Решение № 3515 от 12.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3515 гр. Пловдив, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330122431 по описа за 2024 година

Предявени са иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и искове по чл. 415 ал. 3, вр. ал. 1 т. 3 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от управителите С. Н.и Н. Л., чрез пълномощник юрисконсулт Г. С.- К., е предявил против В. Л.

М., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „********“ № ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 20608/ 2024 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10520/ 10.12.2024 г., сума в размер на 3 500 лева- главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ********** от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.11.2024 г. до окончателното й погасяване.

Наред с това обаче са предявени още и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 149, 49 лева- непогасено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № *********** от 31.07.2023 г., за периода 05.09.2023 г.08.03.2024 г. както и законна лихва в размер на 568, 35 лева, за периода 08.03.2024 г.27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 28.11.2024 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********** от 31.07.2023 г., с който било поискано рефинансиране 1 на ответника по друг негов договор за кредит, сключен с „ЮтеКредит България“ ЕООД, при следните параметри: сума по кредита- 3 500 лева, срок- 30 месеца, размер на вноската- 188, 32 лева, ГПР- 48, 91 %, ГЛП- 41 % и общо задължение по кредита- 5 649, 49 лева.

Допълнително бил закупен пакет от услуга „фаст“ (приоритетно разглеждане на кредита)- 1 925 лева. На лицето преди подписване на договора му била предоставена необходимата преддоговорна информация и кредитен експерт му разяснил условията. Заемната сума била преведена по банков път на ответника, който се задължил да спазва вноските по погасителния план. Длъжникът не бил заплатил нито една вноска по договора, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 08.03.2024 г. Дължими суми по кредита били главницата, договорното възнаграждение и законната лихва. По договора за кредит вече имало приключило производство по гр. дело № 12653/ 2023 г. на ПРС, XIX гр. св, като с решението по делото била обявена за нищожна клаузата за заплащане на пакета от допълнителни услуги „фаст“. По предходното дело ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като междувременно настъпили падежи и на последващи непогасени месечни вноски. Договорът можел да съществува и без клаузата за закупената допълнителна услуга, в която връзка се цитира съдебна практика. Посочва се, че договорът за кредит бил сключен по волята на страните, които се съгласили с условията му, като ответникът бил наясно с тях и ги приел безусловно, но въпреки че получил заемната сума, не изпълнявал задълженията си да я върне. За събирането й се образувало производство по частно гр. дело № 20608/ 2024 г. на ПРС, XXI гр. с-в, по което обаче била присъдена само чистата стойност на кредита, а за останалите суми заявлението било отхвърлено, поради което предвид и постъпилото възражение на длъжника, се предявявали както установителен, така и осъдителни искове. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорва иска. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен, на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В същия бил неточно посочен размерът на ГПР, не ставало ясно от какви компоненти е съставен и така потребителят не можел да разбере действителния му размер, а трябвало да тълкува клаузите от договора. С предвиждането за заплащане на допълнителните услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото те били част от управлението на кредита и следвало да са включени в ГПР. Чрез тях кредиторът получавал допълнителна печалба и се обогатявал неоснователно. ГПР в посочения му размер не отговарял на действителния, а това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68а ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Поради недействителността на целия договор за кредит, по него се дължало връщане само на чистата получена сума- чл. 23 от ЗПК. Претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната не се явява, но също представя писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 10520/ 10.12.2024 г. по чл. 410 2 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20608/ 2024 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3 500 лева- главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № *************** от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 28.11.2024 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност: държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26, 05 лева.

Заявлението е било отхвърлено в частта, в която се е искало присъждане още и на сумата от 2 149, 49 лева- непогасено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № *********** от 31.07.2023 г., за периода 05.09.2023 г.- 08.03.2024 г., такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500 лева по Тарифата, както и законна лихва в размер на 568, 35 лева, за периода 08.03.2024 г.- 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 28.11.2024 г. до окончателното й погасяване.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срок, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Между страните е бил сключен потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ************ от 31.07.2023 г., при следните условия: сума- 3 500 лева, срок- 30 месеца, размер на вноската- 188, 32 лева, ГПР- 48, 91 %, ГЛП- 41 %, обща сума по кредита- 5 649, 49 лева, с други суми за закупен пакет от допълнителни услуги „фаст“- 1 925 лева, или общо задължение заедно със допълнителните услуги от 7 574, 49 лева.

Като писмени доказателства са представени копие от договора за паричен заем, ведно с общите условия по него. Приети са още искането за отпускането на кредит, молба за рефинансиране, погасителният план към договора, декларации, стандартният европейски формуляр, преводно нареждане.

С влязло в сила на 21.03.2024 г. решение, постановено по гр. дело № 12653/ 2023 г. на ПРС, XIX гр. с-в, касаещо същия договор за потребителски кредит, сключен между страните, е обявена за нищожна клаузата от закупен пакет по допълнителни услуги „фаст“, обективирана в раздел VI от договора. Делото е приложено към настоящото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване 3 на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора са наведени съображения за недействителността на договора, поради несъответствието му с императивните изисквания на специалния ЗПК. Дори и обаче да липсваха подобни съображения, трайната и задължителна практика на ВКС изисква съдът винаги да извършва проверка на действителността на договора, даже и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя и за нарушение на императивни правни норми. Нормите в защита на правата на потребителя като по- слабата икономически страна в едно облигационно отношение са императивни правни норми. В тази връзка следва да бъдат обсъдени именно клаузите за лихви и за допълнителни услуги, за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В договора ГЛП е определен на 41 %, като в ЗПК няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размера на ГПР, но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (която към датата на сключване на договора е около 11, 5 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. Именно поради изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

4

По отношение на клаузите в договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги, има влязло в сила предходно решение между страните, според което клаузата „фаст“ е обявена за нищожна и в тази връзка не е необходимо да се навеждат каквито и да е други съображения след като тази недействителност е установена по съдебен ред. За пълнота на изложеното тук следва единствено да се посочи, че са неоснователни съображенията на ищеца за това, че след като тази допълнителна услуга не била задължително условие за отпускане на кредита, договорът можел да съществува и без въпросната клауза. Изрично е предвидено в чл. 21 ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, а оттук- нищожен се явява и целият договор, който ги инкорпорира.