Решение № 7811 от 21.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7811 гр. София, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100100169 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени колективни искове от Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както следва:

Да се прогласи нищожността на чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит, чл. 5.8, чл. 10.1, чл. 13.1 от Общите условия към Договора за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;

Да се постанови преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит, чл. 5.8, чл. 10.1, чл. 13.1 от Общите условия към Договора за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД;

Иска се и да се разпореди на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да отстрани неравноправните клаузи на чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит, чл. 5.8, чл. 10.1, чл.

13.1 от Общите условия към Договора за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и да се задължи „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него;

В исковата молба са изложени твърдения, че е отправена препоръка за отстраняване на неравноправните клаузи на основание чл. 148 ЗЗП. Ответникът коригирал текстовете в договора и общите условия по следния начин: чл. 9.1 от договора гласи: „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит, като уведоми Дружеството в 14-дневен срок от сключването на Договора. В случай че Кредитополучателят упражни правото си на отказ, съшият се задължава да върне на 1

Дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано изпращането на уведомлението до Дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора за потребителски кредит лихвен процент. Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на Кредитополучателя за упражняване на правото му на отказ.“ чл. 5.8 от ОУ гласи: „Поръчителят/Гарантьт е задължен солидарно с Кредитополучателя. При неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството има право да предяви претенциите си директно към Поръчителя/Гаранта.“ чл. 10.1 от ОУ гласи: „.При забава, Кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху неиздължената в срок сума по кредита.“ чл. 13.1 от ОУ гласи: „При непогасяване на главницата или лихвата по Кредита и като отчита индивидуалните параметри на кредита и общата дължима сума, вземането на Дружеството за възстановяване на целия кредит може да бъде предсрочно изискуемо.“ Въпреки това според ищеца актуалните /коригираните/ клаузи били неравноправни.

Чл. 9.1 противоречал на чл. 29, ал. 2 ЗПК и представлявал неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. с ал. 1, т. 20 ЗЗП. Чл. 5.8 бил в противоречие с чл. 147 ЗЗД и представлявал неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. с ал. 1, т. 20 ЗЗП.

Текстът на чл. 10.1 противоречал на чл. 10а, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, а клаузата на чл. 13.1 предвиждала тежка и несъразмерна санкция за потребителя и била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 20 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна и недопустима. Липсвало изложение, на обстоятелствата, на които се основава искът. Не били посочени обстоятелства, които да определят кръга на увредените лица. Не се доказвала възможността КЗП да защити увредения интерес, съгласно чл. 380, ал. 3 ГПК. Комисията не разполагала с правомощия да действа в качеството на процесуален субституент. Не разполагала с легитимация. Исковете не подлежали на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред и нямали еднаква родова подсъдност.

Исковете били неоснователни. Оспорените клаузи не били неравноправни, същите не били неравноправни и преди отправянето на препоръката, но въпреки това ответникът се съобразил с тях и коригирал клаузите. Относно клаузата по чл. 9.1 неясно било защо същата неотговаряла на законовите изисквания. Текстът съответствал на чл. 29 ЗПК. Било премахнато писменото уведомяване. Чл. 5.8. от Общите условия към договора съответствал на чл. 122 ЗЗД, като насочването на изпълнение спрямо поръчителя било допустимо и в дискрецията на кредитора. Чл. 10. 1 от ОУ дословно цитирал чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, поради което не било ясно защо ищецът намира клаузата за неравноправна. Чл. 13.1 от ОУ също 2 отговарял на отправените препоръки. Прави следните искания в условията на евентуалност – за оставяне без движение на ИМ, за оставяне без разглеждане на исковете, за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Проведено е открито съдебно заседание по чл. 382, ал. 1 ГПК. Определен е кръгът на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на исковете. Представени са доказателства за разгласяването по определения начин.

В дадения срок до 12.09.2025 г. Сдружение „БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ“, БУЛСТАТ 121869918 е поискало участие в процеса.

Сдружение

„БЪЛГАРСКА

НАЦИОНАЛНА

АСОЦИАЦИЯ

АКТИВНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ“, БУЛСТАТ 121869918 е конституирано и прието за участие в процеса с определение от 11.08.2025 г. Дадена му е възможност да вземе становище по предявения иск.

Моли за уважаване на претенциите.

С протоколно определение от 21.11.2025 г. производството е частично прекратено в частта, с която са предявени исковете по отношение на клаузата на чл. 10, т. 1 от Общите условия към договор за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД: „При забава, Кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху неиздължената в срок сума по кредита“, на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено следното:

Съдът намира, че исковата молба отговаря на изисквания на чл. 127 ГПК и на чл. 380, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Исковата молба е допустима. Ищецът се явява процесуално легитимиран да предяви искове по чл. 148, ал. 1, т. 4 и чл. 186, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗЗП, които искове подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред, а именно по правилата на производството за колективни искове по ГПК – чл. 379 и след. ГПК /по арг. от чл. 379, ал. 3 ГПК и чл. 186, ал. 1, изр. последно ЗЗП/ и се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по арг. от чл. 380, ал. 1 ГПК – виж решение № 60047/24.06.2021 г. по т. д. № 2051/2020 г., II т. о. на ВКС. Освен това чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП изрично препраща за реда за разглеждане към глава „Девета“, раздел IV от ЗЗП, а именно „Средства за колективна защита“ и чл. 186 ЗЗП, като по този начин изключва приложението на чл. 148а ЗЗП. Относно процесуалният ред за разглеждане на претенциите виж и решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., I т. о. на ВКС, решение № 87 от 27.03.2025 г. по т. д. № 930/2023 г. на I т. о. на ВКС и др.

Комисия за защита на потребителите е колегиален орган към министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната. Председателят на комисията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Бюджетът на Комисията за защита на потребителите ежегодно 3 се утвърждава от министъра на икономиката и индустрията и включва всички постъпления и плащания за дейността на институцията за съответната година. Комисията за защита на потребителите е финансово обезпечена в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, налице са предпоставките на чл. 381, ал. 1 ГПК, като ищецът има възможност сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото.

Без значение е обстоятелството, дали нарушението е било преустановено от ответника /а в случая и не се твърди отстраняване на оспорените клаузи/, с оглед преценката за наличие на правен интерес от постановяване на решение по чл. 386 ГПК– решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о. на ВКС.

Предявени са колективни искове с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 4 и чл. 186, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗЗП, които подлежат на разглеждане по реда, предвиден в чл. 379 и след.

ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че е отправил препоръка до ответника, както и да докаже съдържанието на оспорените клаузи чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит и чл. 5.8 и 13.1 от ОУ към договора за потребителски кредит на ответника, респ., че оспорените клаузи са неравноправни, поради което са в нарушение на колективните интереси на потребителите, адекватност на предложените мерки за защита на колективния интерес.

С определение от 07.10.2025 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: че с писмо с изх. № от 04.11.2024 г. КЗП е отправила препоръка до ответника да отстрани неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит и ОУ към тях. ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е представила проекти на договорите и общите условия към тях, в които оспорените клаузи чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит и чл. 5.8 и чл. 13.1 от ОУ към договора за потребителски кредит са с посоченото в исковата молба съдържание.

Установява се от извлечение от протокол № 37/04.11.2024 г., т. 9, че КЗП е взела решение за наличие на неравноправни клаузи в „Договор за потребителски кредит“ и „Общи условия за потребителски кредит“ на „Фератум България“ ЕООД.

Изпратена е препоръка на основание чл. 148 ЗЗП до „Фератум България“ ЕООД с указания в 14-дневен срок да се отстранят констатираните неравноправни клаузи /писмо с изх. № Ц-03-9141/04.11.2024 г./.

С писмо с вх. № Ц-03-9141/25.11.2024 г. „Фератум България“ ЕООД е предоставило становището си и проект на изменение на „Договор за потребителски кредит“ и „Общи условия за потребителски кредит“ на „Фератум България“ ЕООД.

На заседание на КЗП, обективирано в протокол № 44/10.12.2024 г., е взето решение, че препоръката не е спазена изцяло и следва да се предяви колективен иск за процесните клаузи.

4

От представен по делото договор за потребителски кредит от ответника се установява, че актуалното съдържание на договора и общите условия след препоръките на КЗП е следното:

Чл. 9.1 от договора има следното съдържание: „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит, като уведоми Дружеството в 14-дневен срок от сключването на Договора. В случай че Кредитополучателят упражни правото си на отказ, съшият се задължава да върне на Дружеството получената заемна сума (главницата) и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано изпращането на уведомлението до Дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора за потребителски кредит лихвен процент.

Срокът за връщане на кредита започва да тече от датата на получаването на уведомлението на Кредитополучателя за упражняване на правото му на отказ.“ – виж л. 188-191 и л. 208210.

Чл. 5.8 от ОУ има следното съдържание: „Поръчителят/Гарантьт е задължен солидарно с Кредитополучателя. При неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството има право да предяви претенциите си директно към Поръчителя/Гаранта.“, а чл. 13.1 от ОУ – „При непогасяване на главницата или лихвата по Кредита и като отчита индивидуалните параметри на кредита и общата дължима сума, вземането на Дружеството за възстановяване на целия кредит може да бъде предсрочно изискуемо.“ – виж л. 211-222.