Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 582 от 12.06.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2954/2023
Вид
Решение № 582
Подписан
12.06.2025
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.6 и ал.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.17 ал.6 и ал.7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.19 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.21 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.294 ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Стара Загора, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530102954 по описа за 2023 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация правно основание чл.430 ТЗ, във вр. с чл. 24 ЗКДС, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ищеца „Банка ДСК” ЕАД против А. А. М. с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 9344,86лв., 354,33лв. договорна лихва за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022г. и 7,94лв. изискуема лихвена надбавка, начислена за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022г., дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.12.2014г. и допълнително споразумение към него от 04.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират за заплащане разноските по делото. Представят банкова сметка за заплащане на задължението.

Ответникът А. А. М., чрез назначения особен представител адв. Д., в срока по чл.131, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че въз основа на представените с исковата молба доказателства не може да се приеме за безспорно, че процесният договор е подписан от ответника, че паричните суми са реално предадени и усвоени. Не са представени доказателства дали ищецът 1 е предприел действия за плащане по представената държавна гаранция по кредита. Сочи, че искането за възнаградителни лихви и лихвени надбавки са неоснователни и клаузите им са неравноправни и моли да се прогласят за нищожни и счита, че следва да се приеме за недействителен процесния договор.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. между него и А.

А. М. (Кредитополучател) бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката се била задължила да предостави на Кредитополучателя банков кредит в първоначален размер от 70409,88 лева за заплащане на такси за обучение в Тракийски университет, Медицински факултет - гр. Стара Загора. Неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен (чл.2 и чл.З).

Съобразно условията на Договора, кредитът следвало да бъде усвояван от Кредитополучателя на части, чрез превод по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след представяне на документ от учебното заведение по чл.10, ал.З от ЗКСД Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър. Изключение прави първото усвояване, извършено на 13.12.2014 г. по сметка на кредитополучателя при условията на чл.21, ал.4 от ЗКСД и чл. 4.2. от Договора за кредит - за възстановяване на таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението в размер на 5867,49 лева, която сума била отпусната съгласно Удостоверение, изх. № 180/09.10.2014 г.

На 04.02.2015 г. било подписано Допълнително споразумение към горепосочения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на 2 обучение на студенти и докторанти, съгласно чл. 1 от което договореният размер на кредит от 70409.88 лева се намалявал до 5867,49 лева.

Съгласно чл. 2 и 3 от Допълнителното споразумение се запазвал срокът за издължаване на кредита, който се погасявал на равни месечни вноски съгласно погасителен план, които се предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Всички останали клаузи от основния Договор за кредит оставали непроменени.

Съгласно Договора, за предоставения кредит Кредитополучателят заплащал фиксирана лихва, която не можела да надхвърля 7 % на годишна база. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализирал годишно.

Срокът за издължаване на главницата и лихвата започвала да тече след изтичане на гратисния период. Видно от Уверение, изх. № 480/09.10.2014 г., крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която А. А. М. се обучавал, бил месец 10.2020 г. Това обосновавало гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 28.10.2021 г. и съобразно заложеното в чл. 6 от Договора за кредит - първа падежна дата 28.11.2021 г. Считано от тази дата кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 108,50 лева.

След изтичане на гратисния период кредитополучателят не извършвал каквито и да било плащания по кредита.

По силата на чл.17.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно чл.17.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се олихвявало с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Предвид посочената по-горе липса на плащане за шест поредни месеца за Банката възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като го обявила за предсрочно изискуем.

3

С оглед горното „Банка ДСК“ АД заявява, че счита целия непогасен остатък от задължението на А. А. М. по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с Допълнително споразумение към него от 04.02.2015 г. за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от настоящата искова молба от кредитополучателя, с която кредиторът „Банка ДСК“ АД кани ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за кредит, предмет на исковата молба и подробно описани по-долу.

Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение.

Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на „Банка ДСК“ АД от предявяване на претенцията по съдебен ред с настоящия иск и на основание чл.124, ал.2 от ГПК с искане за осъждане на ответника за следните суми: изискуема главница в размер на 9344,86 лева, от които: 5867,49 лева просрочена главница и 3477,37 лева предсрочно изискуема главница; изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер на 354.33 лева, дължима на основание чл.7 от Договора за кредит и начислена за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022 г. вкл. върху усвоената част от кредита, съобр. раздел IV от Общите условия; изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 7.94 лева, дължима на основание чл.17.1 от Общите условия и начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г. вкл. - 10 % върху просрочената главница (частта от забавените вноски, представляваща главница), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника А. А.

М. да заплати на “Банка ДСК” АД следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с Допълнително споразумение от 04.02.2015 г. към Договора: главница в размер на 9344,86 лева; договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 354.33 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г., вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в 4 размер на 7.94 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане и ведно с всички сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в т.ч. държавна такса, възнаграждение на вещи лица и всички други разноски, които ще направим в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за защита в производството, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК сочи банкова сметка, по която ответникът може да плати: „Банка ДСК“ АД, BIC код: STSABGSF IBAN: BG14STSA93000010011111.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв.Д., представя писмен отговор, като счита, че така предявения иск се явява допустим, дотолкова доколкото ищеца твърди, че има неуредени отношения с ответника и има претенция за заплащане на суми от негова страна. В този смисъл (при направени твърдения за дължимост на парични суми) настоящия осъдителен иск се явявал допустим, като неговата основателност подлежи на доказване по общия ред. Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявеният иск бил допустим.

По отношение на основателността на предявените искове, взима становище, че така предявените искове са неоснователни и недоказани.

На първо място - не можело да се приеме за безспорно, че представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014г. (както и съпътстващите го Общи условия, Погасителен план и допълнително споразумение) бил подписан лично от посочения в него заемател (ответник в настоящото производство). В случай, че договора и останалите документи към него не били подписани от лицето посочено в него, то съответно и клаузите на договора не биха могли да обвържат това лице. За него не биха възникнали правата и задълженията по процесния договор.

На следващо място - не можело да се приеме за безспорно, че представеният Договор за кредит породил действие между страните.

Договорът за кредит /заем/ бил реален договор. При него се изисквало да 5 е налице реално предаване на вещите, предмет на договора за кредит /заем/, от кредитора (заемодателя) на кредитополучателя (заемополучателя).

От представените доказателства не можело да се установи дали предмета на договора е реално предаден. Липсвали доказателства, че паричните суми предмет на договора постъпили в патримониума на заемателя (ответник в настоящото производство), по реда предвиден в Договора и Общите условия към същия - чрез превод на сумите по сметката на учебното заведение. В случай, че паричните суми предмет на Договора за кредит не били реално предадени и не били постъпили в патримониума на заемателя (по уговорения в договора начин и ред), то не можело да се приеме, че договорът за кредит бил породил действие и съответно били възникнали задълженията за заемателя предвидени в договора.

На следващо място - не можело да се приеме за безспорно, че кредиторът (ищец в настоящото производство) бил изпълнил стриктно точно задълженията си по представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014г.

Не били представени доказателства за усвояването на сумите по кредита.