Определение № 22954 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22954 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505795 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 130237/24.04.2026 г. по вх. рег. на С РС на „Кинти БГ“ ЕООД, против определение № 13836/08.04.2026г., постановено по гр.д. № 41221/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решени е№ 2493/10.02.2026г., в частта за разноските, в която е поискано намаляване на присъдените в тежест на жалбоподателя - ответник по главния иск разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за сумата от 480 лв ., както и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по насрещния иск.

Жалбоподателят излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото.

Жалбоподателят заявява, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено под определения в Наредба № 1, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 15.12.2006 г. по съединени дела С-94/2004 г. и С202/2004 г. В тази връзка, излага съображения относно фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса и други фактори, които следва да бъдат съобразени от съда.

Навежда доводи, че независимо, че предявеният от него насрещен иск е уважен, с обжалваното определение неправилно е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски, тъй като качеството на потребител на ищеца по първоначалния иск не го освобождава от отговорността за заплащане на разноски.

С оглед на гореизложеното моли за отмяна на обжалваното определение.

Д.А. – чрез процесуалния си представител адв. М., е депозирал отговор на частната жалба, в който навежда доводи за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 41221/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав е образувано по искова молба на Д.С.А., ЕГН **********, против „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, с която са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 ЗПК за нищожност на Договор за потребителски кредит № 280822/13.12.2024г., чл. 26, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД вр. чл. 134 ЗЗП за прогласяване нищожността поради 1 противоречие със закона и добрите нрави на клаузата на чл. 10 от договора за потребителски кредит, сключен между страните по делото, предвиждаща начисляване на неустойка.

В отговор на исковата молба ответникът признава иска, като излага твърдения, че не е дал повод за завеждане на иска. Предявил е насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

С постановеното Решение № 2493/10.02.2026г. по гр.д. № 41221/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав е прогласена нищожността на, сключен между страните по делото; Д.С.А. е осъден да заплати на „Кинти БГ“ ЕООД сумата 832,36 лв. – представляваща чистата стойност на кредита по недействителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане, а „Кинти БГ“ ЕООД е осъден да заплати на Д.А. направените по първоначалния иск съдебно-деловодни разноски в размер на 80,47 лв., както и да заплати на адв. М.В. М. сумата 480 лв. за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в производството.

С обжалваното определение № 13836/08.04.2026г., постановено по гр.д. № 41221/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 34 състав е оставена без уважение молбата на „Кинти БГ“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските – намаляване поради прекомерност на адв. възнаграждениен проц. представител на ищеца и искане за присъждане на разноски по насрещния иск.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В конкретния случай ответникът признава иска. Спорно по делото е дали е дал повод за завеждането му.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което няма основание съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството да бъдат поети от ищеца и по аргумент от цитираната норма правилно са възложени в тежест на ответника.

Извършената от първостепенния съд преценка дали ответник а е дал повод за завеждане на иска е конкретна и съобразена с обстоятелствата по делото. В разглеждания случай именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска и е предизвикало образуване на горепосоченото дело.

Ето защо при спор, произтичащ от съдържанието на потребителски договор, ищецът, който има качеството на потребител, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно процесуално положение чрез възлагане на направените от него разноски въпреки благоприятния изход на спора.

Прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, с което се цели освобождаване на ответника от отговорността за разноски, би довело до ограничаване на ефективния съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на клаузите в потребителски договори. Такова тълкуване е несъвместимо с принципите на ефективност и равностойност, залегнали в практиката на Съда на Европейския съюз. Осъществявайки своето право да се освободи от неравноправни или нищожни клаузи в сключения с ответника потребителски договор, ищецът не може да бъде задължаван да доказва наличие или липса на извънпроцесуални действия от страна на ответника, за да придобие право на разноски по делото. Правото на потребителя да търси съдебна защита срещу неравноправни клаузи включва и процесуалната гаранция разноските по производството да не възпрепятстват достъпа му до правосъдие. В обобщение се приема, че в случаите, когато искът за обявяване на нищожност на клаузи в потребителски договор е уважен, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, независимо от приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед 2 осигуряване на ефективна съдебна защита на потребителя (така Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч.т.д. № 2049/2022 г. на ВКС, I т.о.).

Във връзка релевираното от страна на жалбоподателя „Кинти БГ“ ЕООД възражение за прекомерност следва да бъде посочено, че същото се явява неоснователно.

ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, която правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално представителство, и според която само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда според фактическата и правната сложност на делото, както и от обема на извършената от адвоката работа, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз. Както сочи и жалбоподателя, при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената отхвърлената част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК (определение № 54 от 6.02.2019 г. по ч.гр.д. № 84/2019г. на ВКС, IV г.о. ). В случая, определеният от СРС размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, фактическата и правна сложност на спора, събраните доказателства, продължителността на производството, броя на откритите съдебни заседания.

Частната жалба в частта относно оплакванията за неправилност на обжалваното определение в частта относно неприсъждането на разноски в полза на „Кинти БГ“ ЕООД по предявения насрещен иск, е основателна.

В практиката си ВКС приема, че решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C259/19 на СЕС се прилага по искове по чл. 55 ЗЗД за връщане на дадено по неравноправни клаузи, като уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК за разпределение на разноските в тежест на потребителя, съразмерно с отхвърлената част от иска, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай - така определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение. Когато делото е в защита права на потребител и се установяват неравноправни клаузи в потребителски договор, чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да се прилага и въпреки изхода на делото, разноски в тежест на ищеца не следва да се присъждат.

Съгласно член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС на потребителя е признато субективното право да сезира съда с искане да бъде установен неравноправният характер на договорна клауза и същата да не бъде прилагана в отношенията му с търговеца. Това право не е само формално, а трябва да бъде ефективно гарантирано, поради което националните процесуални правила, включително относно разноските, не могат да го заобикалят или правят упражняването му прекомерно затруднено. В решението си по съединени дела C-224/19 и C-259/19 (Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria) Съдът на ЕС приема, че обвързването на разпределението на съдебните разноски единствено с размера на недължимо платените суми, които се връщат на потребителя, е несъвместимо с принципа на ефективност, доколкото подобен подход може да възпре потребителя да предяви иск за установяване на неравноправен характер на клаузите, предвид значителните разноски, които рискува да понесе. Поради това СЕС изрично постановява, че член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да бъдат възлагани върху потребителя в зависимост от размера на върнатите недължимо платени суми, тъй като такава уредба създава „съществена пречка“ за упражняването на правото на ефективен съдебен контрол върху неравноправните клаузи. Тази линия на правни съображения е потвърдена и доразвита в покъсната практика на СЕС - например по дело C-385/20 Caixabank и по дело C-714/22, по преюдициално запитване на Софийски районен съд, където изрично се подчертава, че макар 3 потребителят да може да понася определени разноски, правилата за присъждането им не могат да бъдат такива, че да го разубеждават изобщо да заведе дело. В частност се приема, че не е допустима система, при която потребителят понася част от разноските, след като вече е установена нищожността/неравноправността на клауза, тъй като това създава значителна пречка за упражняването на правата по Директива 93/13.