Решение № 1443 от 29.09.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1443

Видин, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

БОРИС БОРИСОВ

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ канд № 20267070600359 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Търговска банка Д“ АД, [ЕИК], с адрес гр. София, район Красно село, бул. „Ген. Тотлебен” № 8, представлявано от изп. директор В. Б., чрез пълн. адв. Д. Б., против решение № 164/26.05.2026 г., постановено по АНД № 350/2026 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005889/08.10.2024 г., издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева, на основание чл.45, ал.1, във връзка с чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Твърди се в жалбата, че решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Според касатора въззивният съд е нарушил закона при постановяване на решението, като приел, че актосъставителят е бил оправомощен за съставяне на АУАН, докато в действителност АУАН е съставен от некомпетентно лице. Твърди още, че и наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в производството доказателства. Твърди още, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените възражения. Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и потвърденото с него наказателното постановление. Прави се и евентуално искане за изменение на наказателното постановление.

Ответникът по делото, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по касационната жалба.

След като се запозна с жалбата и становищата на страните, в рамките на посочените касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира жалбата за частично основателна.

По делото се установява следната фактическа обстановка: на 14.03.2024 г. и на 12.04.2024 г. в търговски обект на касатора, находящ се в гр. Видин, ул. „Княз Дондуков” № 4а, били извършени проверки от служители на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП. Установено било, че на 23.01.2024 г., в посочения офис на банката, при сключване на договор за потребителски кредит № CL-9539 било изискано заплащане на т.нар. „Такса проучване и одобрение на кредит” в размер на 1% върху одобрения размер (мин. 90 лева), като действие, свързано с усвояване на кредита. По време на първата проверка на място в търговския обект било изискано да бъдат представени договори, които са сключени в офиса. Такива договори не били представени, с изключение на бланка-образец на договор. Изискани и представени били общите условия при предоставяне на кредит на физически лица, както и Тарифа на банката за таксите и комисионните на физически лица, както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит на произволно избрана сума: 2000 лева за срок от 12 месеца. От представените документи било установено, че банката изисква такса за проучване и одобрение за потребителски кредит 1%, или минимални 90 лева. В представената тарифа също е посочена такса за одобрение на кредит 90 лева. С протокол № К-69696 били представени изисканите договори. Установено било, че съобразно договор за потребителски кредит № CL-9539/23.01.2024 г., в чл.12, т.1 било договорено кредитополучателят да заплати такса проучване и одобрение на кредит в размер на 1%, мин. 90 лева, която се събира върху одобрения размер, при неговото усвояване. Към досието на договора е приложен СЕФ за размер на кредита 10000,00 лева, като посочената такса за проучване и одобрение е в размер на 90 лева. Не са представени документи, удостоверяващи събиране на тази такса. На 12.04.2024 г. била извършена допълнителна проверка и изискани документи за извършените плащания по представените договори, извлечение от сметка и становище, в което да се изясни за какви действия се събира такса за проучване и одобрение за потребителски кредит. На 18.04.2024 г. били представени изисканите документи, като приложение към уведомление/становище на представител на банката. От представените документи за движение по сметката е видно, че таксата в размер на 100 лева е удържана и осчетоводена на 23.01.2024 г., а именно датата на усвояване на кредита в размер на 10000 лева. Прието било от ответника, че при сключване на потребителския кредит кредиторът е поискал плащане на „Такса проучване и одобрение на кредит“ като действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е нарушение по ЗПК, за което бил съставен акт, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното първоинстанционният съд приел, че оспорващият е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, което деянието правилно е квалифицирано, а наложеното наказание е над минималния нормативно установен размер. Прието било, че процесното постановление отговаря на изискването за форма по чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, а актът отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При това положение касационната съдебна инстанция приема следното: в рамките на административнонаказателното производство не се констатират извършени съществени процесуални нарушения. Компетентността на КЗП е изрично регламентирана в чл.191, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.192 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл.191 имат право: 5. да съставят актове за установяване на нарушения. Същевременно в чл.41, ал.2 от ЗПК предвижда, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. Установява се от приложената към преписката заповед за оправомощаване на актосъставителя, че същият е оправомощен да издава актове за извършени нарушения по всички нормативни актове, контролът по прилагането на които е възложен на КЗП, респ. нейния председател. Процесните акт и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на нормативно установената им компетентност, определена с чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Заповед № 339 ЛС/22.04.2015 година, с която актосъставителят С. Й. И. е упълномощен от тогавашния председател на КЗП Д. М. да съставя актове, е издадена от нормативно определен орган, на длъжностно лице, определено по закон, като липсват данни тези пълномощия да са оттеглени. Заповедта е издадена от орган, който продължава да съществува, макар и с различен персонален състав. Пълномощното на актосъставителя е издадено оглед длъжността на лицето. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г., постановено по ТД № 48/2002 г. по описа на ВАС.

АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания за срокове, форма и съдържание, установени с разпоредбите на чл.34, чл.42, ал.1, съответно чл.57 от ЗАНН. Актът и НП са връчени на адресата в съответствие със законовите изисквания. ВРС правилно е приел, че оспорващият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Действително нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но заложената в договора такса не представлява допълнителна услуга по смисъла на закона и предвид тълкуването, дадено в т.61 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело № С714/2022. Точка 65 от същото решение е допълнителен аргумент в полза на разбирането, че в случая не се касае за допълнителна услуга.

При положение обаче, че в самото наказателно постановление е прието, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, необосновано се явява определянето на наказание над минималния предвиден в ЗПК размер. Печалбата на дружеството-нарушител и то за значително по-ранен момент спрямо датата на извършване на нарушението, е напълно неотносима при определяне размера на имуществената санкция. При това положение размерът на наложеното административно наказание следва да бъде редуциран до минимума, установен в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно 3000,00 лева.

Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като това правомощие е предвидено единствено за въззивния съд, но не и за касационната съдебна инстанция.

Не са налице основания и за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид спецификите на нарушението и характера на накърнените с него обществени отношения.

Предвид гореизложеното настоящият състав на Административен съд Видин приема, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на КЗП сумата от 61,36 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, съгласно актуалната към момента на нарушението редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, под минималния размер в актуалната към момента редакция на разпоредбата.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 164/26.05.2026 г., постановено по АНД № 350/2026 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005889/08.10.2024 г. на Председател на Комисията за защита на потребителите, в частта му, с която е потвърдено наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, на основание чл.45, ал.1, във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ размера на наложеното наказание имуществена санкция с наказателно постановление № К-005887/26.08.2024 г. на Председател на КЗП, като намалява размера на същото от 5000,00 лева на 3000,00 лева/1533,88 евро.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164/26.05.2026 г., постановено по АНД № 350/2026 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005889/08.10.2024 г. на Председател на Комисията за защита на потребителите в останалата му част.

ОСЪЖДА „Търговска банка Д“ АД, [ЕИК], с адрес гр. София, район Красно село, бул. „Ген. Тотлебен” № 8, представлявано от изп. директор В. Б., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите разноски за процесуално представителство по делото в размер на 61,36 (шестдесет и едно евро и тридесет и шест цента) евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�