Решение № 11907 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11907 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110147431 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от М ***, против Г. Т, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.82 ЗЗД, във връзка с чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заМащане на сумата от 3935,27 лв.,/2012,07евро/ представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на договор за превоз от 20.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на Заявка за транспорт ***** г. между страните по делото е сключен договор за превоз, по силата на който ищецът се е задължил да извърши транспортна услуга от ****, Република Т., възложена от спедитора и ответник ,Г. Т.. Съдържанието на товара било 11 палета какаова маса и 11 палета алкА.зирано какао на прах, като стоката трябвало да бъде натоварена на 21.01.2025 г. и разтоварена на 23.01.2025 г.

Посочено е, че за превоза били съставени 2 броя международни товарителници- CMR, като транспортът следвало да бъде извършен с товарен автомобил с рег. ***** и ремарке с *****, шофиран от водача И. Х., работник на ищцовото дружество. Твърди се, че при влизане на територията на Република Т. на 22.01.2025 г. товарният автомобил бил подложен на рутинна проверка от страна на граничните власти на ГКПП К.. След като товарният автомобил преминал през скенер, не била установена нередност, но било взето 1 решение за задържането му. Поддържа се, че товарният автомобил бил разМомбиран, отворен и претърсен, при което било установено, че външната опаковка на стоката е с етикет България, а вътрешната- с етикет Т.. Поради несъответствието в етикетите на превозваната стока товарният автомобил на ищеца бил принудително задържан. Също така се сочи, че ответникът не оказал съдействие на ищцовото дружество във връзка с превеждането на етикетите за разясняване на ситуацията пред служителите на Д. М..

Принудителното задържане на товара продължило до 24.01.2025 г., като в крайна сметка товарният автомобил бил задължен да се върне на митницата в М където бил задържан принудително още пет дни, т.е. от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г.

Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй като не приложил към товарителницата и не предоставил на разположение на превозвача необходимите документи.

Твърди, че вследствие на неизпълнението на ответника претърпял имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи , изразяващи се в следното: заМащане на такси за проверка на стоката на ГКПП К. в размер на 8000 турски лири или левовата им равностойност от 392,86 лв.; превод на предоставените документи за извършената проверка на товара в размер на 96 лв.; начислена неустойка в размер на 400 лв.; заМащане на дневни пари на водача на товарния автомобил в размер на 50 щатски долара на ден за периода от 20.01.2025 г. до 31.01.2025 г. или общо 500 щатски долара (с левова равностойност от 895 лв.). Също така твърди, че е пропуснал възможността да реА.зира ползи, като увеличи имуществото си с 1100 евро или левовавата им равностойност в размер на 2151,41 лв., представляващи възнаграждението, което ищцовото дружество би реА.зирало в качеството си на превозвач при извършване на обратен курс на товарна стока от Република Т. на 24.01.2025 г. до Република България до 27.01.2025 г. съгласно договор за превоз № **** от 21.01.2025 г., сключен с Т. Т.. Уточнява се, че неустойката в размер на 400 лв. била заМ на Т. Т. с оглед неосъществяването на превоза. Поддържа се, че до момента на предявяването на настоящата искова молба ответникът не изпълнил задължението да заМ претендираното обезщетение. Към искането си съда да осъди ответниковото дружество да му изМ обезщетение за 2 претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на 3935,27 лв. ищецът прави едно особено искане- допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпителната мярка запор върху притежаваните от ответниковото дружество банкови сметки във всички банки в страната, изчерпателно изброени в петитума на исковата молба.

По искането на ищеца М. с Определение №*** г. Районен съд - П е допуснал по реда на чл. 389 ГПК обезпечение на предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД, вр. с чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заМащане на 3935,27 лв. чрез налагане на запор върху банкови и Матежни сметки на ответника ,Г.

Т., изброени изчерпателно в исковата молба, до размера на предявения иск от 3935,27 лв, като приема, че е нА.це обезпечителна нужда.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответника, който заявява, няма възражения относно редовността и допустимостта на предявените искове, но счита, че те са изцяло неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер.

Прави възражение за местна неподсъдност на съдебния спор пред Районен съд – П, като счита, че ищецът погрешно се е позовал на разпоредбата на чл.31 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Сочи, че местната подсъдност следва да се определи в унисон с приложимото вътрешно право по спора, като се позовава на чл.117, ал.2 ГПК и чл. 2.7. от Общите условия на ,Г. Т., алтернативно на разпоредбата на чл.105 ГПК, която урежда общата местна подсъдност в района, в който е постоянният адрес или седА.щето на ответника. Моли съда на основание чл.119, ал.4 ГПК, да се постанови с определение прекратяването на делото пред Районен съд – П и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

Не оспорва, че между него в качеството му на спедитор и ищцовото дружество в качеството му на превозвач е сключен договор въз основа на Заявка за транспорт №**** г., както и обстоятелствата, че посоченото от ищеца превозно средство е натоварено с процесната стока на товарния адрес на 21.01.2025 г. и водачът е започнал извършването на превоза.

От фактическа страна, сочи, че не е уточнено от ищеца в какво се изразява нередовността на етикирането на стоката, като последният не е 3 посочил кое е приложимото законово изискване за етикиране и как е следвало да бъде етикирана стоката. Смята, че е изпълнитл задълженията си в унисон с разпоредбата на чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Сочи, че принудителното задържане на товарния автомобил на ГКПП К. не се дължи на неангажираност или незаинтересованост от негова страна, тъй като е предоставил на разположение всички необходими документи на превозвача и е дал всички поискани сведения, а причината за задържането на товарния автомобил не е липсата на документ, а несъответствие в етикирането на стоката. Твърди, че не е имало нито едно телефонно обаждане от М. към ,Г. Т., на което последното да не е отговорило.

Сочи, че няма представени доказателства от ищеца в подкрепа на твърдението, че принудителното задържане на товарния автомобил е продължило за период от 3 дни- от 22.01.2025 г. до 24.01.2025 г и каква е точната причина за това, поради което твърдението се явява недоказано. Освен това във връзка със задържането е приложена към писмените доказателства по делото фактура за изМащане на сума в размер на 8000 турски лири с левова равностойност от 392,86 лв., с основание: такса за носене/пренасяне. В тази връзка от Протокол за претърсване на ТИР от 23.01.2025 г. може да се заключи, че камионът е прегледан със скенер, насочен за контрол и след като е отворен, се установява проблем с етикирането на стоката, но след това камионът е бил затворен с печат от Д. М.- не е имало необходимост от носене/пренасяне. Сочи, че е приложено Решение за обратно връщане на товарния автомобил, от 24.01.2025 г., но не са ангражирани доказателства нито за задължаването на водача да се върне в митницата в град М, нито за принудителното задържане на товарния автомобил за срок от още пет дни от 27.01.2025 г. до 31.01.2025 г.

По отношение на претендираните имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи сочи, че липсват всички предпоставки за възникне на правото на обезщетение от неизпълнение на задължение по чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Ответниковото дружество смята, че ищецът, не е установил в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: товарният автомобил е бил принудително задържан на границата с Т. и на митницата в гр. М; нА.чие на неизпълнение на задълженията на изпращача; настъпването 4 на щети, които са пряка последица от принудителното задържане, и техният реален размер.

От една страна, сочи, че посочената фактура за заМащане на сума в размер 8000 турски лири (с левова равностойност от 392,86 лв.) е неотносима към процесния спор, тъй като е с дата 01.10.2024 г., която предхожда принудителното задържане с над 3 месеца, и е с основание: носене/пренасяне, а такава необходимост при принудителното задържане не е била нА.це. От друга страна, ищецът не е представил документ, удостоверяващ реалното заМащане на таксата за извършена проверка. Във връзка с втората претендирана претърпяна загуба- заМащане на сумата от 96 лв. за извършен превод на предоставените от ГКПП К. документи за извършена проверка- е приложена фактура № **** г., издадена от М. към М. за сумата от 96 лв., но не са представени доказателства нито за заМащането на въпросната сума, нито за необходимостта от въпросния превод. Твърди, че претенцията на ищеца за заМащането на неустойка в размер на 400 лв. е неоснователна, тъй като няма приложени: фактура от Т. Т. и последващ документ, доказващ изМащането на неустойката от ,М., като не става ясно и какво е основанието за неустойката.

Прави възражение за размера на претендираното заМащане на трудовото възнаграждение, впоследствие прецезирано като заМащане на дневни пари в размер на 50 щатски долара на ден заради командироване в Т. за периода от 21.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Възразява, че претенцията за заМащането поне на 200 долара от претендираните 500 долара следва да бъде отхвърлена.

Сочи, че съдът трябва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, че ответникът е получил от клиента си А сумата от 1 600 евро с оглед така създалата се ситуация. С тях Г.Т на 27.03.2025 г. е заМло на М. навлото за процесния превоз, въпреки че не е довършен, в уговорената сума- 450 евро (с левова равностойност от 880, 20 лв.), а с останалата част от 1 150 евро (с левова равностойност от 2 249,20 лв.) на 11.06.2025 г. е заМл по банковата сметка на ищцовото дружество с основание: обезщетение за претърпени загуби, чрез която сума на практика е погасена част от съдебните претенции на ищеца. Това Мащане следва да бъде взето предвид при изчисляване на законната лихва за забава до датата 11.06.2025 г. за част от ищцовата претенция, ако последната бъде уважена.

Оспорва че е сключен със Заявка № ***** г. договора за международен 5 превоз на товари между ,М. и Т. Т. с дати на натоварване: 24.01.2025 г. и разтоварване: 27.01.2025 г., тъй като нито една от страните не е положила подписа си под посочената заявка. На база на тази заявка ищецът базира претенцията си за пропусната полза за увеличаване на имуществото си със сумата от 1 100 евро с левова равностойност от 2 151,41 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор за превоз. Сочи, че не се ангражират доказателства за установяване верността на твърденията, че ищцовото дружество било малко предприятие, разполагащо само с два товарни камиона, както и че именно принудителното задържане на товарния автомобил на ГКПП К. е станало причината за невъзможността на ищеца да изпълни задълженията си по договора за международен превоз на стоки с Т. Т..

В обобщение, ответникът моли съда да уважи възраженията му и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, като отхвърли претенциите на ищеца към ,Г. Т., изложени в исковата молба и уточнителните молби към нея, като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира направените деловодни разноски и заМатеното адвокатско възнаграждение.