Решение № 86 от 19.02.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101117 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., против „Вивус. БГ“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на „такса за разглеждане“ и „такса удължаване“ на сключен между страните договор за кредит от *** год. и Анекси към него, поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 год. между страните бил сключен договор за кредит за сума в размер на 1200, 00 лв., при ГПР 49,70% и ГЛП 40.97 %.

Също така съгласно посочения договор за кредит ищцата следвало да заплати и допълнителна услуга такса за разглеждане в размер на 247, 57 лв.

На *** г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срока към договора за кредит от *** г. по силата на който, удължавала срока за връщане на кредита с 30 дни, за което следвало да заплати сумата от 288 лв. Също така на *** г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срока към договора за кредит от *** г. по силата на който, удължавала срока за връщане на кредита с 30 дни, за което следвало да заплати сумата от 288 лв.

В тази връзка се твърди, че допълнителната услуга „такса за разглеждане“ и „такса удължаване“ по договора за кредит от *** г. и Анексите от *** г. и от *** г. били нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Иска се приемане от съда, че клаузите в посочения договор за кредит и Анексите към него, предвиждаща заплащането на „такса за разглеждане“ и „такса удължаване“ били нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че били сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

1

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил неоснователен, като се развиват подробни съображения.

Описва се начина на сключване на договора за кредит на ***г., чрез заявка онлайн на интернет страницата, като ищцата била представила личните си данни, посочила е размера на желания кредит, срока на кредита, наименованията на кредитния продукт и условията при които желае да ползва кредита. Договора бил сключен при спазване на условията ЗПФУР със средства за комуникация от разстояние, по електронен път.

Таксата за разглеждане била за бързо разглеждане на документи на кандидаткредитополучателя за срок от 15 мин., което ангажирало допълнителни финансов и човешки ресурс. Съгласно допустимата възможност ищцата се била възползвала от правото си и изрично била заявила получаването на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредите, за която била начислена горепосочената такса. Услугата била предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпване на искането за отпускане на кредита в системата на дружеството. Дължимата за тази допълнителна незадължителна услуга била посочена както на етап преддоговорна информация ( обективирана в СЕФ), така и в специалните условия на договора за кредит. Твърди се, че именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена допълнителна незадължителна услуга, ищцата била обвързана със заплащането й. Допълнителната услуга за бързо разглеждане не била задължително условия за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Твърди се, че когато настъпила падежната дата на кредита, кредитополучателя трябвало да погаси своето задължение, а когато нямала такава възможност, съгласно т.13.1 ОУ, имала право да се възползва от допълнителна незадължителна услуга, като поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита, като в този случай се отсрочвало настъпването на падежната дата, респ. настъпване на изискуемостта на цялото задължение. Твърди се, че удължаването на срока за връщане на кредита била допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставяла по изричното искане на кредитополучателя, като на посочените по- горе дати ищцата се била възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като всички параметри с изключение на падежа оставали непроменени и в сила. В тази връзка изцяло се оспорва претенцията за прогласяване на нищожност на клаузи, уговорени в договора за кредит от *** г. като неоснователна и недоказана. Неоснователно и лишено от обективни аргументи било твърдението, че клаузи „бързо разглеждане“ и „удължаване на срок“ били нищожни на основание чл.10а, ал.1 ЗПК, като се развиват подробни съображения, че това били такси, които били допустими и напълно отговаряли на посочената по- горе разпоредба. Също така неоснователни били и доводите за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като се развиват подробни съображения в тази насока. Неоснователни било твърдението в исковата молба за нищожност на клаузи от договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Срещу ищеца по първоначалния иск е предявен насрещен иск от страна на ответното дружество, който на основание чл.211 ГПК е приет за съвместно разглеждане. В същия се твърди, че ищеца по първоначалния иск има качеството на длъжник спрямо ответното дружество, с оглед на това, че бил сключен реален и формален договор за кредит, по силата на който кредитополучателя получил заемната сума в общ размер на 1200 лв., като същия се задължил да я върне на падежа, заедно с 2 всички такси и лихви по договора.

С оглед на това се иска осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 1200 лв. главница по договор за кредит, сумата от 40, 43 лв. договорна лихва, начислена за срока на договора от 25.08.2023 г. до 24.09.2023 г., сумата от 84, 63 лв. законна лихва за забава, начислена за периода от 23.11.2023 г. до 26.05.2024 г., в едно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск- 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, като насрещния иск е оспорен изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди се, че договори бил нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР- чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 ЗПК. Твърди се, че договора за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като се дължала само главницата по кредита.

Иска се отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения, като оспорват насрещния иск изцяло по изложени в отговора на исковата молба съображения и молят за неговото отхвърляне, както и прави възражение за прихващане на насрещни претенции.

Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не изпращат законен и процесуален представител, като с писмена молба поддържат подадения отговор на исковата молба и искането си за отхвърляне на иска, като поддържат предявения насрещен иск и молят за уважаването му, поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, като правят възражение за размера на претендираното от ищеца адв. Възнаграждение, като молят същото да бъде определено справедливо и пропроционално и изчислен без ДДС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че са сключили договор за кредит № *** г., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 1200 лв. Потребителския кредит бил отпуснат със срок за погасяване 30 дни, със стандартен лихвен процент в размер на 40. 97% и лихвен процент за срока на кредита в размер на 40.99 %. Сумата на лихвата за срока на договора била в размер на 40, 43 лв., като годишния процент на разходите ( ГПР) бил в размер на 49.7 %. Също така в договора е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 247, 57 лв., като общата дължима сума по кредита възлизала на 1, 488 лв. Дата на получаване на кредита била на *** г., като датата на връщане на кредита била на 24.09.2023 г.

От представените от ответника по първоначалния иск ОУ на договора за кредит се установява, че в т.4.1 са посочени условията на такса за бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като в т.13.1. са посочени условията на 3 срока за връщане на кредита. В двете точки е посочено, че услугите са незадължителни, като се предоставят по искане на кредитополучателеля, като таксата за бързо разглеждане била посочена в специалните условия на договора за кредит и била включена в Тарифата на кредитора, налична на началната страница и не била задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличавала възможността на кредитополучателя да получи кредит, като таксата за удължаване на срока за връщане на кредита се определяла съобразно Тарифата на кредитора.

Също така страните не спорят, че с Анекс за удължаване на срок от дата *** г. към договор за кредит № *** г., срока за връщане на общата сума по кредита е удължен до 24.10.2023 г., като са запазени всички други параметри, като в същия е включен избран срок и такса за удължаване 30 дни: 288 лв.; като с Анекс за удължаване на срок от дата *** г. към договор за кредит № *** г., срока за връщане на общата сума по кредита е удължен до 23.11.2023 г., като са запазени всички други параметри, като в същия е включен избран срок и такса за удължаване 30 дни: 288 лв.

Представено е и извлечение *** г. с получател Р. Г. П. изпратено от „Вивус. БГ“ ЕООД, в което е посочено да заплати до 23.11.2023 г. по посочения по-горе договор за кредит със срок 24.10.2023- 23.11.2023 г. главница в размер на 1200 лв., доп. Услуга в размер на 247, 57 лв., лихва в размер на 40,43 лв. или общо сумата в размер на 1488, 00 лв.

От страна на ответното дружество са представени преддоговорна информация ( ЕСФ за предоставяне на информация на потребителски кредит); договор за кредит № *** г., специални условия на договора за кредит, сключен между кредитора „Вивус.

БГ“ ЕООД и кредитополучателя Р. Г. П.; Общите условия ( ОУ) на договора за кредит; декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП на Р. Г. П. и платежен документ за отпусната сума в размер на 1200 лв.

От представената от ответното дружество приложение към молба, справкапостъпили суми в общ размер на 576, 00 лв. от Р. Г. П. , осчетоводени като заплатени по Анекси за удължаване срока на кредита.

В самия договор е предвидено, че същия включва специалните и общите условия, като се уреждат всички отношения между Кредитора и Кредитополучателя, като последния декларирал, че е получил подписани от Кредитора ОУ на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от този договор за кредит. В текста на договора е предвидено, че ГПР не включва разходи,които кредитополучателят може да направи при неизпълнение на договорните си задължения, вкл. такси за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. В представените ОУ на договора за кредит, се съдържат основните понятия като ГПР, допълнителна сума, искане за отпускане на кредит и др. В същите е посочено, че такса за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна 4 услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път и др. Таксата може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит при срокове и условия , посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. В ОУ е посочено, че кредитополучателя има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита, което е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по иска не кредитополучателя, съобразно Тарифата на кредитора. Последния имал право , съобразно индивидуалната кредитна оценка на кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен превод на сума по отказана услуга за удължаване, срока за връщане на кредита, кредиторът имал право да я ползва за погасяване на задължението, съобразно реда по т.11.10.