Решение № 7442 от 05.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7442 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100505082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 21484 от 30.12.2023г. по гр.дело № 15728/2023г. по описа на СРС, 41 състав, Столична община, ЕИК 000696327, е осъдена да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от телесното увреждане на ищеца, изразяващо се в счупване в областта на дисталната част на лявата лъчева кост с разместване, в резултат от падане на 16.12.2022 г. на мокър хлъзгав под до басейна на Централната минерална баня в гр. Банкя, с адрес: гр. Банкя, ул. „Майор Коста Паница“, ведно със законната лихва от датата на увреждането (16.12.2022 г.) до окончателното плащане, както и сумата 60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за медицински преглед), свързани със същото телесно увреждане, ведно със законната лихва от извършването на разхода (23.03.2023 г.), като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева.

Решението е постановено при участието на „Софийски имоти” ЕАД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. Д. В., която е насочена срещу решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за разликата над 8000 лева до 10 000 лева. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно в обжалваната част. В тази връзка сочи, че при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД съдът не е съобразил, че става въпрос за трайно увреждане, което е довело до затруднение на движението на горния ляв крайник. От заключението на медицинската експертиза ставало ясно, че при завъртане на предмишницата навън е налице дефицит от 10 градуса, което е резултат от процесното счупване. Счита за дискриминиращо приетото от съда обстоятелство, че ищецът е в пенсионна възраст и не е в трудовоправни отношения, 1 като това не можело да обуслови намаляване на дължимото се обезщетение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният осъдителен иск да бъде уважен в неговия пълен размер от 10 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Столична община” е подал отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

Въззивемият сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди районният съд е съобразил, че увреждането е трайно, който извод бил базиран на приетата по делото медицинска експертиза. Счита, че присъденото от съда обезщетение е прекомерно завишено. В тази връзка се поддържа, че пострадалият е допринесъл за увреждането, тъй като е бил без чехли, въпреки изричното изискване за тяхното използване, като освен това същите тези чехли не били поставени в непосредствена близост до басейна, въпреки че е имало обособено място за това. Пред районния съд се твърди, че е било направено възражение за съпричиняване, което не е било обсъдено, като се поддържа, че дори и такова възражение да не е било наведено, то съдът е следвало служебно да се занимае с този въпрос. Освен това, въззиваемият поддържа, че след сваляне на шината ищецът не е посещавал рехабилитация, като с това си поведение е забавил пълното си възстановяване.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.

Третото лице-помагач „Софийски имоти” ЕАД също е подало отговор на въззивната жалба на В. Д. В.. Счита, че решението на районния съд е правилно в обжалваната част. Не намира за дискриминираща преценката на съда, че ищецът е бил в пенсионна възраст. В хода на първоинстанционното производство е било установено, че Централната минерална баня е била изцяло реновирана при спазване на строителната документация и при съобразяване на статута на банята като паметник на културата. В обекта са били поставени указателни табели за хлъзгавия под и посетителите били инструктирани относно спазването на мерките за безопасност, като освен това било въведено и изискване посетителите да са обути с чехли.

Подпомагащата страна намира, че не е доказано по несъмнен начин обстоятелството, че веднага след излизането си от басейна ищецът се е насочил към чехлите си, тъй като информация в тази връзка е била събрана единствено от сина на ищеца, разпитан като свидетел, който е посочил, че е излязъл от басейна преди баща си, поради което не е имал преки наблюдения по време на инцидента. Изложени са съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не е носил чехли. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Подадена е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – Столична община, която е насочена срещу решението в частта му, с която са уважени предявените от ищеца осъдителни искове, като са изложени оплаквания за неговата неправилност. Не е съгласен с извода на съда за наличие на извършено противоправно поведение, тъй като са били предприети всички необходими за мерки за обезопасяването на обекта – били са поставени предупредителни табели за мокър под, като освен това всеки посетител е бил задължен да се придвижва само с чехли. Въззивникът сочи, че обектът, в който е настъпил инцидентът, е паметник на културата, който е следвало да бъде възстановен в автентичен вид, поради което придържащият парапет е стигал само до предпоследното стъпало на басейна. Това обаче не означавало, че басейнът не е обезопасен, тъй като вещото лице по техническата експертиза, е посочило, че има възможност човек да се захване между парапета и колоната, като това отново сочело, че са били взети всички мерки за осигуряване безопасността на посетителите. Жалбоподателят поддържа, че неправилно не е било разгледано и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което е следвало да бъде дори и служебно обсъдено от съда. Отново посочва, че ищецът не е носел чехли; имало е обособено място за оставяне на чехлите в непосредствена близост до басейна, като ищецът е поставил своите на няколко метра от него; имало е указания за мокър под. Освен това, след сваляне на шината, ищецът не е посещавал рехабилитация и по този начин е забавил своето оздравяване. Така мотивиран, жалбоподалят намира, че не следва да 2 носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, а евентуално присъденото обезщетение следва да бъде намалено поради доказаното по делото съпричиняване. Въззивникът счита, че свидетелските показания на сина на ищеца не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал по делото. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът В. Д. В. е подал отговор на въззивната жалба на Столична община, като намира същата за неоснователна. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Оспорва доводите на Столична община, че са били предприети всички мерки за обезопасяване на обекта, като поддържа, че процесният инцидент е настъпил поради необезопасената хлъзгава настилка около басейна. Оспорва към датата на инцидента да са били поставени предупредителни табели за мокър под, като поддържа, че такива са били поставени допълнително впоследствие. Не са били предприети действия за подсушаване на мокрия под и парапетът в басейна не е достигал до последното стъпало. Липсвало е техническо обезопасяване на обекта предвид изискванията в Наредба № 04-14/09.11.2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен център“, „Спа център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“. Намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателя, че ищецът е следвало да се захване за парапета и за колоната около басейна, тъй като от техническата експертиза ставало ясно, че разстоянието между тях е повече от метър и половина. Оспорено е възражението за съпричиняване на вредите, като освен това поддържа, че такова възражение не е било направено. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Подадена е въззивна жалба и от третото лице – помагач – „Софийски имоти” ЕАД, която е насочена срещу решението в частта му, с която са уважени предявените от ищеца осъдителни искове, като са изложени оплаквания за неговата неправилност. Счита се, че по делото не са били доказани елементите от деликтната отговрност с правна квалификация чл.

49 ЗЗД. Поддържа се, че Централната минерална баня на гр. Банкя имала статут на паметник на културата, а не на СПА център и жалбопадателят не носел отговорност за случилото се.

Неправилно съдът приел, че преди завеждане на делото ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението до „Софийски имоти“ ЕАД, което е отказало да определи и изплати такова, тъй като в нормативните актове на дружеството нямало разпоредба, която да урежда обезщетението на такива вреди и в писмото от 24.03.2023 г. това било обяснено на пострадалото лице. От свидетелските показания ставало ясно, че е имало изискване в Централната баня да се влиза само с чехли, като поддържа, че ищецът не е проявил дължимата грижа за опазване на своето здраве и в тази връзка оспорва извода на съда, че не са били взети всички необходими мерки за безопасност. Във връзка с последното жалбоподателят поддържа, че басейна е имало спасител, като намира за практически непригодно становището на съда, че е следвало да се създаде организация по подсушаване на зоната около басейна, за да не се образуват локви и мокра настилка. Това нямало как да бъде осигурено, доколкото басейнът се посещава от множество лица и нямало как след всяко едно лице плочките да са сухи. Поради това било въведено изискването посетителите да се придвижват с чехли, а не с боси крака. Не било доказано, че ищецът веднага след излизането си от басейна се е насочил към чехлите си, тъй като единственият свидетел, който сочи за това обстоятелство, бил неговият син, който е излязъл от басейна преди баща си. Твърди се, че съдът неправилно не уважил възражението за съпричиняване на вредите, което се позовавало на задължението на посетителите на басейна да ходят извън него с чехли, което пострадалият не изпълнил. Счита се присъденото обезщетение за прекомерно, тъй като вредите не са наложили оперативна интервенция и нямали за последствие трайно ограничение на функциите на крайника. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на присъденото обезщетение като прекомерно предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът В. Д. В. е подал отговор на въззивната жалба на „Софийски имоти” ЕАД, като намира същата за неоснователна. Счита, че по делото били доказани елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Сочи, че с акт за частна общинска собственост, издаден на 12.08.2022 г., вписан в Службата по вписванията, процесната сграда е била вписана като балнеолечебница. По отношение на възражението за прекомерност на присъденото обезщетение се посочва, че затруднението на движението на левия крайник било трайно, тъй като останал дефицит от десет градуса при завъртане на предмишницата навън. Неоснователно се оспорва наличието на оперативна намеса, тъй като в съдържанието на Амбулаторен лист за преглед № 253087/16.12.2022 г. е посочено, че терапията се изразявала в репозиция. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ищеца В. Д. В., с която е предявил против ответника Столична община осъдителни искове по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на подхлъзване и падане във вътрешния басейн на Централната минерална баня в гр. Банкя, в резултат от което е получил травматични увреждания – счупване на китката /лява гривнена става/, както и за сумата от 60 лева – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – разход за извършване на медицински преглед, поради виновно неизпълнение на вменени нормативни задължения на служители на ответника, на които е възложена поддръжката по безопасен за потребителите на предоставяните в минералната баня, собственост на Столична община, услуги.