Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3906 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14589/2023
Вид
Решение № 3906
Подписан
04.11.2024
В сила
03.07.2025
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1 предложение второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 - 269 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 115 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 3906 гр. В., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110114589 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Л. П. е сезирал РС В. с искова молба, предявена на 10.11.2023 г., уточнена с допълнителна молба от 29.11.2023 г. против ответното дружество „С. К. - БДС „ ООД.

Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:

Л.П., в качеството му на потребител по смисъла на § 13 от ЗЗП и ответника, чрез поделението му в гр. В., в качеството му на изпълнител, сключили Договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017 г. по утвърдени помежду им детайли за 27 бр. отделни модули, които да се монтират на жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** /стар ***/ по КККР на гр. В., с актуален към момента административен адрес: гр. В., ул. И. П. № * в гр. В..

По договора ищецът заплатил изцяло дължимото възнаграждение.

По силата на договора „С. К.-БДС" ООД следвало да изработи предварително уточнени модули от бяла ПВЦ дограма със стъклопакети, система „К. 88++“ с обков „R.“ и да я монтира, чрез негови монтажници на предвидените отвори по жилищната сграда.

Заради, т.н. скрити недостатъци, неправилен монтаж от тяхна страна, технологично неправилно дюбелиране и използване на силно раздуваща се монтажна пяна, твърди ищецът Л.П. , че се получили хоризонтални и вертикални деформации по профилите на отделните модули, което довело до множество странични увреждания и затрудняване свободното движение на отваряемите части.

Първоначално неправилния скрит монтаж на дограмата, а може би и неправилното съединяване между отделните профили в сърцевината им, водели непрекъснато до поява на 1 недостатъци при експлоатация, които не били проявени към момента на първоначалния монтаж, но се появили в последствие, проявявали се и към момента - при промяна на метеорологичните условия, вкл. и към днешна дата и се изразявали в нарушено функциониране на отваряемите части на отделните модули поради опиране един в друг на профилите на неотваряемата и отваряемата част.

След забелязване на проблема,ищецът сочи , че незабавно уведомил и поканил ответника да поправят работата си на 11.12.2018 г., като изпратил до ответника писмено уведомление за появили се недостатъци изразяващи се в затруднено функционирането на отваряемите части, вкл. на модул 5 по оферта към договор, който така и не бил поправен, многократно вкл. и на място в офиса на ответника на адрес: гр. В., ул. Г. К. № *, ищецът отправял покани да се извърши необходимата поправка, евентуално заплащане на разходите, необходими за поправката.

Последната писмена покана до ответника, сочи ищеца , че била изпратена до ответника на 04.09.2023 г., която той получил, но отново не отстранил проявилите се недостатъци, като констатацията му била, че е невъзможно да се направи регулиране, а следвало да се подмени целия модул 5 по оферта, което от своя страна щяло да бъде свързано с разрушаване на вече изпълнени около модула строително-монтажни работи, като предстенна обшивка от гипскартон, щпакловка, боя, което щяло да породи необходимостта от новото йм полагане и почистване на замърсяванията.

Позовавайки се и и на нормата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, ищецът е заявил в исковата си молба, че има право да предяви настоящето си искане в рамките на пет години от появата на дефекта през декември 2018 г., който се проявил в рамките на гаранционния срок също пет години по договор.

Съгласно чл. 21 Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, пояснява още ищеца: когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.

С оглед на гореизложеното, ищецът е обосновал и правния си интерес от предявяване на осъдителния си иск.

В уточнителната молба от 29.11.2023 г. ищецът е изпълнил дадените му указания, като е видно, че повторя твърденията си за сключен договор за изработка между страните от 11.11.2017 г., по см. на чл. 258 - 269 ЗЗД, пояснил е че предмет на договора са строителни работи - изработване, доставка и монтаж на дограма по сцецификация Оферта 5.12.2017 г. неразделна част от договора, на 27 броя отделни модула, които да се монтират в предвидени за това отвори на жилищна сграда с ид.№ ***. Наведено е твърдение, че ищецът е заплатил определеното крайно възнаграждение в размер на 14 018 лв., а срокът за изпълнение бил договорен до 19.1.2018 г. В т. 2 от уточняваща си молба ищецът отново е повторил 2 твърденията си, че скритите недостатъци не са появили веднага , че е уведомил ответника неоднократно за тях а в т. 3 е посочил същността на т.нар.скрити недостатъци и пояснил, че предявява окончателен иск с цена от 3750 лв.

В т.6 ищецът е посочил банковата сметка ,по която съгл. чл. 127, ал. 4 ГПК желае да му бъде изплатена от ответника исковата сума, в т. 8 е описал и приложил заверено копие на оферта от 5.12.2017 г. - неразделна част от договора от 11.11.2017 г., което моли да бъде прието като писмено доказателство и в т. 5 е прецизирал искането си до съда:

Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 3750 лв. за заплащане на разходите, необходими за поправка на недостатъците , проявили се по работата изпълнена във връзка с договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017 г. , изразяващи се като последица в нарушено функциониране на отваряемата част по модули:

1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26 .

Обективирано е искане в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Изрично е отправено искане делото да се гледа без участието на ищеца.

В подкрепа на искането си ищецът е направил доказателствени искания .

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С. К.-БДС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, ул. „В. м. „ № **, представлявано от Управителя Б. Д. С., чрез пълномощника адвокат И. В. - ВАК, със съдебен адрес : гр. В., ул.

„Х. С. С.“ **, ет.*, ап.*.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило предявения против него иск за заплащане на сумата от 3750 лева по основание и размер.

1.В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за подсъдност на делото, като счита, че делото е подсъдно на Софийски районен съд , като местно компетентен съд, съгласно правилата на чл. 108, ал.1 ГПК, тъй като ответното дружество е със седалище гр. С..2.В срока по чл.131 ГПК е релевирано възражение, че правото на иск на ищеца е погасено по давност.

3.Оспорена е описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на иска и допълнителната уточнителна молба.

В отговора на искова ответникът не оспорва, че между страните имало сключен договор за изработка и монтаж на дограма. Съгласно подписаният между страните договор за изработка на ПВЦ дограма поръчката била дадена на 07.12.2017г, а срокът за изработката и монтажа бил 19.01.2018г. Монтажът .твърди ответника, че е извършен в срок, като започнал на 19 януари и завършил на 21 януари 2018г. Съгласно всякакви технологични инструкции и предписания, монтажа трябвало да се извършва при температура над 0 градуса. Монтажа започвал на тази дата защото бил първия ден от януари с положителна температура през нея седмица. В чл.8 от договора изрично било указано 3 обстоятелството с температурите.

Ответникът оспорва, че нямало никакво забавяне от негова страна и изпълнението на договора било съобразно неговите клаузи и в срок, без забавяне.

Съгласно договора, сочи ответника, че имало има уговорени три плащания: аванс по банка от 7009 лв. в деня на подписване на договора за което на ищеца била издадена фактура1005/7.12.2017 г.; второ плащане 3500 лв. в брой ,при доставяне на профилите за поръчката, за което била издадена фактура 1016/10.01.2018 г. и окончателно плащане 3509 лв. в брой - за което била издадена фактура 1026/31.01.2018 г. Т.е., към 31.01.2018г., сочи ответника, че бил завършен изцяло монтажа.Монтажа твърди ответника, че бил приет от ищеца без забележки. Ищецът извършил окончателното плащане, за което му била издадена фактура. Към датата 21.01.2018г., когато бил извършен монтажа на ищеца му била издадена и гаранционна карта, в един екземпляр, и му била предадена. Съгласно чл.

4 от Договора се считало, че клиента е приел дограмата без забележки, като гаранционната карта била попълнена и предадена когато ищеца извършил окончателното плащане в брой в офиса, който фирмата имала в гр. В., ул. „Г. К.“ №*.

Съгласно условията по договора на чл. 11, гаранционния срок започвал да тече веднага след монтажа на дограмата и за което имало издадена гаранционна карта и фактури за извършените плащания. От тази дата дограмата се използвала от ищеца, съобразно нейното предназначение. С тези два документа изцяло на ищеца била прехвърлена собствеността на дограмата и последващата грижа за правилната експлоатация и съхранение на въпросния предмет на договора била негова отговорност и задължение. Съгласно гаранцията, фирмата била отговорна за скрити дефекти при изработката и монтажа на дограмата и ги отстранявала за своя сметка, но не и за такива настъпили вследствие на неправилна експлоатация и/или съхранение.

Ответникът оспорва в отговора на искова молба твърденията, че е имало повреди по всички прозорци в резултат на неправилен монтаж.

Оспорва и твърденията, че има хоризонтални и вертикални деформации на всички профили на дограмата.

Рекламацията, която ответникът получил била за нуждата от реглаж на затварящите механизми. Извършено било такова регулиране, от екип на изпълнителя на 16.04.2018 г. и на 17.05.2018 г., като в това време били извършвани от трети лица други ремонтни и строителни дейности. При реглажа служителите установили, че на няколко модула монтажната пяна била с по-голяма твърдост и притискала в повече профилите, като преценили че е по-добре да я изчистят и фугират наново с монтажна пяна. Не били констатирани деформации по профилите.

Твърди се в отговора на искова молба, че ако има неправилно функциониране на механизмите (обкова) на отварящите се части на дограмата, то това се дължало на неправилна експлоатация и замърсяване със строителни материали - гипс, мазилка, боя, което било констатирано от служителите на ответника при извършване на реглажи на 4 механизмите. Включително имало прокарване на ел. захранващи кабели през дограмата, което довело до повреди и счупване на панта при затваряне на отваряемите крила на Модул 5.

Това, сочи ответника, че били дефекти породени от неправилна експлоатация, които не се покривали от гаранцията, но били отстранени изцяло за сметка на ответното дружество, без заплащане от ищеца, като ремонта бил приет от него. Самите ремонти и регулирания на механизмите бил извършени на място в рамките на няколко часа.

Твърди се още в отговора на искова молба, че ответникът никога не бил отказвал на ищеца да извърши дейности по отстраняване на неудобства по функционирането на механизмите и дограмата. На нови сгради, в резултат на неговият опит, много често се получавали слягания на конструкцията, при по-големи модули самата дограма имала линейни разширения, в резултат на високи или ниски температури, което налагало понякога извършване на допълнителни реглажи на механизмите за тяхната по-добра работа, след като е извършен монтажа. С грижата за своите клиенти, повече от 30 години на изключително конкурентният пазар на изработка на дограма, ответникът не бил отказвал на никой клиент съдействие, гаранционно и след гаранционно обслужване.

Сочи се още в отговора на искова молба, че от момента на реглажа и подмяна на монтажната пяна 17.05.2018г., в продължение на повече от пет години, до месец август 2023 г, ищецът нямал имал никакви рекламации или забележки, устни или писмени към експлоатацията на дограмата , свързана с изработката или монтажа на дограмата.