Решение № 192 от 22.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500163 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №329 от 03.11.2025г., постановено по гр.дело №815/2024г. по описа на Окръжен съд-Хасково, е признато за установено по отношение на М.

Т. К. с ЕГН:**********, от гр.**********, ул.“******** *******“№26, вх.Б, ет.3, ап.29, съществуването на вземане на „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“№260, дължимо по договор за потребителски кредит №******** от 13.01.2022г., в размер на 27374,71лв., представляващо чистата стойност на кредита, след приспадане на погасените чрез плащане вноски за главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и застраховки, присъдено със Заповед №125 от 22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №236/2024г. по описа на Районен съд-Свиленград, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2024г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата част – 1 за установяване съществуването на вземания за главница за разликата над уважения размер от 27374,71лв. до предявения размер от 30850,09лв., за възнаградителна лихва в размер на 1834,66лв. за периода от 13.07.2023г. до 07.03.2024г. и за мораторна лихва в размер на 574,14лв. за периода от 13.07.2023г. до 12.03.2024г., са отхвърлени и М. Т. К. с ЕГН:**********, от гр.**********, ул.“******** *******“№26, вх.Б, ет.3, ап.29, е осъден да заплати на „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“№260, сумата в размер на 6303,51лв. – разноски в исковото производство, и сумата в размер на 2420,81лв. – разноски в заповедното производство, определени съразмерно на уважената част от иска, а по сметка на Окръжен съд-Хасково сума в размер на 329,23лв. – разноски по делото – възнаграждение за вещо лице, определени съразмерно на уважената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Юробанк България“АД, който чрез пълномощника адв.М. Ц. го обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове, с доводи за неправилност, касаещи допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, и неправилно кредитиране на приетата съдебнотехническа експертиза, и претендира за отмяна на решението в атакуваните му части и за цялостно уважаване на предявените искове.

Въззиваемата страна М. Т. К. е подал чрез назначения му особен представител адв.С. Ч. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата и искане тя да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да се потвърди, както и да се присъдят разноски за втората инстанция.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С исковата молба ищцовата банка твърди да е сключила с ответника договор от 13.01.2022г. за потребителски кредит №********, по който му била отпусната кредитна сума в размер на 36000лв., която е следвало да бъде върната до 13.01.2030г. на 96 равни месечни вноски от по 507,95лв., като на 2

13.07.2023г. той преустановил дължимите плащания и изпаднал в забава, с оглед на което тя направила кредита изцяло и предсрочно изискуем с връчена на 07.03.2024г. на длъжника покана, който, както в дадения с поканата срок за доброволно изпълнение, така и до настоящия момент, не изплатил дължимите суми за главница от 30850,09лв., за възнаградителна лихва от 1834,66лв. за периода от 13.07.2023г. до 07.03.2024г. и за мораторна лихва от 574,14лв. за периода от 13.07.2023г. до 12.03.2024г., за които вземания банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №236/2024г. по описа на Районен съд-Свиленград, и съществуването на които вземания претендира да бъде установено.

Предявените установителни искове са по чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ във връзка с чл.9 от ЗПК.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв.С. Ч. е признал сключването на процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата по него. Оспорил е датата на предсрочната изискуемост на кредита. Навел е възражение за нищожност на клаузите по чл.2 и чл.3 от договора досежно възнаградителната лихва с твърдения след тринадесетия месец до крайния срок на кредита тя да е променлива и лихвеният процент от 6,200 да представлява сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка, без в договора да е посочен техния размер поотделно и без да са му предоставени данни в тази насока. Заявил е и, че сключването на Групова застраховка „Защита на плащанията“ е договорно условие за ползване на преференциалните лихвени условия, но липсват доказателства за застрахователна полица и нему не са известни параметрите на груповата застраховка, нито дали по нея е било изплатено застрахователно обезщетение на банката за необслужвания кредит. Поддържа клаузата по договора относно заплащане на такси и комисионни на банката да е неравноправна, съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК и чл.143,ал.1,т.5 от ЗЗП. При тези обстоятелства счита договора за изцяло нищожен, евентуално за нищожни клаузите на чл.3,ал.1,т.2, ал.10 и ал.11 от него поради противоречие с чл.68е,ал.1 и ал.2, чл.68д,ал.1 във връзка с ал.2,т.4 и чл.4,ал.1,т.3 от ЗЗП, и моли да бъде приложена разпоредбата на чл.68 от Закона за защита на потребителите.

С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на 3 събраните писмени доказателства и заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза сключването на процесния договор за потребителски кредит в размер на 36000лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 6,200% за първите дванадесет месеца и променлив годишен лихвен процент от 6,200% след това, представляващ сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, и при годишен процент на разходите от 8,85%, като общата дължима от кредитополучателя сума възлиза на 49615,31лв. и в негова тежест е вменено задължение за заплащане на такса за оценка на кредитоспособността в размер на 390лв. и месечна такса за обслужване на разплащателната сметка от 3,50лв., а погасяването на кредита е на месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва, такса и застраховка, посочени като размер, брой и падежна дата в погасителен план към договора, първата от които с падеж на 13.02.2022г., а последната на 13.01.2030г. Кредитът бил усвоен на 13.01.2022г. и обслужван редовно до м.март.2023г., след което имало закъснения, а погасяването било преустановено окончателно на 30.06.2023г., като с връчена на майката на ответника на 07.03.2024г. покана кредитът бил обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, а погасените към тази дата вноски за главница били в размер на 5149,91лв. с непогасен остатък от 30850,09лв., погасените вноски за възнаградителна лихва били в размер на 2952,41лв. с непогасен остатък от 1834,66лв. и за периода от 20.03.2023г. до 12.03.2024г. били начислени и наказателни лихви от общо 590,03лв., от които били погасени 5,89лв. с непогасен остатък от 574,14лв. При тези обстоятелства е прието предпоставките от фактическия състав на основанието, въз основа на което са настъпилите последиците от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, включително и с връчване на препис от исковата молба, съдържаща такова волеизявление, и на препис от поканата, да е осъществен. Прието е за установено от фактическа страна въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза, че съдържанието на процесния договор е изготвено на шрифт Times New Roman с размер на шрифта 11 pt. Въз основа на този факт договорът като потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК е приет за недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта е по-малък от 12, при което и съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което заплатените такива от ответника в общ размер от 8625,29лв., според 4 заключението на ССчЕ, следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на предоставения кредит от 36000лв., и остатъчната главница от 27374,71лв. е дължима, а за разликата над нея до претендирания размер от 30850,09лв. и за претендираните възнаградителна и мораторна лихви исковете са неоснователни.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо. Видно е от приложеното ч.гр.дело №236/2024г. по описа на Районен съд-Свиленград, че въз основа на подадено от ищцовата банка заявление са издадени Заповед №125 от 22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №108 от 22.03.2024г. за процесните вземания, за които е образувано изп.дело №20248740400739 по описа на ЧСИ Самуил Пеев и по него на ответникадлъжник е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК поканата със заповедта за доброволно изпълнение, поради което и на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя е указано, съгласно Разпореждане №1810 от 30.08.2024г., да предяви установителен иск за вземанията си, за което е уведомен с връчено му на 20.09.2024г. съобщение, като настоящите искове са предявени с искова молба вх.№9467/07.10.2024г. в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК с представяне на доказателства за това в заповедното производство.

Във въззивното производство, с оглед и неговия предмет по частично обжалваното първоинстанционно решение, не е повдигнат спор относно установените факти на сключване на процесния договор за потребителски кредит при уговорените условия и преустановяване на плащанията по него от страна на ответника след 30.06.2023г., когато е извършено последното.

Повдигнатите и с отговора на въззивната жалба възражения относно връчването на представената покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, каквото право на банката е предвидено в чл.14.1 от договора – при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, са преклудирани, доколкото ответникът не е обжалвал решението относно признатото за съществуващо вземане за остатъка от главницата след приспадане на плащанията като предсрочно изискуема. Същите са и неоснователни, тъй като поканата е връчена от ЧСИ Самуил Пеев в съответствие с чл.43 във връзка с чл.18,ал.5 от ЗЧСИ във връзка с чл.38,ал.1 и 5 чл.46 от ГПК на посочения в договора за кредит от ответника негов постоянен адрес чрез майка му, която се е съгласила да я приеме, с което изявлението е достигнало до знанието му и не е било необходимо да бъде издирван на други адреси и по други начини, както и с връчването на препис от исковата молба, съдържаща волеизявление на банката-ищец за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и приложенията към нея, сред които и самата покана, на особения представител, което връчване е надлежно и има значението на лично връчване.

За процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 – съдържанието на договора да е изпълнено с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, и на чл.11,ал.1,т.10 – в договора да е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин, договорът за потребителски кредит е недействителен.