Акт № 1646 от 03.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. Плевен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430102894 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. против „***“ООД.

Излага се следната фактическа обстановка:

Твърди се, че на 28.11.2023 г. Д. И. е сключила Договор за кредит, по силата на който „***“ ООД, ЕИК ********** й е предоставило в заем сумата от 1 300 лв. при фиксиран ГЛП от 35.51 % и ГПР от 46.90 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 417.65 лв., като сумата включвала главница и лихва. В последствие обаче се оказало, че е трябвало да внесе общо сумата от 2 223.15 лв. за погасяване на кредита на 5 месечни вноски от по 444.63 лв., като освен главница и лихва е включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно т. 4.3. и такса за динамично обслужване по т. 4.3. от СЕФ по договора. Така й било обяснено от служители на ответника.

Твърди, че Договорът за кредит Е НИЩОЖЕН. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

ГПР е 46.90 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнителни такси, което е още едно основание за нищожност на договора.

В т. 4.3. от СЕФ по Договора е посочено, че кредитополучателят дължи такса за услугата за бързо разглеждане на искането му за кредит в размер на 322.20 лв., която се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на Договора за кредит, както и че дължи отделна такса извън възнаградителната лихва за динамично обслужване по своя кредита в размер на 483.30 лв. Или обшо допълнителните такси. начислени на доверителната ми са на стойност от 80S. 50 лв., което е близо 62 % от стойността на главницата.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. II, ал. I, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 46.90 %, ГЛП е 35.51 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 2 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за динамично обслужване на кредита към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 46.90 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.

19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Допълнителната услуга - "бързо разглеждане на искането за кредит" и дължима за нея "такса за бързо разглеждане на документи" (т. 4.3. от СЕФ по договора) и такса за динамично обслужване по кредита по т. 4.3. от СЕФ по договора по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и експресното обслужване е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Доколкото начислените в настоящия случай такси за бързо разглеждане в размер на 322.20 лева и за динамично обслужване в размер на 483.30 лева са свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).

Предвид гореизложеното, клаузите за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите и отделна такса за динамично обслужване противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "бързо разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "бързо", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява 3 такса в пъти надвишаваща главницата.

В горния смисъл, клаузата за бързо разглеждане и такса за динамично обслужване кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на моята доверителка се явява основателна.

Към настоящия момент ищцата е изплатила напълно процесния договор за потребителски кредит. Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на ищцата, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което: да обявите Договор за кредит, сключен на 24.10.2024 г. между Д. И. и „***“ ООД, ЕИК ********** за НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. да осъди ответника „***“ ООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на Д. И. сумата от 50 евро частичен иск от 472 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване, а именно това е сумата надвнесена над главницата.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. По същество оспорва основателността на исковите претенции. Сочи, че договорните клаузи са в съответствие с изискванията на ЗПК, че не са налице неравноправни клаузи в договора, както и че същите са индивидуално уговорени. Излага становище, че допълнителните такси не са включвани в ГПР, който е изчислен в съответствие със закона. В заключение прави искане съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Противопоставя се на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като счита, че същата би забавила и оскъпила процеса. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че на 28.11.2023 г. Д. И. е сключила Договор за кредит, по силата на който „***“ ООД, ЕИК ********** й е предоставило в заем сумата от 1 300 лв. при фиксиран ГЛП от 35.51 % и ГПР от 46.90 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 417.65 лв., като сумата включвала главница и лихва.Не е спорно, че сумата се оказала по- голяма за погасяване на кредита на 5 месечни вноски от по 444.63 лв., като освен главница и лихва е включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно т. 4.3. и такса за динамично обслужване по т. 4.3. от СЕФ по договора.