Решение № 87 от 16.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кърджали, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101023 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Т. Т. М., с която ищецът предявява иск за обявяване на нищожността на Договор за паричен заем № ******, сключен на ****** г. от разстояние, респ. съдържащите се клауза за такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал.2, ал.3 и 4, както и клауза за неустойка в чл. 1 и 2 от договора като нищожни. На ****** г. ищцата сключила Договор за паричен заем № ******, по силата на който „Вива Кредит“ АД й предоставило в заем сумата от 1 000 лева при фиксиран ГЛП от 40.32 процента и ГПР от 49.48 процента.

Следвало да внесе общо дължима сума от 1 103 лева, като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие обаче ищцата била разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 1702.65 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва били включени и такса за експресно разглеждане в размер на 359, 80 лева, съгласно чл.1, ал.2, 3, 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 239.85 лева, съгласно чл. 4, ал.1 и ал.2 от договора. Това й било обяснено от служителите на ответника. Твърди се, че Договорът за паричен заем № ****** бил нищожен, като същият съдържал нищожни неравноправни клаузи. Клаузата за "експресно разглеждане" била неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я правила нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на ищцата се явявала основателна. ГЛП от 40.32% била прекомерна лихва и това било самостоятелно основание за обявяване нищожността на договора. ГПР бил увеличен по скрит начин, тъй като към него не били включени дължимите допълнително такса и неустойка. Неравноправна била и клаузата , че при непредставяне на посочените в чл.4, ал.2 от договора обезпечения, на заявителя ще бъде 1 начислена неустойка в размер на 235.85 лева. Моли да се обяви Договор за паричен заем № ******, сключен на ****** г. между Т. М. и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Евентуално моли да се признае за установено по отношение на „Вива Кредит“ АД, че клаузата в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за потребителски заем № ******, сключен на ****** г., която предвиждала заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 359,80 лв. и клаузата в чл. 4, ал. 1 и 2 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в срок в размер на 239,85 со нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Моли да се присъди направените в настоящето производство съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Вива Кредит“АД гр.София, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения.

Твърди, че за ищеца не бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, доколкото по процесния договор били начислявани единствено главница и лихви, а не и такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди, че на самостоятелно основание правил възражение за допустимостта на предявените установителни искове по отношение действителността на процесния договор за паричен заем, както и отделни негови клаузи, тъй като били недопустими поради липса на правен интерес от ищеца. Независимо дали бил действителен или не, този договор бил фактически изпълнен, а с изпълнението /в хипотезата на действителност и прекратен/, изключва правото на ищеца да търси бъдещо изпълнение, за да се отричал действителността му с цел пресичане на подобни опити със сила на пресъдено нещо /по аргумент на чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 298, ал. 1 от ГПК/, поради което се обезсмислял да се установява несъществуващо на правно отношение, породено от този договор, което така или иначе вече не можел да съществува, и не съществувал. На основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което моли да се остави същата без движение, до уточняване петитума, съобразно заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти, относно нищожността на процесния договор за паричен заем в посочените хипотези, както и заявяват ли се в условията на евентуално и поредността, в която да бъдат разгледани от съда. Същото се отнасял и за предявения в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор. Сочи, че оспорвали исковете по основание и размер, като считали, че били неоснователни по изложените в отговора аргументи. По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - също считали за неоснователни и лишени от правна логика, доколкото нямало нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: По делото е представен договор за паричен заем „****** №************г., от който се установява, че на ****** г., между "Вива кредит" АД, като заемодател и 2

Т. Т. М., като заемател, е сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 1 000,00 лв., със срок на кредита – 5 месеца, при пет погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40, 32 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49,48 %, а заемателя Т. М. е поела задължение да върне предоставената й в заем сума при договорените условия.

Представени са още погасителен план, съгласно приложение 1 в който е посочено, че по посочения по горе договор за паричен заем сумата която се отпуска на Т. М. е в размер на 1000лв., като общото дължимо по договора ( отпусната сума и договорна лихва) са в размер на 1 103.00 лв., срок на договора 5 месеца, датата на ******та вноска- 12.12.2024 г. и ГПР- 49.48 % и ГЛП- 40.32 %. В самия погасителен план са посочени номера на вноските, в случая 5; дата/ падеж; погасителна вноска- размер в лева ( вкл. главница и лихва, колони 4+5), в колона пет е включена такса за експресно разглеждане в размер на 71,96 лева, в колона 8 е включена сумата от 47,97 лева – месечна вноска в случай не непредоставяне на обезпечение , и общо дължимата сума на една вноска е посочена в размер на 340.53 лева. Представена е декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП от 20.06.2024 г., предложение- въпросник с анализ на клиентски нужди, съгласно чл.325а КЗ. Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна полица за застраховка „Вива сигурност“ на „Вива кредит“ АД, застрахователен сертификат за застраховка „Вива сигурност“ към групова застрахователна полица.

От заключението на вещото лице-икономист, счетоводител, извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че ГПР по кредита бил в размер на 49, 48 %, като анализа показвал, че същия бил определен при включване единствено на възнаградителната лихва в общия разход по кредита. При посочените в договора условия, съобразяване и включване на таксата за експресно разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение, ГПР възлиза на 899,85% . Сочи също , че съгласно чл.2, ал.1, т.5 от договора в случая се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32%, а годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения за второто полугодие на 2024г. , вкл. към ******г. – деня на подписване на процесния договор за кредит , е 13,63%. Вещото лице сочи , че по договора Т. М. е заплатила 1031.59 лева, с която сума е погасена главница от 1000 лева и договорна лихва от 31,59 лева и че към 15.10.2025г. задълженията по договора възлизат на 0,00 лева и кредитът е приключен като погасен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР.

Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по- слаби участници в 3 оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между Т.

М., в качеството й на заемател и ответника „Вива Кредит“ АД – гр. С., в качеството им на заемодатели по силата на сключения договор за паричен заем „****** №******-******г по посочените по горе- параметри.

В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка, не може да се приеме механично добавяне в общите разходи на кредита процесната неустойка. Отделно от това обаче клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 1000, 00 лв., а уговорената и 4 начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 239, 85 лв., т. е. в размер приблизително колкото е четвърт от главницата по заема.