Решение № 202 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110209710 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “О.И.“ ЕАД срещу Наказателно постановление (НП) № ***/10.05.2024 г., издаденo от директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП) и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева на основание чл. 208, вр. чл. 62, ал. 1 от ЗЗП.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съгласно чл. 14 от Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № *** лизингополучателят, подал жалба до КЗП, се задължил да заплати на лизингодателя всички допълнителни първоначални разходи във връзка с доставката и регистрацията на автомобила, изброени в Приложение А. На основание чл. 41 от същия лизингополучателят се задължил да възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване на счетоводен документ от страна на последния всички суми, надвишаващи по 1 размер разходите по доставка и регистрация. Твърди се, че жалбоподателят е действал в изпълнение на изрична устна заявка на лизингополучателя за извършване на регистрация на автомобила с конкретен регистрационен номер от комбинация от цифри по желание, който лизингополучателят е запазил сам чрез трето лице при свой собствен избор на номера. Спорният разход за възстановяване бил не специална услуга, а държавна такса за право на ползване на табели с регистрационен номер с комбинация от четири цифри по желание в размер на 300,00 лева. Посочва се, че жалбоподателят е заплатил тази такса и я е префактурирал на лизингополучателя като разход за възстановяване, като не се касае за друга специална услуга. Сочи се, че в периода до постановяване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) жалбоподателят се е свързал с лизингополучателя, подал жалба до КЗП, с предложение – в случай, че потвърди волята си за отказ от оспорената услуга да му бъде възстановен съответния разход за оспорената такса, като за сметка на дружеството – лизингодател да бъде извършена пререгистрация на лизинговия автомобил по стандартен ред с произволен регистрационен номер със специална комбинация от цифри. Твърди се, че процедурата по произнасяне по постъпилата жалба с вх. № С-03-428 е протекла извън срок. Жалбата била постъпила на 18.01.2024 г., като КЗП, вместо да извърши проверка до 18.02.2024 г., е издала АУАН чак на 16.04.2024 г. Това било основание за отмяна на обжалваното НП. Твърди се различие в правно основание за извършеното нарушение в АУАН и НП - визираноро в АУАН било по чл. 62, ал. 1, вр. л. 62, ал. 2 от ЗЗП, а в НП – по чл. 208, вр. чл.

62, ал. 1 от ЗЗП. Посочва се, че разпоредбата на чл. 208 от ЗЗП изисквала предоставяне на услуга на потребител срещу заплащане, а жалбоподателят не е извършвал и изисквал заплащане на услуга, а възстановяване на платен към държавата разход. Наказващият орган не кредитирал и не приобщил към производството депозираните от страната писмени възражения, с което било ограничено правото на защита на дружеството. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените от страната разноски.

В становище към постъпилата административнонаказателна преписка административнонаказващият орган и въззиваема страна - директор на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, поддържа, че подадената 2 жалба е неоснователна и че обжалваното НП е издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като са обсъдени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, а обсъждането на подаденото възражение от жалбоподателя не бил задължителен реквизит на обжалвания акт. Посочва се, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – не били налице смекчаващи отговорността обстоятелства, отличаващи нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, а жалбоподателят бил субект, който по занятие извършвал сделки и като професионалист е следвало да бъде запознат с нормативната уредба, при това нарушението било формално и не се изисквало доказването на претърпени вреди. Направено е искане за потвърждаване на атакуваното НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител накратко е преповторил доводите и исканията, направени в жалбата. Акцентирано е върху това, че наказващият орган е дал грешна квалификация, доколкото не ставало дума за непоискана и предоставена услуга. Лизингополучателят бил уведомил дружеството, че иска да ползва услугата чрез трето лице, като за дружеството не оставало нищо друго освен да изпълни резервираната услуга. Не ставало въпрос за предоставена услуга от лизингодателя, а за заплатена държавна такса за вече резервирана от самия жалбоподател услуга. Посочва се, че на основание чл. 41, т. 1 от договора всички допълнително възникнали извън първоначалните допълнителни разходи се дължат от лизингополучателя. АУАН бил издаден извън преклузивния за това срок, доколкото същият бил от 16.04.2024 г., а жалбата била подадена на 18.02.2024 г. Сочи се, че лизингополучателят продължавал да ползва същите номера и не възнамерявал да ги сменя.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не е била представлявана.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 3 страна следното:

На 20.11.2023 г. между дружеството-жалбоподател, в качеството му на лизингодател, и свидетеля Д. В. И., в качеството му на лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № ***/20.11.2023 г. В чл. 14 от същия било уговорено, че „Лизингополучателят се задължава да заплати на Лизингодателя Допълнителните първоначални разходи във връзка с доставката на Автомобила, регистрацията и привеждането му в съответствие с всички технически и административни изисквания за неговото ползване на територията на страната, подробно изброени в Приложение А към Договора, в срок до 5 (пет) работни дни от датата на подписване на Договора.“. В Приложение А като допълнителни първоначални разходи била уговорена „услуга регистрация“ в размер на 300,00 лева с ДДС и първа дължима вноска по застраховка „Пълно автокаско“ вкл. „Кражба“ в размер на 829,15 лева. В чл. 40.1 от договора било уговорено, че „Лизингополучателят заплаща Първоначална вноска, Допълнителни първоначални разходи (в случай, че последните не са включени в Стойността за лизинг), Лизингови вноски, данък върху добавена стойност и всички други плащания, дължими по силата на Договора, когато станат изискуеми и по начина, предвиден в този Договор.“.

Съгласно чл. 41.1 „Лизингополучателят се задължава да възстанови на Лизингодателя в срок от 5 (пет) работни дни от издаване на счетоводен документ от страна на последния:…41.1.7. пълния размер на заплатените от Лизингодателя данъци и/или такси, в случай че съгласно действащото законодателство при придобиването на Автомобила Лизингодателят дължи данъци и/или такси и те не са включени в Стойността за лизинг съгласно Приложение А към Договора;“. Като приложение към договора било подписано Приложение Е – ценоразпис за таксите за допълнителни услуги, извършвани от „О.И.“ ЕАД, видно от съдържанието на което липсва като предвидена допълнителна услуга тази по регистрация на автомобила със специална комбинация от цифри. В приложението е уговорено задължително заявяване на услугите чрез подаване на искане през посочения в приложението уебсайт.

От свидетелските показания на свидетеля Д. В. И. се установява, че документите във връзка със сключване на договорното правоотношение за лизинга на автомобила били подписани наведнъж. И. забелязал, че има 4 уговорен разход за регистрация на автомобила, като му било обяснено от служител, че това е стандартно, когато колата е закупувана на лизинг, без да му се посочи обаче в какво точно се изразява услугата и че за регистрацията с номер със специално поискана комбинация от цифри се заплаща допълнителна държавна такса, която се фактурира и поема от лизингополучателя. По-късно служител на дружеството се обадило на свидетеля и му предложило няколко конкретно възможни номера, като отново не му било обяснено изрично, че автомобилът може да бъде регистриран с определени цифри или случайни цифри, както и че в първата хипотеза това ще калкулира допълнителен разход за него, доколкото в КАТ се заплаща изрична такса. Свидетелят посочил един от предложените му номера. От показанията на свидетеля С.С.З. – служител при жалбоподателя, се установява, че избраният номер от свидетеля И. бил запазен предварително от него чрез помощта на трети лица, доколкото „О.И.“ ЕАД не можело да съдейства със запазване на номера. Впоследствие автомобилът бил регистриран в КАТ с посочения от И. номер от служителите на дружеството-жалбоподател, като за това била заплатена държавна такса в размер на 300,00 лева. Свидетелят З. посочва, че от свидетеля И. лично е разбрал в телефонен разговор, че последният чрез трето лице е запазил избрания номер. Видно от показанията му обаче свидетелят не е разяснявал на И., че изборът на този специален номер ще струва повече с оглед дължимата държавна такса. Свидетелят З. посочва, че не знае друг служител на дружеството да е уведомявал И. за това, но предполага, че последният би следвало да знае, без да посочва на какво базира предположенията си. Отбелязвайки това, съдът посочва, че кредитира показанията на свидетелите З. и И. – същите са подробни и последователни.

Съпоставими едни с други и с останалите доказателства, същите не си противоречат, но и служат за установяването на различни факти, доколкото свидетелите разказват за възприятията си, касаещи различни моменти от параметрите на доказване. Следва да се отбележи, че не може да се говори за колизия в показанията и предвид заявеното от свидетеля З., че свидетелят И. би следвало да е знае, че за регистрацията със специален номер ще дължи допълнително парична сума, доколкото посоченото не е разказ на лично и непосредствени възприето, а предположения и лични съждения на свидетеля.

По делото не се събраха доказателства някой служител, чрез изрична договорна уговорка или по друг начин на И. да е било разяснено, че за 5 регистрацията със специална комбинация от цифри същият следва да дължи допълнителна сума в посочения размер от 300,00 лева. Не се доказа свидетелят изрично да е подавал искане за допълнителна услуга за същото (макар такава услуга да липсва като предвидена в Приложение Е). По делото не се събраха писмени или гласни доказателства за изрично направена устна заявка от свидетеля И. и акцептиране на такава от жалбоподателя за изпълнение на допълнителната услуга по регистриране на автомобила със специален номер. Видно от гласните доказателства свидетелят чрез трето лице е запазило специалния номер, като мислейки си, че така или иначе има такса-регистрация, жалбоподателят – лизингодател ще регистрира същият с предложените на свидетеля номера, сред които и запазения номер.