Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1713 от 05.10.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно наказателно дело 409/2026
Вид
Решение № 1713
Подписан
05.10.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Красимир Георгиев, Силвия Житарска, Ива Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 200 · Закон за защита на потребителите
  • чл.27, ал. 3 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 1713

Враца, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20267080700409 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП /Комисия за защита на потребителите/, чрез пълномощник - ** С.П., срещу Решение № 21/28.05.2026г., постановено по АНД № 65/2026г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото от касатора НП /Наказателно Постановление/ № 009252/25.02.2026г. срещу ЕТ“Г.М.“ – ***. Твърди се, че оспореното решение, с което е отменено НП е неправилно и незаконосъобразно, за което се навеждат доводи и се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции в размер на 120 евро за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касаторът не се явява и представлява. От процесуалния представител на същия ** С.П.Д. е депозирано писмено становище по хода на делото и съществото на спора. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП по изложени в становището доводи. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ЕТ“Г.М.“ – ***. представител не се явява. В постъпило по делото становище по касационната жалба от пълномощник – * К. Р.***, се оспорва изцяло жалбата, като неоснователна. Решението намира за правилно и да остане в сила, за което се навеждат подробни доводи. Претендират се разноски в размер на 200 евро.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца, прокурор Н.Лалов дава заключение за допустимост, но основателност на касационната жалба. Моли оспореното решение на РС-Козлодуй да остане в сила, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 21/28.05.2026г., постановено по АНД № 65/2026г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото от касатора НП № 009252/25.02.2026г. и с което на основание чл. 200 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. с чл.12 и чл.13 от Закон за въвеждане на еврото в РБ, е наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 260 евро за извършено нарушение на чл.27, ал. 3 от ЗЗП на ЕТ“Г.-Г. М.“, ЕИК ** , седалище и адрес на управление:*** представлявано от Г.Д.М. и се предупреждава дружеството, че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм.наказание. За да постанови този резултат в оспореното решение е прието от въззивния съд, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. И двата документа съдържат предвидените реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, съставени са в сроковете от компетентни органи, фактите относно извършеното нарушение са описани подробно, като са посочени и съответните нарушени разпоредби. По отношение на материалния закон е прието, че от показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло е кредитирал, като последователни и логични и подкрепени от събраните доказателства в административно-наказателното производство, че действително поставения в процесния търговски обект ценоразпис с обявени цени на предлаганата услуга не отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗЗП. За да постанови отменителното си решение от съда е прието, че е налице маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН, за което е изложил мотиви, а именно че нарушението относно цените не е произволно, а е с ценови диапазон за разновидности на конкретна услуга, липсват настъпили вредни последици за потребителите, няма предходни нарушения от страна на дружеството, както и че е предприело незабавни действия за корекция на ценоразписа.

С НП № 009252/25.02.2026г. е установено, че при извършена проверка на 26.11.2025г. от служители на КЗП, в стопанисван търговски обект на търговеца – **, находящ се в ***, ж.к. *, до ** , се предлагат на потребителите услуги – * , като ЕТ е поставил на видно място в обекта ценоразпис – с обявени цени в левове и в евро. В този ценоразпис търговецът е обявил различни цени за едни и същи услуги, като са изброени услугите и цените им /общо 9 вида услуги/. В НП изрично е посочено, че АНО е преценил, за което са изложени и мотиви, че деянието не съставлява маловажен случай. Било е постигнато споразумение, но в 14 дневния срок не е заплатена определената имуществена санкция.

С Решението на РС-Козлодуй е осъдена КЗП да заплати на ЕТ разноски за адвокат – сумата от 300 евро. С Определение № 79/13.07.2026г., по реда на чл. 248 от ГПК, е отхвърлено искане на ЕТ за разноски за още 300 евро за адвокатски хонорар, до пълния претендиран размер от 600 евро. Това Определение от 13.07.2026г. на РС-Козлодуй не е оспорено и е влязло в сила.

Решението на районният съд е валидно и допустимо, но постановено при НЕПРАВИЛНО приложение на материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на акта и НП, както и че е налице извършено нарушение по чл. 27, ал. 3 от ЗЗП, но не споделя изводите на въззивния съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В конкретния случай, както е констатирал и въззивният съд, ответникът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл. 27, ал. 3 от ЗПП, като тези изводи са обосновани и законосъобразни и изцяло съответстват на събраните по делото, взаимно-допълващи се и кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗЗП забранява означаването на различни цени за една и съща услуга.

Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН касационната инстанция не споделя становището на въззивния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Изложените от въззивният съд обстоятелства в решението не могат да обосноват маловажен случай по см. на чл. 28 от &nbsp ЗАНН. В разпоредбата на чл. 93, т. 9 от Наказателния Кодекс (приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН) е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Това, че нарушението е формално по характера си и не изисква настъпване на определен вредоносен резултат, не е смекчаващо отговорността обстоятелство, както не е такова и последващото предприемане на действия от страна на дружеството за отстраняване на допуснатото нарушение. Също така обстоятелството, че се касае до еднократно нарушение от този вид и че дружеството не е наказвано за други такива, не е критерии при определянето му за маловажно.

Предвид обществените отношения, които охранява ЗЗП и в частност нормата на чл. 27, ал.3 от същия, настоящата инстанция счита, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, същото е формално, на просто извършване, поради което случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките на чл.28 ЗАНН, регламентираща хипотезата на "маловажен случай" на административно нарушение, както е приел районния съд. Следва да се посочи, че в тежест на ответника е да докаже липсата на щета за потребителите чрез съответните доказателствени способи, във връзка с посочените различни цени за една и съща услуга, а именно, че потребителите са заплащали по-ниската цена. Такива доказателства не са представени от същия в административната преписка, нито пред въззивната инстанция, нито пред настоящата инстанция, поради което посоченото от него възражение за липса на вреда за потребителите, е неоснователно. Не се споделят и други възражения изложени от ответника с оглед на изложеното по-горе.

Настоящата инстанция намира, че с НП правилно е определен вида и размера на наказанието за извършеното нарушение. Имуществената санкция е наложена в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП.

С оглед на изложеното касационният състав намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ЮЛ към което е касатора, а именно КЗП, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции в общ размер на 120 евро /сто и двадесет евро/.

Воден от горното, на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Адм.съд Враца, в настоящият касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 21/28.05.2026г., постановено по АНД № 65/ 2026г. по описа на Районен съд – Козлодуй и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 009252/25.02.2026г., издадено от Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище ***, при КЗП, с което на основание чл. 200 от ЗЗП във вр. с чл. 12 и чл. 13 от Закон за въвеждане на еврото в РБ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 260 евро за извършено нарушение на чл. 27, ал. 3 от ЗЗП от ЕТ“Г.М.“ – ***, с ЕИК ** .

ОСЪЖДА ЕТ “Г.М.“ – ***, с ЕИК **, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в общ размер на 120 евро разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: