Решение № 1793 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1793 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110216817 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ***********************************, представлявано от СВ. А., чрез адвокат С. У. от САК, срещу наказателно постановление № 004432/27.11.2023 г., издадено от И. Г. Б. – директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.

С решение на касационна инстанция е обезсилено решение на друг състав от СРС при първото разглеждане на делото и същото е върнато за ново разглеждане с конкретни указания.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, произтичащи от неналичието на материалноправните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 68г, ал.1 , вр. чл. 68в от ЗЗП, както и допуснати съществени процесуални нарушения. Санкционираното лице поддържа, че в случая не били налице елементите от фактическия състав на процесното административно нарушение, доколкото били изпълнени всички законови изисквания за предоставяне на цялата изискуема информация и документи на кредитополучателя, в това число и такива относно заплащането на такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване.

Твърди се, че заявеното от потребителя право на отказ от кредит е било удовлетворено, въпреки заявяването му извън нормативно предвидения срок, вследствие на което за 1 кредитополучателя било възникнало задължението да върне на дружеството дължимите суми по сключения договор към момента на упражняването на правото на отказ. Навеждат се доводи, че от потребителя не са били изисквани и събирани обезщетения или такси за допълнителни услуги след момента на упражняването на правото на отказ, а единствената допълнително начислена сума била възнаградителната лихва, изчислена към 17.08.2023 г.

Твърди се още, че действията на жалбоподателя отговаряли на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, като не обуславяли промяна в икономическото поведение на средния потребител. На отделно основание се възразява срещу размера на определената имуществена санкция, като се моли за неговото намаляване до минималната нормативна стойност. В заключение е изявено и виждането, че случаят представлява маловажен такъв и спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като вместо да се налага наказание на жалбоподателя, същият да бъде предупреден за последствията от повторното му извършване на такова нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощения си защитник – адв. У., който поддържа жалбата и в пледоарията си по същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и необосновано, като претендира и присъждане на разноски за представителството при разглеждането на делото във всяка съдебна инстанция.

Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема отношение по основателността на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

На 20.09.2023 г. в Регионалната дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград на Комисията за защита на потребителите била извършена проверка от служители на КЗП, РД – София, сред които и свид. Ц. на длъжност „главен инспектор“, по отношение на Smile Credit - „А. Т. Е. Г.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ***********************************, представлявано от СВ. А..

Проверката е извършена във връзка с жалба на потребителя Ю. И. по повод на сключен с дружеството договор за бърз кредит и последващо предявено искане за отказ от договора. С цел проверка и осъществяване на контрол по спазване разпоредбите на ЗЗП във връзка с удовлетворяване правото на потребителите на отказ от договори за потребителски кредит, от дружеството-жалбоподател са изискани и представени документи, както и писмена 2 информация, от които става ясно, че на 31.07.2023 г. между „А. Т. Е. Г.“ АД и потребителя Ю. И. е бил сключен договор за потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен продукт „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“ при условията и сроковете, съдържащи се в договора, приложенията и анексите към него, общите условия и погасителния план. В съответствие с тях, жалбоподателят е предоставил на своя клиент парична сума в размер на 2 500.00 лева (главница), която последният се е задължил да върне в срок до 31.07.2025 г., при заплащане на уговорената между страните възнаградителна лихва за срока на договора. Съгласно Приложение № 4 към договора за потребителски кредит, страните са се споразумели потребителят да заплати на кредитодателя такса в размер на 99.84 лева, дължима за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставена от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, която такса да бъде заплащана на равни вноски заедно с всяка вноска по договора.

След сключването на договора, кредитополучателят е отправил по електронен път съобщение до жалбоподателя, в което го е уведомил за желанието си да се откаже от кредита си, като дружеството е уважило упражненото право на отказ, дори и да е приело същото за несвоевременно заявено. В проведената с потребителя кореспонденция, последният е бил известен, че дължимата сума по договора му за кредит към 16.08.2023 г. включва следните компоненти: главница в размер на 2 500.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 40.27 лв. и такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита в размер на 99.84 лв. С последващо подадено до потребителя съобщение същият е уведомен, че към 17.08.2023 г. дължимата от него сума е 2 642.63 лв., предвид актуализирането стойността на начислената лихва. На същата дата, видно от представеното по делото копие на платежно нареждане, Ю.

И. е заплатил изцяло посочената от кредитодателя парична сума в негова полза.

В хода на проверката срещу жалбоподателя, след преценка на предоставената от негова страна допълнителна информация относно начина на формирането на сумата, подлежаща на възстановяване след уважения отказ от договора за кредит, било установено, че във формираната по гореописания начин парична сума, освен главница били включени възнаградителна лихва и такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита, които не били дължими от потребителят и последният не е трябвало да заплаща същите. От него следвало да се изискат единствено описаните в чл. 29, ал. 4 от ЗПК суми, а изискването на по-голяма стойност от клиента било повлияло на икономическото му поведение, с което кредитодателят прилагал нелоялна търговска практика. На 23.10.2023 г., в присъствието на изрично упълномощен представител на дружеството, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 004432/23.10.2023 г. за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл.

68в от ЗЗП. В законоустановения срок в КЗП било депозирано възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което дружеството-жалбоподател релевира доводи досежно постигнатото преди сключването на договора споразумение за дължимост на таксата за разглеждане и 3 оценка на заявката за кандидатстване за кредит. С него се оспорва извода за извършено нарушение и се навежда съображение, че изисканата сума не е повлияла на икономическото поведение на потребителя.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 004432/27.11.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. Ц., както и в писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – Договор за потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г. ведно с Погасителен план, Приложение № 1 и Приложение № 4 към него, писмена кореспонденция между КЗП и представителите на „А. Т.

Е. Г.“ АД, платежно нареждане за кредитен превод, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, сигнал от Ю. И. до КЗП с вх. № С-03-4677/22.08.2023 г., изображения от електронна кореспонденция, Заповед № № 984/07.11.2023 г. на председателя на КЗП, Заповед № № 1012/10.11.2023 г. на председателя на КЗП и Заповед № № 319 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, извлечение от Системата за сигурно електронно връчване, извлечение от кредитната история на Ю. И., копие от материали от НАХД № 1691/2024 г. на СРС, НО, 2-ри състав, разписка за извършено плащане № 2000000383124600/04.12.2023 г.

Разпитана в съдебно заседание, актосъставителят св. Ц. излага обстоятелствата по повод извършената спрямо жалбоподателя проверка във връзка с жалбата от неговия клиент.

Споделя, че в хода на водената кореспонденция с кредитодателя е установила сключването на процесния договор, действията на потребителя по отказване от него и заплащането на сума в размер на 2 642.63 лева. От показанията на свидетеля се установява, че фактът на заплащане на таксата от 99.84 лева я е мотивирал да приеме, че става въпрос за нелоялна търговска практика, доколкото тази сума била в повече и не е следвало да се претендира от кредитополучателя след заявения от него отказ от договора. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц. като последователни, обективни, непротиворечиви и съотносими към събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и 4 приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и съставеното въз основа на него НП са издадени в предвидената от закона форма, от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, които са подвели нарушението под правилната материална норма при спазване на визираните в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания.