Решение № 12 от 03.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14092/2023
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 03.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 1, предл. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 197 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27, предл. III · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122 · Закон за защита на потребителите
- чл. 302 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Варна, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20233110114092 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявените от И. Н.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 12 против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „С****“ № 17, обективно кумулативно и в условията на евентуалност (посочено като ищеца като алтернативно) предявени искове:
- за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за покупко-продажба на автомобил марка „****“, модел “****“ от 15. 09.2023 г. поради противоречие със закона, алтернативно противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и за осъждане на ответника да върне заплатената сума по него в размер на 14 600 лв., на основание чл. 34 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 967,24 лв., представляваща заплатени при липса на основание суми по регистрация на автомобила и застраховки, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД;
- в евентуалност за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба на автомобил марка „****“, модел “****“ от 15.
09.2023 г. поради грешка, на основание чл. 27, предл. III от ЗЗД и за осъждане 1 на ответника да върне заплатената сума по него в размер на 14 600 лв., на основание чл. 34 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;
- в евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 14 600 лв., представляваща продажна цена по сключения между страните договор за продажба на автомобил марка „****“, модел “****“ от 15.09.2023 г., поради наличие на скрити недостатъци на вещта, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 195, ал. 1, предл. I ЗЗД и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 967,24 лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от ищеца вследствие неизпълнение на задължението на ответника за продаването на лек автомобил без недостатъци, на основание чл. 195, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът И. Н. Т. твърди, че се обърнал към ответното дружество за съдействие, доколкото желаел да закупи автомобил с определени характеристики за сумата до 15 000 лв. заедно с доставката до гр.
Варна. Представител на дружеството заявил на ищеца, че е намерил подходящ автомобил – марка „****“, модел “****”, внос от чужбина за сумата от 14 600 лв. заедно с доставката на МПС-то до гр. Варна. В тази връзка купувачът заплатил капаро в размер на 4 000 лв. на 12.08.2023 г., за което била съставена проформа фактура № **** г. На 15.09.2023 г. бил сключен и договор между страните за покупко-продажбата на процесния автомобил, като превозното средство било доставено в гр. Варна на 18.09.2023 г. Уточнява се, че по настояване на представителя на ответника в сключения договор за продажна цена била вписана сумата от 11 800 лв., вместо действително уговорената такава от 14 600 лв. При получаване на автомобила ищецът заплатил 230 лв. на шофьора на товарната платформа, поради което при погасяване на остатъка от продажната цена си приспаднал тази сума и заплатил на продавача още 9 370 лв. на 19.09.2023 г. и 1 000 лв. на 21.09.2023 г. /или общо 14 370 лв./. За да може да ползва автомобила си след получаването му ищецът трябвало да го регистрира в КАТ, за което ангажирал нарочно лице, занимаващо се с такава дейност, заплатил нужните еко такси в размер на 275 лв., такси към МВР от 35 лв., сключил застраховка „Гражданска отговорност“ от 19.09.2023 2 г. при ЗАД „****“ АД, като заплатил четири вноски на обща стойност 401,91 лв. и първата от четири вноски по застраховка „Автокаско“ при „****“ АД в размер на 255,33 лв. Сочи, че на 21.09.2023 г. при управление на автомобила същият спрял да работи, като двигателят отказал да запали отново, поради което се наложило ангажирането на репатриращ автомобил до специализиран сервиз на марката в с. ****, общ. **** Установено било, че коляновият вал не се движи свободно, че има пластмасови детайли в масления филтър, както и че сервизният интервал за смяна на масло и обслужване на филтрите е надхвърлен с 14 803 км., като за даването на окончателно становище необходимо било демонтирането на двигателя. От сервиза уведомили ищеца, че по предварителни изчисления отремонтирането на превозното средство щяло да струва около 6 000 лв. само за замяната на частите, а отделно от това в такъв размер бил и трудът. Твърди се в исковата молба, че продавачът е уведомен на 21.09.2023 г. посредством приложението “Viber”, в което страните по делото са осъществявали кореспонденцията си, за искането на купувача за връщане на автомобила и получаване обратно на заплатената продажна цена, като ищецът намира че в това му волеизявление се съдържа и волеизявлението му за разваляне на процесния договор за продажба на движимата вещ. В съответствие с изложеното намира, че ответникът, в качеството си на търговец не е положил следващата се грижа на добрия търговец, доколкото е продал автомобил с износване на частите в степен, че цената за ремонтирането му се равнява на платената продажна цена. Намира още, че е налице нееквивалентност на насрещните престации в такава степен, че сделката е нищожна поради противоречие и с добрите нрави. В тази връзки се моли за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД, алтернативно поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД и осъждане на ответника да върне заплатената продажна цена по договора в размер на 14 600 лв., както и осъждането му да заплати сумата от 967,24 лв., представляваща сторените от купувача разходи за вещта, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В евентуалност е изложено, че процесната сделка е унищожаема поради грешка относно съществените качества на вещта, на основание чл. 27, предл.
III ЗЗД. Сочи, че не би закупил процесния автомобил, ако не е разчитал на притежаваните от ответника качества като опитен търговец, предвид това, че 3 дори не е имал възможност да види лично превозното средство. В съответствие с изложеното се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 14 600 лв., представляваща продажна цена на процесния автомобил и сумата от 967,24 лв., представляваща сторени от купувача разходи за вещта, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Евентуално ищецът моли за осъждането на ответника да заплати продажната цена на процесния автомобил от 14 600 лв., както и сторените разходи в общ размер на 967,24 лв.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски както за проведеното обезпечително производство, така и в настоящото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Застъпено е становище за неоснователност на ищцовите претенции. Изложено е, че посочените в исковата молба проблеми на процесния автомобил касаят функционирането му, но не представляват скрит недостатък. Не се оспорва, че превозното средство е доставено в гр.
Варна на 18.09.2023., че е регистрирано в КАТ на 20.09.2023 г., както и че ищецът е заплатил продажната цена за автомобила на вноски от 19.09., 20.09. и 21.09.2023 г. Предвид това ответникът поддържа, че за ищеца е било налице достатъчно време, считано от получаването на автомобила до прегледа му в сервиза (26.09.2023 г.), в което е можел да прегледа вещта и да констатира наличието на съответните недостатъци. Намира, че не са ангажирани доказателства за наличието на такива по МПС-то преди доставката му.
Ответникът счита, че купувачът е проявил небрежност като е управлявал автомобила без да налее моторно масло, което страната излага, че не е отречено от ищеца, за което обстоятелство се позовава на приложената по делото кореспонденция между страните. Добавя, че не носи вина заради необслужването с необходимите на автомобила консумативи от ищеца, което най-вероятно е довело до проблемите с двигателя. Изложено е, че процесният договор за продажба не противоречи на закона или добрите нрави и не намира, че е налице нееквивалентност на престациите, предвид това, че продажната цена отговаря на обичайната такава за автомобил с търсените характеристики. В продължение на посоченото поддържа, че не е налице и грешка относно съществените качества на вещта, доколкото ответникът е доставил автомобил съобразно заявените от ищеца показатели.
4
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представената по делото проформа фактура № **** г., издадена от „****“ ЕООД в полза на И. Н. Т., както и банково бордеро от 12.08.2023 г., че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 4 000 лв. за „употребяван лек автомобил марка: ****, модел: М-**** ****, шаси: ****“.
Представена по делото е проформа фактура № 74 от 15.09.2023 г., издадена от „****“ ЕООД в полза на И. Н. Т. за сумата от 11 800 лв. за „употребяван лек автомобил марка: ****, модел: М-**** ****, шаси: ****“, като от представените платежни нареждания се установява, че по посочената фактура ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 9 370 лв. на 19.09.2023 г. и 1 000 лв. на 21.09.2023 г.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2023 г., сключен между „****“ ЕООД в качеството си на продавач и И. Н.
Т., като купувач, досежно продажбата на лек автомобил марка ****, модел ****, шаси ****. Отбелязано е, че продажбата цена от 11 800 лв. е получена от продавача.
Представена от ищеца е застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/30/123002881399 от 19.09.2023 г., между ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ и И. Н. Т., действаща за периода 19.09.2023 г. – 19.09.2024 г. за автомобил с рама ****. Заедно с това е представена сметка № 37683701 от 19.09.2023 г. и сметка № 37683702 от 20.09.2023 г. за заплащането в полза на застрахователното дружество на застрахователна премия в общ размер на 401,91 лв.
Установява се от представената по делото разписка № **** от 20.09.2023 г., издадена от „Дженерали Застраховане“ АД, че ищецът е заплатил на посоченото дружество сумата от общо 255,33 лв. по застраховка „Каско на МСП“ № **** по отношение на автомобил с рег. № В **** ТТ, който се явява именно процесното превозно средство, видно от приложеното свидетелство за регистрация на л. 25.
Представено е свидетелство за преглед от „****“ ЕООД досежно процесния автомобил с рег. № В **** ТТ, в което е посочено, че при извършената проверка е установена невъзможността л.а. да се придвижи 5 свободно, коляновият вал до позиция, съобразно изискванията на производителя. Установено е и наличието на пластмасови детайли в масления филтър. Сервизният интервал за смяна на масло и обслужване на филтрите на двигателя е надхвърлен с 14 803 км. Необходимо е демонтиране и дифектация на двигателя.
Представена е кореспонденция между ищеца и представител на ответното дружество по „Viber“ във връзка с процесния автомобил.
Приложена е телепоща от 09.11.2023 г., адресирана до управителя на ответното дружество, от съдържанието на която се установява, че ищецът уведомява ответника, че счита процесният договор за покупко-продажба за недействителен, като същият следва да се счита за развален с отправената от И. Т. покана за връщане на л.а. Посочената телепоща е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
По делото в хода на процеса е допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза на в.л. инж. Х. К., което е посочило, че за периода от 29.08.2017 г. /последно отразена смяна на двигателното масло/ до 21.09.2023 г.
Разпечатката съдържа 33 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0f0c89d-0a17-4110-a3a9-b4ebf02f23a4