Решение № 4864 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4864 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504189 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20015850 от 22.02.2022г., постановено по гр.дело №27711/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, e признато за установено по предявените от "И.Ф." ЕООД, с ЕИК ****, против М. И. Ш., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 1039.95 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г., ведно със законната лихва от 16.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 141.57 лв., договорна лихва за периода от 09.05.2018г. до 06.10.2018г.. С решението е осъдена М.

И. Ш., с ЕГН **********, да заплати на "И.Ф." ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 728.40 лв., направени разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - М. И. Ш., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. Х., с която се обжалва изцяло решение №20015850 от 22.02.2022г., постановено по гр.дело №27711/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, както и са възложени в тежест на ответницата да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото. Инвокирани са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорва се валидността на облигационното правоотношение между 1 страните, възникнало на основание сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г., по силата на който ищецът в качеството на кредитор е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 1300 лв., като последната се е задължила да го върне на 10 месечни вноски, ведно с уговорената договорна лихва, с краен падеж на последната вноска 05.12.2018г.. Твърди се, че с оглед императивното изискване на чл.18, ал.1 от ЗПФУР ищецът в хода на съдебното производство не е доказал, че е изпълнил задължението си да предостави на ответницата преддоговорна информация, както и че ответницата е заявила съгласие за сключване на договора. Оспорват се констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която са спазени всички изисквания, въведени в ЗПФУР за сключване на валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г.. Твърди се, че вещото лице е отговорило на правни въпроси, поради което приетата по делото съдебнотехническа експертиза не следва да се кредитира от съда. Поддържа се още, че по делото няма ангажирани доказателства, че телефонният номер, който е посочен от ответницата, е неин, както и че е неин посочения имейл адрес, съответно няма събрани по делото доказателства, че ответницата като потребител е заявила воля за сключване на процесния договор за кредит от разстояние. Излага се още, че първостепенният съд не е обсъдил приложението на нормите на ЗЗП относно недействителността на клаузи от процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "И.Ф." ЕООД, с ЕИК ****, чрез юрисконсулт А.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че е била изпълнена процедурата за сключване на валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние, както и че по делото са налице убедителни доказателства, че кредиторът е превел сумата, предмет на сключения договор за кредит, по банкова сметка, на която е титуляр ответницата, т.е. последната е усвоила отпуснатия кредит. Следователно правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г., поради което са налице основанията в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответницата за заплащане на дадената в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в определените в погасителния план срокове. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Представя списък по чл.80 от ГПК, в който са обективирани сторените разноски в заповедното, исковото и въззивното производство.

Предявени са от "И.Ф." ЕООД, с ЕИК ****, срещу М. И. Ш., с ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 2

ЗПК.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от "И.Ф." ЕООД срещу М. И. Ш. по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 ЗПК за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1039.9 5 лв., непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г., ведно със законната лихва от 16.11.2018г. /дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда/ до изплащане на вземането, както и за сумата от 141.57 лв., договорна лихва за периода от 09.05.2018г. до 06.10.2018г., за които суми е издадена заповед на 03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №72974/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №72974/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, въззиваемият -ищец"И.Ф." ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 16.11.2018г. и е постановена на 03.12.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. И. Ш. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - М. И. Ш. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

3

Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл.414, ал.2 ГПК, а установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК са предявени в срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. По същество решението на СРС е правилно, крайните изводи на съда кореспондират на събраните по делото доказателства и са обосновани при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените от "И.Ф." ЕООД срещу М. И. Ш. по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 ЗПК, първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор за предоставяне на кредит от разстояние №198700 от 08.02.2018г., при сключването на който е спазена процедурата по ЗПФУР. Изложени са съображения, че кредитодателят е изправна страна и е предоставил на насрещната страна заемната сума, който извод е мотивиран от ангажираните по делото доказателства. Районният съд е счел, че кредитът е станал изискуем поради настъпил в хода на производството краен падеж на договора, както и че общо дължимата сума по него след направените плащания от ответника са в размер на 1039.95 лв., непогасена главница, както и 141.57 лв., договорна лихва за периода от 09.05.2018г. до 06.10.2018г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените от "И.Ф." ЕООД срещу М. И. Ш. по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, в р . чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 ЗПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

За основателността на иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 ЗПК, следва да се установи наличието на облигационно отношение по договор за кредит, сключен от разстояние, по силата на което ищецът в качеството на кредитодател е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател в заем процесната сума, а ответницата се е задължила да я върне на падежа.