Решение № 98 от 10.02.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Производство по иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване изцяло нищожността на договор за заем, иск в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клауза в Договора за гаранция/поръчителство по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗЗП и насрещен иск по чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК.

Предявена е искова молба от И. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш, ул.“***********“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46, чрез адв.М М от АК-П със съдебен адрес гр.П, бул.“*****“ №81, ет.3, ап.Б срещу „**********“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В Д и Д В Н.

В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. ищцата подписала Договор за заем № ****** с „**********“ ЕООД. По договора й бил предоставен заем в размер на 900лв. при ГПР от 49.11% и годишна лихва от 23 %. Срокът на договорът бил 12 месеца, като следвало да върне сума в размер на 1107 лв. Съгласно чл.5 от договора, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството ********* p.l.c., с цел обезпечаване на кредита, като сумата, която ищцата следвало да заплати била в размер на 855 лв.

Договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като липсвали условията по прилагане на лихвения процент, не било посочено дали е фиксиран или променлив, както и какъв е общият размер на възнаградителната лихва. Договорът е в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която сочи, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, която е дължима от него. В случая липсва яснота и методика за формиране на размера на ГПР и кои компоненти са 1 включени в него, а отделно в ГПР не били включени всички разходи по управление и отпускане по кредита, а именно сумата по договора за поръчителство, тъй като същата била пряко свързана с договора по кредит. Клаузата на чл.5 от договора за кредит, предвиждаща сключване на договор за гаранция/поръчителство, заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С това размера на ГПР по договора не отговарял на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Така потребителя се подвеждал и не му позволявало да прецени реалните последици от сключването на договора.Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделните части от договора не влечала нищожността на целия договор, когато могат да бъдат заместени по право от закона или когато сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая обаче не била налице нито една от тези хипотези, поради което нищожността на чл.5 от договора предпоставяла недействителността на целия договор. В условията на евентуалност се счита, че клаузата на чл.5 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във връзка с чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Доводите за това са, че сключването на договорът за поръчителство бил въздигнат като условие за отпускането на кредита, което ако не било осъществено, нямало да бъде отпуснат и заема. Това водило до нееквивалентност на насрещните престации на страните и до накърняване на добрите нрави. Нищожността на клаузата следвала от несъответствието на престациите, което водило до обогатяването на другата страна, доколкото предвиденото възнаграждение било в размер на 100% от отпуснатата сума. Клаузата не била уговорена индивидуално, което водило до нищожността й. В заключение се поли да бъде признато, че договорът за кредит бил изцяло нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от него е нищожна на сочените по-горе основания.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения срок е постъпил отговор, в който се излага, че липсва твърдяното нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като на потребителя била предоставена преддоговорна информация чрез Стандартен европейски формуляр, с който ищцата се запознала. В него са посочени лихвения процент, ГПР и погасителен план.

Лихвата е посочена като число, поради което не може да се направи извода, че същият е с променлива величина. Липсва нарушаване и на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в договора били посочени вноски, размери и падежи на главница и лихва. Възнаграждението, което ищцата се задължила да заплаща на трето лице, не се дължало на ответното дружество, поради което нямало задължение да се включва в погасителния план. Формулата на ГПР била посочена в Приложение № 1, като с оглед яснотата на потребителя била посочена сума за цялостно оскъпяване на договора за кредит. Кредитора не само не бил задължен да включи сумата уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, но не е имал право на това. Още повече, че кредиторът няма информация за условията, при които ще бъде сключен договорът между потребителя и третото лице. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателят, този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не се включвал в общия размер съгласно §1.1 от ЗПК. Отбелязва се също, че ищецът разполагал с правото по 2 чл.29 от ЗПК да се откаже от сключването на договора. Сключването на договора не било задължително условие за сключването на договора за кредит, тъй като кредитополучателят имал възможност да избере какво обезпечение да представи, което правило клаузата индивидуално уговорена.

В писмения отговор се предявява и насрещна искова претенция за главницата по договора за кредит. Отпуснатата сума по заема била в размер на 900 лв., като към датата на предявяване на иска била заплатена сума в размер на 163.50 лв. от нея, поради което се претендирала незаплатената част от 763.90 лв., ведно със законната лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания отговор по насрещния иск се твърди, че насрещната искова молба е допустима и редовна, но неоснователна, тъй като договорът за кредит кредитът бил нищожен поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, като не изпраща и представител. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищцата и упълномощения представител, като се моли исковете да бъдат уважени, поради тяхната основателност. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който адвокатът сам е определил размерите на адвокатското си възнаграждение.

В съдебно заседание за ответникът по ПИМ и ищец по НИМ не се явява представител и не депозира становище по хода на делото.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от представения от ищцата Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от **/**/****г. (лист 7 от делото) между нея и ответника възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставен от „**********“ ЕООД заем в размер на 900 лв. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, при договорен лихвен процент от 23.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.11 %. Кредитополучателят трябвало да върне общо сума в размер на 1107 лв., включваща сумата от 207 лв. за възнаградителна лихва.

В чл.5 от Договора страните уговорили, че задълженията на кредитополучателя се обезпечавали с поръчителство, предоставено от ********* p.l.c. в полза на дружеството.

Кредитополучателят потвърждавал, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредидателят в процедура по кандидатстване за кредит.

На **/**/****г. е подписан Договор за поръчителство между ответницата и ********* p.l.c., като гарантът издавал гаранция в размер на 855 лв. за обезпечаване изпълнението на задължението на ответницата към бенефициента „**********“ ЕООД.

Срокът на договора бил до **/**/****г. Таксата за предоставяне на гаранцията се заплащала 3 по банкова сметка на месечни вноски, в размерите и на падежите, уговорени в погасителен план, неразделна част от договора.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като обективно и пълно дадено. В неоспореното от страните заключение се посочва, че размерът на заема от 900 лв. бил усвоен изцяло от ищцата, чрез превод на сумата по банкова сметка с титуляр ищцата. Има постъпили две погасителни вноски за погасяване на кредита – на **/**/****г. в размер на 100 лв. и на **/**/****г. – в размер на 63.50 лв., които суми били отнесени за погасяването на главницата. Така остатъчното задължение по главницата било в размер на 736.50 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на исковете: Предявените първоначални и насрещен иск са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По основателността на първоначалните искове: Предмет на главния иск е нищожността на договора за кредит, предвид противоречието му със закона, водеща до недействителност на договора изцяло.

По делото се установи безспорно, че между ищцата и „**********“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от **/**/****г. с предмет предоставяне на сума от 900 лв. за срок от една година. От това следва, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК, а именно спазването на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т. 7-9 от ГПК. Съдът констатира, че кредитодателят формално е спазил изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК с посочването на ГПР в размер на 49.11 %, както и общата сума, която следва да се върне по договора.

Същевременно обаче, годишния процент на разходите посочен в договора (дори и формално да не надвишава максималния размер посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК) не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен с ********* p.l.c..

Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая възнаграждението в полза на поръчителят ********* p.l.c. е разход пряко 4 свързан с договора за кредит, тъй като касае обезпечение на вземанията по договора в полза на „**********“ ЕООД. Горното следва от функционалната свързаност на договора за кредит и договора за поръчителство, въпреки, че са самостоятелни договори. От съдържанието на договорите и конкретно от чл.5 от Договора за кредит, се установява, че Договорът за гаранция и дължимото възнаграждение по него е във връзка с Договора за кредит, тъй като обезпечава вземането на „**********“ ЕООД. Следователно, независимо, че разходите за предоставяне на поръчителство, представляващи възнаграждение по договора се дължат на друго лице, то същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. От изложеното следва, че е налице заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК ограничаваща максималния размер на ГПР, тъй като при включването в ГПР на възнаграждението по договора за поръчителство (месечна вноска от 71.25 лв. за 12 месеца), то така определения действителен размер на ГПР надхвърля максимално допустимия петкратен размер на законната лихва, действаща за периода. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна.