Решение № 234 от 01.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пазарджик, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Х. Г. Гражданско дело № 20255220103750 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от А. С. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с. Г.., ул. П. № ***, , ет./, ап. *** обл. П., чрез адв. С. В. М., от АК – гр. П. със съдебен адрес гр. гр. П., ул. А. С. № ***, , ет./, ап. *** обл. П., к.

21, против „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б , представлявано от С. Н. Т., К. Г. К. и С. Н. С..

Съгласно изложеното в исковата молба, между А. С. С., с ЕГН:

********** и „СТИК- КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г.

По силата на договора „СТИК-КРЕДИТ“ АД кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на настоящия договор, както следва: общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия: 200 /двеста/ лв., представляващ максималния размера на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора за кредит. А. С. С. подава Заявление за кредит, което е одобрено от „СТИК-КРЕДИТ" АД и е предоставен заем със сума на кредита: 200.00 лв.

Съгласно чл. 1(7) от договора за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г., общата сума, дължима от 1

ПОТРЕБИТЕЛЯ по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 225.41 лв. Срокът за погасяване на кредита е 6 месеца, лихвен процент по кредита: 36.00 % и годишен процент на разходите 42.58 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г.: В случай, че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от подписване на настоящия договор, да осигури поръчител или банкова гаранция, които следвало да отговарят на множество условия и изисквания подробно описани в договора. Съгласно чл. 19, ал. 2 Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА.

Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора: В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Макар неустойката по чл. 29, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. да се дължи при непредоставяне на обезпечението по чл. 19 още със сключването на договора за потребителски кредит, тя е включена в погасителния план към него. Съгласно Погасителния план общо дължимата сума по кредита /главница+лихва+неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 454.08 лв., годишен лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите: 42.58 %.

Към 07.10.2025 г. А. С. С. е изплатила на „СТИК[1]КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 парична сума в общ размер на 209.87 лв. и дружеството претендира заплащането на още 244.21 лв., които били неустойка за непредоставяне на обезпечението по чл. 19 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. Сочи се, че неустойката по чл. 29, ал. 1 за непредоставяне на обезпечението по чл. 19 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е с единствената цел да се породи допълнително парично задължение за А. С. С., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпеченията – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, 2 изискването за одобрението от страна на кредитора на предложения поръчител и банкова гаранция показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. Във властта на „СТИК-КРЕДИТ“ АД е било да не одобри предложените обезпечения и А. С. С. отново да следва да дължи заплащане на неустойка за това. За ответното акционерно дружество е било предварително ясно, че А. С. С. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения, както и че да ги осигури в неговата дискреция е било дали да се съгласи с тях или не, като е било почти сигурно, че ще дължи неустойка. Счита се, че определената неустойка по чл. 29, ал. 1 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. представлява скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР.

Сочи се, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно затова, счита че договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Предвид гореизложеното, счита договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. за нищожен поради противоречие на закона. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е в размер на 200.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от А. С. С. на “СТИК- КРЕДИТ” ЕАД при начална липса на основание. Към 07.10.2025 г. А. С. С. е изплатила на „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 парична сума в общ размер на 209.87 лв. Ако сте установи, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. е недействителен, „СТИК-КРЕДИТ“ АД следва да върне на А. С. С. 9.87 лв. Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. А. С. С.

3 е платиа сума в размер на 9.87 лв. в повече по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г.

Предвид гореизложеното, счита че „СТИК-КРЕДИТ“ АД следва да заплати на А. С. С. парична сума в размер на 9.87 лв. Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава А. С. С. при неизпълнение на нейното задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни договори. Твърди се, че неустойката също така излизала извън присъщите й параметри. обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Предвид гореизложеното счита, че неустоечната клауза се явява нищожна, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.

Оформен е петитум с който се иска от съда кумулативно да обяви договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. сключен между А. С. С., с ЕГН: ********** и „СТИККРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 за нищожен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъди „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 на основание чл. 55, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на А. С. С., с ЕГН: ********** парична сума в размер на 9.87 лв., като недължимо платено.

В условията на евентуалност, ако не сметне процесния договор за недействителен, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл. 29, ал. 1 4 на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1288378/ 01.03.2025 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 19 от договора поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да осъди „СТИК-КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 да заплати разноските по делото, в това число адвокатско възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СТИК- КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Х. М. Г.- САК, с който се сочи, че оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Предявената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК – с исковата молба е предявено парично вземане, но не е посочена банкова сметка на ищеца за плащане. Ето защо моли съда да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани посочените нередовности и докато това не се случи, да не продължава действията по настоящото производство.

Моли съда да има предвид, че при липса на точно посочен начин на плащане по осъдителния иск ответното дружество е застрашено от претърпяване на необосновано високи вреди, изразяващи се в незабавно образувани изпълнителни дела срещу него и натрупване на допълнителни разноски, в случай че не му е предоставена възможност да плати доброволно още след постановяване на Решението по спора. Твърди се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.