Решение № 146 от 30.11.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Габрово, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20224210200563 по описа за 2022 година

С жалба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателя “Йеттел България” ЕАД - София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е атакувал Наказателно постановление № Р-000367, издадено на 21.07.2022 година от Главен инспектор в РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, упълномощен от директора на КЗП, чрез което за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сума от 5000 лева, на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП. По съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно, като го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане се претендира въз основа на чл. 63, ал.

3 във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище (с вх. № 5476/29.08.2022 г. ) в рамките на образуваното съдебно производство, от същата се излагат искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. От тази страна също е направено искане за разноски във връзка с осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, които се претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1

На 18.03.2022 година служители на структурното звено на КЗП в гр. Габрово извършили проверка в магазин за мобилни устройства и услуги „Теленор”, който се намирал на ул. „Петко Каравелов” № 1 в същото населено място и бил стопанисван от търговеца “Йеттел България” ЕАД.

Проверката е била предизвикана от постъпила писмена жалба, заведена в РД Русе под Вх. № Р-03-295/16.03.2022 г. и подадена в КЗП РД Русе, звено Габрово от потребителя А.И.Ц., касаеща неприведен в съответствие с договора мобилен апарат.

В хода на проверката се установило, че подалото жалбата лице на 25.10.2020 г. е закупило от проверявания обект на търговеца мобилен апарат марка „Xiaomi”, модел „Redmi Note 9 Pro”, който е бил предмет и на депозираната жалба. На 03.02.2022 г. жалбоподателя е предявил рекламация за това устройство, която е била вписана във водения в обекта Регистър на предявените рекламации от потребители в електронен вид под № 502189046 от същата дата. Телефонът е бил приет в магазин на „Йеттел” с протокол за приемане на устройство №502189046/03.02.2020 г., с вписан проблем „изключва се по време на разговор” и отразени особени белези при приемането му „запазен”. Към момента на проверката е било констатирано, че по рекламацията не е имало издаден Акт за удовлетворена рекламация, както и че телефонът все още се е намирал в оторизиран сервиз, без да бъде приведен в съответствие с договора за продажба и върнат на потребителя повече от един месец.

При проверката в обекта, за която е бил съставен Констативен протокол 2022 № К2724489/18.03.2022 г., е присъствало лице, работещо като консултант-продавач в “Йеттел България” ЕАД. С този протокол е било наредено на управителя или на упълномощено от него лице да представи в офиса на КЗП в гр. Габрово или на email address [email protected] протокол за споразумение с жалбоподателя.

На 11.04.2022 г. на електронната поща (email address [email protected]) на КЗП РД Русе, звено Габрово са постъпили изпратени документи от „Йеттел България” ЕАД във връзка с даденото указание в констативния протокол, от които е станало ясно, че съответния телефон е бил заменен с друго устройство, което е било лично предадено на депозиралото жалбата лице. Към тях са били представени и материали (като акт за удовлетворяване на рекламация от 30.03.2022 г., подписан от А.И.Ц. и търговеца), които установяват това.

След като са обобщили представените писмени документи и констатациите от извършената проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице осъществено нарушение по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като търговеца не е привел мобилния апарат, предмет на жалбата, в съответствие с договора за продажба в рамките на законово установения месечен срок – до 03.03.2022 г., в разрез с предвиденото с тази разпоредба от същия закон. По повод на него до изпълнителния директор на „Теленор България” ЕАД София е била изпратена покана (№ Р-03-295 от 11.04.2022 година, приложена на л. 19) за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение на посочена в поканата дата – 05.05.2022 година. Поканата е била изпратена на 12.04.2022 г. на email address [email protected], и тъй като на определената дата дружеството не е изпратило 2 представител на указаното място (структурното звено на КЗП Габрово), актът е бил съставен в отсъствието на такъв, съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставянето му, на 12.05.2022 година той е бил предявен на преупълномощено за тази цел лице, отразено в приложено на л. 18 пълномощно, за подписване от него и запознаване с отразените в същият констатации във връзка с нарушението. Въз основа на акта и останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Данните, които са отразени в копията от намиращите се на л. 13 материали по делото сочат, че екземпляр от НП е получен от представител на жалбоподателя на 27.07.2022 година. Жалбата (според съответния Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при наказващия орган на 09.08.2022 г., или преди края на посочения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал.

2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар и не изцяло въз основа на съответните съображения, които се поддържат във връзка с него.

Отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият се явява съставен от служител, надлежно упълномощен (съгласно приложената на л. 30 заповед) за това, в рамките на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от извършване на самото нарушение. Ръководството на “Йеттел България” ЕАД София е било надлежно уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в структурното звено на КЗП Габрово за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението. Чрез изпратената покана то е било предупредено за последиците от неизпълнението на посоченото в нея, а по делото няма доказателства, които да установяват, че същата не е била получена от него. Поради изложеното акта законосъобразно е бил съставен в отсъствието на представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с неговото връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен на упълномощено за тази цел лице, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Наказателното постановление и акта за установяване на това нарушение съдържат достатъчно информация, позволяваща да се формират и заключения за свързаните със същото обстоятелствата, което се е проявило под формата на бездействие. Отбелязано е както началото на периода на това бездействие – 03.02.2022 г., който съвпада с момента за предявяване на рекламация във връзка със закупената от обекта стока, така и неговия край – 03.03.2022 г, предпоставен от датата, до която стоката е следвало да се приведе в 3 съответствие с договора за продажба. При естеството на тези данни и наличието на съдържащата се в акта и постановлението информация за мястото, на което нарушението е било извършено и което се явява свързано с търговския обект на улица „Петко Каравелов” № 1 в град Габрово, където на потребителя е следвало да се предостави вече приведената в съответствие с договора за продажба стока, доводите за допуснати нарушения по чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН не биха могли да бъдат споделени, тъй като се явяват несъстоятелни от фактическа и от правна страна. Като такива следва да се определят и тези, свързани с липсващата дата за извършване на нарушението. Макар и последната действително да не е отразена в наказателното постановление, съдържащата се в него информация за началния и крайния момент на периода на бездействие е достатъчна зао заключение, че то е било осъществено на 04.03.2022 г. Щом като това е така не би могло да се счита, че допуснатия пропуск във връзка с нейното непосочване е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, а оттук - и до незаконосъобразност на наказателното постановление, в т.ч. заради факта, че липсата на тази дата не е станала причина за допускане на други самостоятелни нарушения на предвиденото в норми, които регламентират съответните преклузивни срокове за неговото издаване и за съставяне на акта за установяване на самото нарушение.

Констатираното при проверката действително е давало основание да се счита, че е налице осъществено нарушение на указаното в действалата до 31.12.2021 г. норма на чл.

113, ал. 2 от ЗЗП, която е предвиждала задължение за продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, когато тя не се е явявала в такова с него, в рамките на едномесечен срок, считано от деня за подаване на рекламацията във връзка с нея.

Въпросната стока, описана в подадената жалба от потребителя до КЗП, не е съответствала на договора за продажба съгласно чл. 106, т. 1 и т. 4 от ЗЗП в редакцията на тази разпоредба по ДВ бр. 99/2005 г., тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните по този договор, както и обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят би могъл разумно да очаква от нея, като се има предвид естеството на самата стока и публичните изявления относно нейните конкретни характеристики, направени от продавача. В тези случаи, според предвиденото в чл. 105 от ЗЗП съобразно редакцията по ДВ бр. 99/2005 г., продавачът е отговарял за всяка липса на съответствие на потребителската стока, която е съществувало при доставянето на стоката и се прояви две години след него, дори и да не е знаел за самото несъответствие. Причината, поради която е била направена самата рекламация, безспорно сочи за съществуването на такова несъответствие, което се е проявило в двугодишния период, започнал да тече от 25.10.2020 година – датата за доставяне (предаване) на устройството на потребителя. При това положение не може да се счита, че извършеното не би могло да представлява нарушение по чл. 113, ал. 2 или че същото не е осъществено от обективна страна, след като е налице подадена рекламация във връзка със стока в рамките на двугодишен срок от нейното закупуване, а търговецът не е привел тази стока в съответствие с договора за продажба в пределите на едномесечния срок, започнал да тече от датата за подаване на рекламацията във връзка с нея. Именно неизпълнението на посоченото задължение чрез ремонт или замяна 4 на устройството с ново в рамките на този срок, а не неизпълнението на задължение за възстановяване на заплатената за вещта сума в него, е довело до предпоставки, които са ангажирали административно-наказателната му отговорност.