Решение № 5239 от 31.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5239 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100510474 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 247810/31.07.2024 г. (по регистратурата на СРС) на ответника „А1 България“ ЕАД, град София чрез пълномощника – юрисконсулт Г.Х. - срещу решение № 13692/ 10.07.2024 г. на СРС, 78-ми състав по гр.д.№ 57588/2023 г., уважаващо искове по „ член 146,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 143,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД“ и „ член 68м,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 105 от ЗЗК и член 45 от ЗЗД “ .

Във въззивната жалба има оплаквания за незаконосъобразност на решението поради приетата неравноправност на клаузите едновременно по общия състав на член 143,ал.1 от ЗЗП и специалния състав по член 143, ал.2,т.13 от ЗЗП. Оспорват се съображенията в решението, че приложението на клаузата води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, при положение, че увеличението на цената за трите услуги е 4 лева и съдът не е извършил анализ, основан на социалното, икономическото и обществено положение на потребителя , цените по договора и други обективни критерии; случаят не попада сред изключенията по член 144,ал.4 от 1

ЗЗП, тъй като няма предоставена от дружеството информация за размера на инфлацията; клаузата предвижда възможност само за нарастване на цената , но не и обратното – при дефлация; методът за индексиране не е ясен; размерът на абонаментната такса е произволно изменен , не е спазено изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език и тя не е индивидуално уговорена. Изложени са аргументи за : прилагането на индексационни клаузи в условията на инфлация от МФ в областта на договорите за обществена поръчка; уреденото в член 230,ал.2 от ЗЕС право за прекратяване на договора от крайните ползватели при едностранни изменения на договора от оператора; уговаряне на индексацията в договорите и ОУ ; налични практики за индексация в договорите за електронно съобщителни услуги в 12 държави – членки на ЕС; неправилно позоваване от съда на практиката на ВКС относно валидността на уговорки за промяна на лихвените проценти и такси при банковите кредити и неправилно тълкуване на заповед № 684/23.12.2021 г. на КЗП за забрана за индексиране на цените не по реда, предвиден в сключените с потребителите договори - а именно с един индекс – ИПЦ за предходната година .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна В. Й. А. отговаря чрез пълномощника – адвокат Г. Д. , че въззивната жалба е неоснователна по довод, че оплакването за грешна правна квалификация на иска за нищожност на договорните клаузи е самоцелно, тъй като ответникът не се позовава на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределената с него доказателствена тежест и в рамките на служебната проверка за неравноправност на клауза в потребителския договор, уредена от норми на ЗЗП с повелителен характер, съдът може да изследва всяка една от хипотезите по член 143,ал.2 от ЗЗП. Изложени са съображения за неравноправност на оспорените с иска клаузи и на трите основания : по член 143,ал.1 от ЗЗП, член 143,ал.2,т.13 и член 143,ал.2,т.19 от ЗЗП ; неприложимост на тълкуването в решението на СЕС по дело С-236/14, тъй като се отнася до клаузи в ОУ , предвиждащи възможности за увеличение и намаляване на тарифите в съответствие с измененията на годишния индекс на потребителските цени и неотносимост на справката относно практиката в някои от държавите – членки по индексация на цените от телекомуникационните оператори .

2

Обжалваното решение е произнесено по искове на В. Й. А. срещу „А1 България“ ЕАД, град София за установяване нищожността на клаузите по т.8 от приложение № 1 към договор № 502800919– условия на тарифни планове А1Класик (срок 1 или 2 години ) от 25.01.2023 г. и по т.9 от приложение № 1 към договор № 502800919 от 25.01.2023 г. – специални условия за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) , подписано на 27.01.2023 г. и за парично вземане от връщане на платеното от него в общ размер от 23,90 лева по нищожните клаузи , ведно със законната лихва от получаване на препис от исковата молба. Исковете са основани на твърдения, че клаузите дават право на ответника веднъж годишно да променя месечната абонаментна такса ( по нататък МАТ) , като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени ( по нататък СИПЦ ) за предходната година , ако същият е равен или по – голям от 1 % ; считано от 27.05.2023 г. ответникът индексирал МАТ, чийто първоначални размери са 10,22 лева с ДДС и 20,99 лева с ДДС, с 15,3 % , като ги увеличил с общо 4,78 лева ; договорите са сключени при обявен СИПЦ за 2022 г. девет дни по-рано, ищецът - среден потребител – е въведен от оператора в заблуждение, че сключеният договор е съобразен с инфлацията, тъй като информацията относно възможността таксата да се увеличи драстично след няколко месеца му е предоставена „ по неясен, неразбираем и двусмислен начин“ като проявление на нелоялна, заблуждаваща търговска практика по член 68г,ал.1 от ЗЗП, член 68е,ал.2 от ЗЗП и член 68д,ал.1 от ЗЗП и като факт, указващ неравноправния характер на оспорените клаузи . Изложени са твърдения, че ищецът не е могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора поради непредоставяне на подробна информация за индекса в дългосрочен план, неразясняване на аспектите от промяната на МАТ и поетия във връзка с тях риск с оглед уговарянето на промяна само в посока повишаване на таксата ; клаузите не са индивидуално уговорени и не са съставени по прозрачен начин, нарушават принципа на добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните ; няма съгласувана методика за изчисление на МАТ и ищецът заплатил по посочените в исковата молба пет фактури за пет месеца увеличените с 4,78 лева месечно такси или общо 23,90 лева .

Ответникът оспорил исковете като неоснователни.

3

СРС е приел в мотивите, че двете идентични по съдържание клаузи са неравноправни едновременно на основание член 143,ал.2,т.13 от ЗЗП и член 143,ал.2,т.19 от ЗЗП и като неиндивидуално уговорени ги прогласил в диспозитива за нищожни на основание „ член 146,ал.1 от ЗЗП във връзка с член 143,ал.1 от ЗЗП“ . Квалифицирал осъдителния иск по „ член 68м, ал.1 от ЗЗП във връзка с член 105 от ЗЗК и член 45 от ЗЗД “ и го уважил , като присъдил „обезщетение“ в размер на 23,90 лева , ведно със законните лихви, считано от връчването на препис от исковата молба на ответника, така както е поискано от ищеца .

Изложените в исковата молба фактически твърдения са достатъчни, за да се приеме, че ищецът – в качеството му, неотречено от ответника, на потребител по параграф 13,ал.1,т.1 от ДР на ЗЗП – претендира, че оспорените две клаузи от двата договора , осъществяват два специални състава на неравноправни клаузи по член 143,ал.2,т.13 и т.19 от ЗЗП и като неиндивидуално уговорени са нищожни. Първоинстанционният съд е разгледал исковете за нищожност, произтичаща от неравноправност на клаузите на въведените от ищеца основания .

В т.8 от приложение № 1 към договор № 502800919 – условия на тарифни планове А1Класик (срок 1 или 2 години ) от 25.01.2023 г. и в т.9 от приложение № 1 към договор № 502800919 от 25.01.2023 г. – специални условия за ползване на пакет – фиксиран интернет и телевизия (срок – 2 години) , подписано на 27.01.2023 г. е уговорено, че „ А 1 България“ има право да променя МАТ веднъж годишно, но не по – рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите от това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година , ако същият е равен или по – голям от 1 %, като индексираният МАТ е основа за индексация през следващата година .

Всяка от клаузите е извън основния предмет на съответния договор и проверката за неравноправност не е обусловена от условието да има ясен и разбираем за потребителя смисъл – член 145,ал.2 от ЗЗП. Клаузите са неиндивидуално уговорени, тъй като ищецът не е имал възможност да влияе върху включването им в договора – член 146,ал.2 от ЗЗП, доколкото в съответствие с възложената на ответника доказателствена тежест не е 4 установено противното – наличието на индивидуална договореност.

Двете уговорки дават право на оператора да увеличава цената, а същевременно нито в договора, нито в ОУ е предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, без да заплаща неустойка, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената , уговорена при сключването на договора. За преценката дали една клауза е неравноправна по член 143,ал.2,т.13 от ЗЗП няма значение дали в резултат на упражненото от доставчика право се е стигнало до значително завишаване на цената на услугата / стоката спрямо първоначално уговорената . Значително завишаване на цената на стоката или услугата има правно значение, ако е предвидено в договора основание на потребителя да се откаже от него и възникне спор дали отказът му е правомерен.

Договорите, част от които са оспорените с исковете клаузи, не са сред посочените в член 144,ал.3, т.1 и т.2 от ЗЗП и основание за неприлагане на член 143,ал.2,т.13 от ЗЗП няма. Оспорените клаузи са за индексиране на цени по смисъла на член 144,ал.4 от ЗЗП , но основание за неприлагане на член 143,ал.2,т.13 от ЗЗП също няма, защото не е налице и второто условие по член 144,ал.4 от ЗЗП – методът за промяна да е описан подробно и ясно в договора.

В договорите не е посочено как и с колко операторът ще може да увеличи цената, ако СИПЦ за предходната година е равен или по – голям от 1%.

Изискването на член 144,ал.4 от ЗЗП е към договорното съдържание и не може са се приеме за удовлетворено от вмененото с новото правило на член 230, ал.8 от ЗЕС (Дв,,бр.99 от 2025 г.) на предприятията задължение да уведомяват крайните ползватели по ясен и изчерпателен начин и на траен носител за предстоящото увеличение със сума, съответна на индекс, като обсъждания – СИПЦ на НСИ – в срок не по – кратък от един месец преди влизането му в сила . Неотносимо е позоваването на въззивника на член 230,ал.2 от ЗЕ , тъй като то урежда право на прекратяване на договора от крайните ползватели при друга хипотеза – предложени от доставчика на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, промени от посочения вид и характер в договорните условия или общите условия . Изложеното налага извод, че оспорените клаузите изпълват специалния състав на член 143,ал.2,т.13 от ЗЗП и са неравноправни .

5

Договарянето на право на оператора да индексира цената съобразно публикувания от НСИ СИПЦ поставя риска от нарастване на цената при нарастване ( по причина на инфлация ) на индекса в тежест на потребителя, но преди всичко води до висока степен на несигурност заради варирането на СИПЦ и непредвидимостта на темповете на инфлация . Вещото лице е идентифицирало риск за потребителя от поемане на финансовата несигурност от инфлацията с осезаемо въздействие върху способността за управление на разходите – заключение по задача 6 от 1.03.2024 г. Изискването за добросъвестност налага потребителят да е уведомен, че със сключването на договорите с двете клаузи той се излага на този риск и да му е предоставена от оператора информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от тях . Тъй като преценката за неравноправния характер на една клауза се прави към момента на постигането й, следва да се отчетат всички обстоятелства, които доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да се отразят върху изпълнението на договора . Едно такова обстоятелство е наличието на определен към договарянето от НСИ СИПЦ за 2022 г. в размер на 15,3 % , позволяващ на оператора съгласно клаузите на т.8 и т.9 от двата договора да пристъпи към индексиране на цените, уговорени в януари 2023 г., след изтичане на три месеца от сключването им . Няма твърдения и доказателства, телекомуникационната компания да е информирала ищеца както за СИПЦ за 2022 г., така и за предвижданията за темпа на инфлация от наблюденията й върху инфлационните тенденции в текущата и следващата години , още повече, че цената на мобилните телефонни услуги е елемент от потребителската кошница , който се използва от НСИ за изчисляване на СИПЦ – заключение от 1.03.2024 г. по задача 7.