Решение № 15363 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15363 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110145781 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. С. Б. искова молба. В хода на производството ответникът е починал като с Определение №20369 от 16.05.2024г. на негово място са конституирани наследниците му по закон К. И. Б. и И. П. Б..

Ищецът твърди, че ответникът П. С. Б. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ***. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /“ОУ“/. Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него приложение намират ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същият е задължен да заплаща сумите по издадените му фактури в 45-дневен срок, като лихва се начислява само върху вземанията по общи фактури. Твърди, че в сградата се предоставя и услуга за дялово разпределение на топлинната енергия съгласно чл.139 ЗЕ. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасил задължението си за заплащане на нейната цена в срок. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК първоначалният ответник П. С. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Поддържа, че липсва сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Заявява, че конструкцията на чл.153, ал.1 ЗЕ, 1 съгласно която титулярите на вещни права върху топлоснабдени имоти са клиенти на топлинна енергия, не е правна, а догматична, както и че посочената разпоредба противоречи на чл.6 и чл.7 от Директива 2011/82/ЕС. Твърди, че същата се намира в противоречие и със ЗЗП. Сочи, че по делото не е представен документ, от който да се установява, че е приел Общите условия /“ОУ“/ на ищеца. Поддържа, че те нямат самостоятелно съществуване, а са неразделна част от писмен договор, какъвто не е сключван, като за да влязат в сила трябва, да са изрично приети и да са подписани от потребителя. Поддържа, че съдържащите се в ОУ клаузи са неравноправни. С оглед на изложеното относно липсата на писмен договор, счита, че в случая са налице непоръчани доставки на топлинна енергия, поради което същите остават за сметка на доставчика. Сочи, че топлинната енергия е родово определена вещ и следва да бъде конкретизирана по вид, като предвид липсата на индивидуализация намира, че е лишен от възможност да осъществи защитата си. Оспорва доказателствената стойност на извлеченията от сметки, като твърди, че ищецът не е представил първични счетоводни документи, от които да е видно откъде произтича дълга му и каква е неговата структура. Поддържа, че уредената в закона формула за изчисление стойността на отдаваната от сградната инсталация топлинна енергия е нищожна поради противоречие с обективен физичен закон и като издадена от некомпетентен орган. Сочи, че всички промени в ЗЕ, извършени от зам. министър Янева, обнародвани в ДВ, бр. 94/2013г. са прогласени за нищожни с Решение 11603/31.07.2019г. по адм. дело №13721/2017г. на ВАС с изключение на формулата, тъй като имало образувано отделно дело №1372/2013г. на ВАС. Намира, че по аналогия и тя следвало да бъде прогласена за нищожна, доколкото страда от същия порок. Поддържа, че представените документи за сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение договор нямали никаква стойност, защото Общото събрание на Етажната собственост нямало правомощия да сключва такъв договор. Счита, че съгласно пар. 5 от Наредба №16334/07 фирмите за дялово разпределение били подизпълнители на ищеца и по право договорите им с етажната собственост се прекратявали. Твърди, че ищецът не бил представил документ, от който да е видно, че се е съгласил да закупува топлинна енергия на пределна цена, определена от КЕВР, като едностранното определяне на цена дори при наличие на писмен договор било неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че нормативната уредба, регламентираща топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16-334 се намира в противоречие с Конституцията, ЗЗК, Директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС и др. нормативни актове по приложен списък, както и законите на физиката. Прави възражение за начина на определяне на лицата, които следва да поемат тежестта от загубите на сградната инсталация. При условията на евентуалност, ако е начислена сума за БГВ, прави възражение, че енергията, която се ползва за подгряване на топла вода, се изчислява в разрез с физичните закони.

2

Твърди, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, с което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача.

Поддържа, че измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост, както трябвало да бъде по закон, както и че липсвал отделен топломер на енергията за топла вода и измервателни уреди с фиксиращи показания съгласно чл.21 ЗЗК и чл.9, пар. 3, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС, според които ищецът трябвало да предлага разделно услугите по отопление на имот, а именно- отопление на общи части, подгряване на топла вода. Твърди, че както в общите части, така и в имота не е ползвана топлинна енергия, тъй като има монтиран климатик. Признава ползването на услугата БГВ, определена по калоритмично уравнение. Сочи, че не бил представен протокол за извършена метрологична проверка на топломера от лицензирано дружество, от който да е видно какво е допустимото отклонение и какво е реалното отклонение, не били представени и протоколи от ежемесечните отчитания с подпис на представител на етажната собственост, както и документи, от които да е видно, че абонатната станция е била пусната в експлоатация и са били извършени последващи настройки на същата в съответствие с демонтирането на отоплителни тела в сградата.

Твърди, че начисляването на лихви по прогнозни сметки е незаконосъобразно, в разрез с чл.86 ЗЗД. Намира разпоредбата на чл.33, ал.1 ОУ за противозаконна и противоречаща на практиката на ВАС. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че е дал съгласие за извършване на авансово плащане на начислените суми по съобщения към фактури съгласно чл.53 ЗЗП. Възразява за недължимост на претендираните разноски от ищеца. С оглед на изложеното отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

В подаденото от него възражение по чл.414 ГПК, което съдът следва да вземе предвид при разглеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, същият излага и доводи за нищожност и незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение.

По делото на 25.06.2024г. и 27.06.2024г. са постъпили становища и от наследниците на починалия ответник П. С. Б. - К. И. Б. и И. П. Б., с които същите оспорват предявените срещу наследодателя им искове.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис” ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. И. Б. и И. П. Б. /в качеството им на наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. С. Б./ за признаване за установено, че 3 ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделност следните суми: сумата от 361,60 евро /707,24 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №171967, инсталация №********** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 78,12 евро /152,79 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 13,70 евро /26,81 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 3,45 евро /6,76 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №32164/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав, които суми съобразно посоченото от ищеца се разпределят между ответниците, както следва: за ответницата К. И. Б.- ¾ от целия дълг или 271,20 евро /530,43 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №171967, инсталация №********** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 58,59 евро /114,59 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 10,28 евро /20,11 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 2,59 евро /5,07 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за ответника И. П. Б.- ¼ от целия дълг или 90,40 евро /176,81 лева/, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №171967, инсталация №********** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 19,53 евро /38,20 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2022г., сумата от 3,42 евро /6,70 лева/, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и сумата от 0,486 евро /1,69 лева/, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.05.2022г.

Във връзка със съдържащите се в подаденото възражение по чл.414 ГПК доводи за нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да бъде посочено, че доколкото заповедта е издадена от съда в рамките на правораздавателната му компетентност, в предписаната писмена форма и има изискуемото нормативно 4 определено съдържание, то същите се явяват неоснователни. Съдът намира, че липсата на нарочен акт, с който да бъде разпоредено нейното издаване не опорочава същата, тъй като волята му е ясно изразена със самото й съставяне.

Съдът намира за неоснователни и възраженията относно липсата на надлежна индивидуализация на претенциите, като счита, че ищецът е посочил по ясен начин основанието, въз основа на което претендира процесните суми– договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, конкретизирал е топлоснабдения имот, включително с посочване на абонатния номер, индивидуализирал е вземанията по размер и период, като е формулирал по надлежен начин искането си към съда.

Предвид посоченото, исковата молба се явява редовна и допустима и предявените с нея искове следва да бъдат разгледани по същество.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и П. С. Б., по силата на което дружеството е доставило топлинна енергия в твърдените количества и за последният е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, предоставянето на услугата дялово разпределение в сградата, където се намира топлоснабденият имот от лице, с което ищецът е сключил договор, както и изпадането на длъжника в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.