Решение № 2870 от 06.08.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9976/2021
- Вид
- Решение № 2870
- Подписан
- 06.08.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 289 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 - 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 154 · Закон за защита на потребителите
- чл. 55 · Закон за защита на потребителите
- чл. 647 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2870 гр. Варна, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Х. при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х. Гражданско дело № 20213110109976 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявени искове от С. С. П., ЕГН********** с адрес: **, чрез адвокат С. В. И. от ВАК със съдебен адрес: ** срещу Н. И. И., ЕГН ********** с адрес: **.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в общ размер 13516,84 евро по неформален договор за заем сключен през месец септември 2017г. в сила на 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност и в следната поредност: да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в размер на 1
13516,84 евро получена без основание с оглед развалянето на договора за поръчка сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, и в условията на евентуалност да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане за главница в размер на 13516,84 евро получена без основание с оглед липсата на договор за заем, въз основа на които е получена сумата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и в условията на евентуалност да осъди ответницата Н. И. И. да заплати на ищеца С. С. П. сумата от 6000 евро, представляваща част от вземане на главница в размер на 13000.84 евро, с която ищецът е обеднял, а ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.59 от ЗЗД.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът С. П. и ответницата Н. И. са установили и поддържат близки отношения, считано от средата на 2016г. до настоящия момент.
В периода от м.11.2017г. до м. 08.2020г. ищецът е предоставил на Н. И. сума в общ размер на 13516.84 евро, равняващи се на 26436.64 лв. по фиксирания курс на БНБ. Сумата е предоставена по искане на ответницата с цел финансиране покупката на лек автомобил, при следните обстоятелства:
Към момента на запознанството им, а и понастоящем, ищецът работи, като морско лице, а ответницата е служител на „М. П. Л." ЕООД. В края на месец септември 2017г. последната е споделила с ищеца желанието си да закупи лек автомобил. Желанието било провокирано от факта, че като служител на лизингова компания ответницата можела да ползва определени привилегии при покупка на автомобил, изразяващи се в отстъпка от крайната цена и по-благоприятни условия за изплащане за лизинга. Поради тази причина Н. И. е заявила намерението си да се възползва от преференциите и да закупи автомобил на изплащане. В тази връзка последната е помолила 2 ищеца да й предостави заем в размер до 26 000 лева, с които да финансира покупката. Тъй като не е разполагал със спестявания в такъв размер ищецът е изразил възможност да предостави еквивалента на исканата сума в евро, на части, заделяйки от месечното си трудово възнаграждение. Ответницата, от своя страна, се е задължила да върне средствата при поискване, с условието да и бъде предоставен разумен срок, в който да набави необходимата сума за погасяване на дълга, а в случай на евентуална последваща продажба на автомобила се е задължила да върне незабавно всички получени пари.
Предвид близките взаимоотношения, които двамата са имали по това време, ищецът се е съгласил да заеме средства на ответницата, с които последната да си закупи кола. В изпълнение на тази договореност С. П. е предоставил на Н.
И. сума в общ размер на 13516.84 евро.
Част от сумата е предоставена по банкова сметка, водена на името на ответницата в „У. Б." ЕАД. Средствата са преведени, чрез отделни нареждания на обща стойност 11 242,12 евро, както следва:308.48 евро на 23.11.2017; 1028.28 евро на 15.01.2018; 307.69 евро на 02.04.2018 ; 514.14 евро на 23.04.2018; 514.14 евро на 10.07.2018; за 512.82 евро на 21.08.2018; 153.85 евро на 28.09.2018; 1025.64 евро на 05.11.2018; 153.85 евро на 04.01.2019;
153.85 евро на 01.02.2019; 1028.28 евро на 30.04.2019; 1025.64 евро на 04.07.2019; 1028.28 евро на 29.07.2019; 1025.64 евро на 25.11.2019г.; 1025.64 евро на 25.11.2019; 512.82 евро на 03.01.2020; 153.85 евро на 03.02.2020 и 769.23 евро на 26.06.2020.
През месец октомври 2019г. между ответницата и „М. П. Л." ЕООД е сключен договор за лизинг на МПС марка „Рейндж ровър" с ДК№ **.
По искане на ответницата останалата част от средствата са преведени по сметка на лизингодателя „М. П. Л." ЕООД с цел погасяване на задълженията й по упоменатия договор. Сумата е изплатена в периода 12.2019 - 08.2020г. (вкл.), чрез отделни преводни нареждания на обща стойност 2274.72 евро, както следва: 245.64 евро на 18.12.2019; 246.79 евро на 03.01.2020; 302.56 евро на 11.02.2020; 246.15 евро на 02.03.2020; 246.15 евро на 07.04.2020; 246.79 евро на 07.05.2020; 246.67 евро на 02.06.2020; 247.3 евро на 08.07.2020; 246.67 евро на 03.08.2020. Считано от м. януари 2021 ищецът е изисквал многократно от ответницата да му върне заетата сума, но от нейна страна не е последвало изпълнение. На 01.04.2019г. до Н. И. е отправена 3 писмена покана за връщане на заема в месечен срок считано от получаването й. Поканата е отправена чрез препоръчана пощенска пратка /телепоща/ със заверено съдържание под изх.№ 1/01.04.2021г. Същата е връчена лично на адресата на 02.04.2021г., което се удостоверява от известие за доставяне ИД PS9000 03I77XM. В рамките на предоставения срок, а и до настоящия момент не е налице изпълнение на задължението за връщане на заемната сума, което обуславя правен интерес за ищеца от предявяване на иска с правно основание 240 ЗЗД за връщане на предадената сума.
В случай, че не се установят твърденията, относно възникнало между страните валидно правоотношение, породено от договор за заем и съответно съдът счете главния иск за неоснователен то моли, въз основа на изложените твърдения, в условията на евентуалност да разгледа и уважи претенция за връщане на посочената сума поради получаването и от ответницата без основание, евентуално да разгледа и уважи претенция за връщане на сума в размер на 6000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 13516.84 евро, претендирана за имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване на Н. И. със същата сума и обедняването на ищеца с нея.Навежда подробни съображения и фактически твърдия към заявеното искане за изменение в становището си , даденото с отговора на насрещния иск.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата със съдебен адрес: ***, чрез адв. Е. С. от ВАК, депозира отговор на исковата молба и предявява насрещен иск.
След като се запознава с изложените от ищеца обстоятелства, на които същият основава претенциите си, счита, че исковата претенция е нередовна.
Съгласно твърденията му общият размер на главницата от 13 516,84 евро са били предоставени с общо 27 броя банкови преводи, всеки от които на различна стойност, изходящи от неговата банкова сметка и постъпили съответно по нейната банкова сметка или по банковата сметка на „М. П. Л." ЕООД. В случая и трите предявени в условията на евентуалност искове в размер на по 6 000 евро всеки от тях са частични такива, като не се сочи как е формирана стойността от 6 000 евро - дали тя е формирана от първите, от последните или в различни части от всички банкови преводи. Това в значителна степен затруднява защитата й. Това е така, тъй като за всеки от 4 излъчените от ищеца банкови преводи е налице различно основание, поради което моли производството по делото да бъде оставено без движение и съдът да даде изрични указания на ищеца да конкретизира кои извършени от него банкови преводи са обхванати в предявените като частични искове с правно основание чл. 240,чл. 55 ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД, всеки от които в размер на по 6 000 евро.
Наред с горното,счита, че исковата молба е нередовна и поради незаплащане на дължимата държавна такса - съобразно обстоятелствената част на исковата молба, счита, че се касае за отделни претенции за възстановяване на част или на целия размер на всеки един от излъчените от ищеца банкови преводи - т.е. за неопределен към момента брой искове от общо 27 бр. излъчени банкови превода за различни по стойност суми, като съобразно правилата на ГПК държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лв., се дължи върху цената на всеки от исковете.
Така направените възражения относно нередовността на предявените искове съдът намира за напълно неоснователни. С оглед наведените твърдения е налице относима правна квалификация на исковете и събрана държавна такса, съобразно изискванията на закона.
По основателността на исковете.
По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД:
Оспорва изцяло претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер от 6 000 евро, представляваща част от предоставен й от ищеца и подлежащ на връщане заем в общ размер на 13 516,84 евро.
Оспорва твърденията в исковата молба, че с ищеца са установили и са поддържали „близки" отношения от средата на 2016 г. до завеждане на делото, като „заемът" - общо в размер на 13 546,84 евро й е бил предоставен на части, за период от почти 3 години! - от м. 11/2017 г. до м. 08/2020 г., за да си закупи лек автомобил.
Сочи, че така изложеното категорично не отговаря на истината, а и противоречи на всяка нормална житейска и икономическа логика.
Излага, че със С. се познават отпреди повече от 10 години. През м.
Декември 2015 г. той усилено започва да търси контакт с нея, звъни й и пише през различни електронни платформи - Viber, Messenger, WhatsAppq по електронна поща. На 06.08.2015 г. внезапно пред очите й почива баща й и в 5 този период, през който С. очевидно желае да установят по-близки, интимни отношения, тя все още преживява загубата, затворена е в себе, не желае да комуникира почти с никой, още по-малко с човек, който не е от най-тесния й приятелски кръг. Въпреки това С. е упорит, продължава да я ухажва, а и неговото внимание и става приятно, той успява да разсее мрачните й мисли и с времето започва по-често да отговаря на съобщенията му. През Януари 2016 г. дори излизат няколко пъти на среща. Отношенията им се задълбочават, допадат си и започват интимна връзка. С. работи като техническа поддръжка на кораб и около две седмици след началото на връзката им заминава. Връща се в началото на март 2016 г., ходят заедно на почивка, после отново замина на път. През цялото време, докато го няма, поддържат връзка - във всеки един момент, когато има възможност /т.е. има обхват на телефоните и интернет/ си пишат и се чуват. И двамата са обхванати от еуфорията на тази нова любов, щастливи са, затова че са се открили и се радват на връзката си. Още тогава заговарят за общото НАС, за деца, усещат се като сродни души и са сигурни, че именно другият е човекът, който всеки един от тях е търсил досега и с който иска да прекара остатъка от живота си. Тогава е на 38 г., а С. - на 34 г. възраст, в която всеки от тях се чувства съвсем готов да създаде семейство, да има деца и да им се отдаде напълно - съответно още тогава започват с опитите да си имат бебе, а С. пожелава да заживеят заедно. Когато той се връща от път през лятото 2016 г. тя все по-често започва да преспива у тях, а почти всеки уикенд двамата ходят на къщата, която нейното семейство има в с. Дуранкулак. Всяко негово заминаване на път е много тежко и за двамата, липсват си. Тя го чака да се върне с нетърпение, чака с нетърпение и бебето, за което не спират да мечтаят и да опитват. Пишат си всеки ден и всяка вечер.