Решение № 268 от 02.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Провадия, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100675 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу К. Д. Г. с ЕГН **********, адрес **** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 506,75 лева главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 08.07.2019 г. между страните; 86,15 лева договорна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г.; 275,21 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2020 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1040/30.12.2024 г. по ч.гр.д.

№ 1704/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. Образувано било ч.гр.д. № 1704/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, по което е издадена заповед за изпълнение № 1040/30.12.2024 за сумите от 506,75 лева главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 08.07.2019 г. между страните; 86,15 лева договорна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г.; 275,21 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2020 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; съдебни разноски 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева адвокатски хонорар. Ответникът подал възражение, поради което ищецът предявява иска 1 си.

Ищецът твърди, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № **** на 08.07.2019 г., по силата на който ответникът усвоил сумата от 600,00 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 6 погасителни вноски, всяка в размер на 111,92 лева, при лихвен процент 40,00 %, ГПР 49,02 %, срок на кредита 180 дни, общ размер на всички плащания 671,51 лева. Твърди, че на ответника са предоставени договор за потребителски кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия на дружеството-кредитодател. Заемната сума била усвоена изцяло от ответника през каса на „****“ АД. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил една вноска, от която 93,25 лева са отнесени за погасяване на главница и 18,67 лева за лихва. Сочи, че договорът е реален и се сключва в момента на получаване на сумата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът изразява становище за неоснователност на претенциите.

Възразява, че е сключвал процесния договор за потребителски кредит и че е усвоявал сумата по него. Сочи, че договорът не е надлежно подписан и че сумата по него не е постъпвала в патрумониума му. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът с писмено становище поддържа исковата молба, моли за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не ангажира становище или представител.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът счита следното от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключен договор за потребителски кредит № ****, сключен на 08.07.2019 г. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1704/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1040/30.12.2024 г., връчена на длъжника на 24.02.2024 г.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта на 21.03.2024 г. След дадени указания, заявителят е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

Съобразно издадената заповед за изпълнение задължението е дължимо в условията на солидарност. По силата на договор за встъпване в дълг **** с 2

ЕИК **** се задължило солидарно с К. Д. Г. да изплати на **** всички дължими суми. Доколкото в заповедното производство дружеството не е възразило в срок, вземането срещу него не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е възложено да установи че правоотношението е възникнало валидно по надлежен ред между страните; че е изправна страна по него; че е предал на ответника и че ответникът е усвоил сумата по договора; изискуемост и размер на претенциите.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита, че ищецът не успя да докаже възникване по надлежен ред на заемно правоотношение и предаване на сумата на ответника по следните съображения:

В чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние едно или повече. В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които: че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. За договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат чл. 43-148 от ЗЗП.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и не е подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис, всеки от които по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето- заемател. В рамките на настоящото производство от ищеца не бяха ангажирани и доказателства договорът да е подписан от потребителя с обикновен електронен подпис. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламента) относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма - в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица като за целите на настоящия процес е ясен 3 кредиторът, но следва да се установи кое е лицето - заемател. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя (квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис), както и каквато и да било друга уникална сигнатура (обикновен електронен подпис), която би могла да свърже договора с ответника.

В настоящия случай ищецът е представил извлечения от собствената си електронна система, които съдът счита за недостатъчни да установят сключването на договор, тъй като удостоверяват благоприятни последици едностранно за издалата ги страна. При изрично оспорване от страна на ответника, че е сключил описания договор, те сами по себе си са негодни да установят това обстоятелство.

Представената кореспонденция с трето лице, чрез която ищецът твърди предаване на сумата, не носи подпис на ответника и е осъществена през 2025 г. и 2026 г. Процесният договор се твърди да е сключен през 2019 г. Като генерирана в хода на процеса, представената кореспонденция е за целите на производството и противоречи на изисканата от съда информация – с писмо изх. № 2026040617004621/07.04.2026 г. третото неучастващо лице „****“ АД изрично заявява, че не разполага с информация за открита платежна сметка и за изплащане в брой на ответника на паричен превод, извършен през 2019 г. За да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е необходимо да се установи по безспорен начин, че заемната сума не само е предоставена, но е и усвоена от кредитополучателя. По делото не са представени доказателства, че паричният превод към **** реално е предаден на ответника. Представената „разписка за извършено плащане“ № **** г. установява, че сумата е преведена на разположение на кредитополучателя, но не и че я е получил. На следващо място, изследвайки предоставените от ищеца данни, вещото лице е установило по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че е извършвано плащане за погасяване, но неизвестно от кого. Доколкото твърденията на самия ищец са, че страните са сключвали повече от един договор за кредит, дори плащане да е постъпвало към него от ответника, не може да бъде прието, че е за погасяване задължения именно по процесния договор. От изслушване на предоставения от ищеца запис на телефонен разговор с ответника, неоспорен от него, се установява, че между страните са водени преговори, правени са насрещни предложения за сключване на договор за кредит, но неизвестно кога. Не се установява страните да са постигнали съгласие по параметрите му. При провеждането му не са спазени и изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, доколкото не се установи записването да е извършено със съгласието на ответника.

При така установеното, съдът счита от правна страна, че исковата претенция е неоснователна. Не се доказа наличие на валидна облигационна връзка, която да обвърже ответника с произтичащи от нея права и задължения, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу К. Д. Г. с ЕГН **********, адрес **** по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 506,75 лева с равностойност 259,10 евро главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 08.07.2019 г. между страните; 86,15 лева с равностойност 44,05 евро договорна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г.; 275,21 лева с равностойност 140,71 евро мораторна лихва върху главницата за периода от 06.01.2020 г. до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1040/30.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1704/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5