Заповед за изпълнение № 380 от 19.06.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 19.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 799 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. М. Т. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес **********, сумата: 306,78 EUR (триста и шест евро и 78 цента), представляваща главница по Договор за потребителски кредит ******** с „Лендиво“ ООД, ведно със законната лихва за период от ********. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 16,06 EUR (шестнадесет евро и 06 цента), държавна такса в размер на: 5,21 EUR (пет евро и 21 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: ******** ******** /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Лендиво“ ООД) с ЕИК 203811241, от една страна, и М. Т., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 306.78 евро /главница/. .

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ******** /кредиторът / „Лендиво“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД IBAN: ******** валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ********

РАЗПОРЕЖДА:

ОТХВЪРЛЯ:

Заявлението в частта относно претендираната неплатена дължима неустойка в размер на 82,83 евро и неустойка в размер на 398,81 евро по Договор за потребителски кредит ******** с „Лендиво“ ООД, такса в размер на 93,94 евро, договорна лихва в размер на 9,20 евро за периода от ******** мораторна лихва в размер на 63,25 евро за периода от ******** по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и 1 дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

В чл. 17 от представения по делото договор за кредит е уговорена клауза в 3-дневен срок от сключването на договора да се предостави посочено обезпечени, при неизпълнението, на която да се дължи неустойка в размер на 162 лева, т.е. 82,83 евро.

Посочената неустойка в размер на 398,81 евро не е ясно как и въз основа на какви клаузи от договора е сформирана, поради което също следа да бъде отхвърлена. Не става ясно как и на какво основание е формирана сумата.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която в ущърб на потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост.

Преценката за неравноправност се извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.

На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В случая в чл. 11 от ОУ към договора е посочено, че преди сключването на договора за заем, заемодателят оценява кредитоспособността на заемателя въз основа на достатъчна информация за оценка на кредитоспособността на заемателя, прави и съответните справки в посочените институции и органи по отношение на длъжника. Това показва, че заемодателят прави задълбочен анализ на имущественото състояние на заемодателя преди отпускане на кредита, като дори може да откаже да му предостави заема съгласно чл.16 от ОУ на договора.

Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение да влезне в сила клаузата за неустойка.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е 2 нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка.Тридневният срок за предоставяне на обезпечение, с посочване на кумулативни изисквания за същото, и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.

Отделно от това разпоредбата противоречи на чл. 16, ал. 1 от ЗЗП, съгласно, която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Това показва, че кредиторът е направил реална преценка и оценка на възможността на кредитополучателя да върне заемната сума и едва след това е пристъпил към подписване на договора. Срокът за предоставяне на обезпечение посочено в договора след неговото сключване и санкцията за нейното неизпълнение не целят реалното му обезпечение, а представляват скрита неустойка, която излиза извън присъщите й гаранционно-обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.

Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.

Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.

В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, следователно клаузата за неустойка е нищожна и на това основание.

В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната 3 институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на неустойка размерът му би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената неустойка от договор за потребителски кредит кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на стойността на дължимата неустойка, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е недействителен.