периода: 16.07.2023г.- 19.01.2025г. В настоящото съд. производство ответниците не оспорват доставката на ТЕ и съответствието на разпределението на същата с нормативната уредба, при липсата на изпълнение. Предвид обявените за безспорни обстоятелства по делото следва да се признае дължимостта единствено на главницата за ТЕ по отношение на отв. Х. Д., явяващ се „потребител на ТЕ“, като в останалата си част исковите претенции са неоснователни. Следва да се посочи, че предявяването на искове за заплащане на режийни разноски в мин. размери, по които производства се генерират разноски в многократно надвишаващи цената на иска размери, е своеобразна форма на проц. злоупотреба. Също така частичното признаване на задължения в заповедното производство не може да се приеме за редовно проц. действие, доколкото длъжникът или признава вземането изцяло, или го оспорва изцяло, особено в хипотезата на претенции за режийни разноски в мин. размери и претендиране на адв. хонорар по реда на чл.38 от ЗА от насрещно задължената страна.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане 3 на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в който случай задължението става изискуемо след покана, каквато не е налице, в какъвто смисъл е налице актуалната съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за мораторна лихва, заведен от ищеца, е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес спрямо ответника. Също така сключеният с ФДР договор за извършване на индивидуално разпределение на ТЕ е от 19.11.2001г., със срок на действие от 3 год., с опция за автоматичното му продължаване за още 1 год. при липсата на изричното му прекратяване, а проц. период е период: 01.07.2023г.- 30.04.2025г. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски в двете производства, които са както следва: разноски от по 17,93 евро в заповедното производство срещу всеки ответник и заплатена държ. такса в исковия процес от общо 40,26 евро или по 20,13 евро срещу всеки ответник. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 111,50 евро, съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 200 лв./102,26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., съобразно приложимата й редакция с ДВ, бр.53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 440 лв./ 204,52 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати. Адв. хонорар по този ред следва да се определи само за исковото производство, доколкото в него е реализирана в пълнота защитата правата на отв. страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
Разпечатката съдържа 39 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c312fd7f-ea45-4738-a029-a68dd804dd64