Определение № 1600 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500942 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл.от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представляван от изпълнителния директор А.Т., действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ц. К. против определение № 1915 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 8065/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което е оставено без уважение възражението му за местна неподсъдност на делото и за изпращането му за разглеждане от Софийски районен съд.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че същото е неправилно, поради пълно противпречие с материалния и процесуалния закон. като Жабоподателят счита, че местната подсъдност на делото по предявения иск следва да се определи по чл. 105 от ГПК по седалището му в гр. София. Счита, че ищцата няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП, тъй като същата е страна по договор за бизнес кредит, сключен между две дружества, представляващ търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Позовава се и на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗП, която определя едно лице като потребител по договор за кредит, само ако то действа извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Излага доводи, че тъй като сключената сделка е между търговски дружества, а заемополучателят е сключил сделката във връзка с търговската си дейност, то следва, че ищцата като задължила се по договора солидарен длъжник няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП. В подкрепа на тези свои доводи в частната жалба са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в Софийски районен съд.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна –ищца по делото не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по частната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано първоначално пред СРС по предявен от ищцата М. Ц. К. като солидарен длъжник срещу ответното дружество „ЛЕНО“ АД като заемодател иск за приемане за установено, че клаузите на чл. 2.4, б. „е“ подточка ii и на чл. 4.4, буква „ h“ от сключения със заемополучателят „******“ ЕООД договор за заем- бизнес кредит с клиентски номер № 6846 от 23.2020г., са нищожни.

С определение № 28862 от 28.10.2022г., постановено по гр.д. 54017/2022г. по описа на СРС, първоинстанционният съд като е приел, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП, на основание чл. 118, ал. 1, чл. 119, ал. 3, предл. второ вр. с чл. 113, ал. 2 от ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по местна подсъдност на РС-Бургас, в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ищцата.

РС-Бургас е приел за разглеждане изпратеното му по подсъдност исково производство, по което е образувано гр.д.№ 8065/22г. по описа му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който е направило възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискало делото да се изпрати за разглеждане в Софийски районен съд, в чийто съдебен район се намира седалището му- съгласно чл. 105 от ГПК.

С обжалваното определение, РС-Бургас като е счел, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1, т. 12 от ДР на ЗЗП по процесния договор за кредит, е оставил без уважение възражението на ответника за местната неподсъдност на делото и искането за изпращането му за разглеждане от СРС.

Настоящата инстанция счита, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да разгледа предявения иск е съдът по седалището на ответника, по поради следните съображения:

Съобразно общата разпоредба на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянния адрес на ответника, ако той е физическо лице или седалището, когато същия е юридическо лице. За да бъде дерогираната установената в ГПК обща подсъдност и да намерят приложение правилата на специалната подсъдност, в случая тази по чл. 113 от ГПК е необходимо ищцата да има качеството "потребител" по смисъла на ЗЗП.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството " потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

От горното следва, че определящо значение за прилагане на специалната изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК е не това, че лицето, което е придобило процесната стока или е ползвало услугата се нарича "потребител" в съответния специален закон, регламентиращ правоотношенията в съответната област, а това стоките/ респективно- услугите, които е 2 получил да не са предназначени за извършване на стопанска дейност от него.

В случая видно от твърденията в исковата молба и приложените доказателства се касае за договор за заем, сключен между две търговски дружества, по който ищцата като физическо лице се е задължила да отговаря като солидарен длъжник за задълженията на заемополучателя. Безспорно така сключен договорът за бизнес кредит представлява търговска сделка, за която не може да се направи извод, че по нея ищцата като физическо лице има качеството на потребител съгласно горепосочената легална дефиници на понятието. Доколкото договорът за заем е предоставен за бизнес цели, а ищцата е обезпечила поетото от дружеството - заемополучател, на което е и управител, задължение по договора за връщане на заема като свързано с посоченото дружество физическо лице, не може да се приеме, че тя е действала като потребител по смисъла на ЗЗП. / в т. см. определение № 200 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 779/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова/

По гореизложените съображения се налага извода, че в случая не е налице основание за прилагане на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК. Затова неправилно районният съд е оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото и искането за приложение на общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. Това налага отмяна на обжалваното определение, прекратяване на производството пред БРС и изпращане на делото за разглеждане от Софийския районен съд, в чийто съдебен район се намира седалището на ответника съгласно правилата на чл. 105 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1915 от 27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 8065/2022г. по описа на РС – Бургас, с което е оставено без уважение направеното от ответника „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ****** възражение за местна неподсъдност на спора и искането му за изпращане на делото за разглеждане от Софийски районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр д. № 8065/2022 г. по описа на Районен съдБургас поради местна неподсъдност на спора.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 119, ал. 4, вр. чл. 105 от ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3