Акт № 4062 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4062 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110209526 по описа за 2026 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л.Стателова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9526 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ООД срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 007727/ 16.10.2025г., издадено от главен директор на ГД“Контрол на пазара“- КЗП, с което на „*****“ ООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 210а, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал.

1 от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

1

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не изпраща проц. представител. Приложено е становище от юрк. Юл.Б., в което се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно. В жалбата са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че е изтекъл срокът на чл. 34 от ЗАНН и неправилно е ангажирана отговорността на дружеството след тримесечния, предвиден в нормата срок. Моли се за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Въззиваемата страна-редовно призована, издпраща процесуален представител- гл. юрк. Хр. Г., който пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно. Прилага становище с доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено, при спазване на материалния закон и процесуалните разпоредби. Противопоставя се на аргументите за нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подаден сигнал от потребител в КЗП с вх. № Ц-ОЗ- 12793/05.12.2024 г.главен инспектор в област Перник-КЗП Е. Г. извършила проверка на договор за потребителски кредит, предоставен от „*****“ ООД с ЕИК: *********. Поради това били изискани от дружеството документи, които били предоставени с писмо вх. № Ц-03-12793/29.01.2025г., включително досие по отпуснат потребителски кредит по договор № МАХ ********** от 02.12.2024 г. включващо: Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит.

Договор за потребителски кредит № МАХ_**********/02.12.2024 г. с погасителен план, Общи условия към договор за потребителски кредит и Тарифа на допълнителните услуги. От документите било установено, че на 02.12.2024 г., кредиторът „*****“ ООД е отпуснал по договор № MAXJ500898733/02.12.2024 г. на потребителя кредит в размер на 2000 лева срещу следните условия: да го върне в срок от 24 месеца на равни погасителни вноски от 260.86 лева с обща сума за плащане - 6260.64 лв., с 2 включени в погасителните вноски следните разходи: годишен лихвен процент от 49.31%, услугата „Бързо разглеждане на искането кредит“ в размер на 1230.96 лв. и услугата „Динамично плащане по Кредита“ в размер на 1846.32 лева. Размерът на общо дължимото по кредита бил 6 260.64 лева, включващ 24 погасителни вноски по 260.86 лева. При кандидатстването си за Кредит Кредитоискателят изрично бил заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит била в размер на / 230.96 лв. и дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. При кандидатстването за Кредит кредитоискателят изрично бил заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит като паричната сума за това била в размер на 1 846.32 лева и дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Практическият резултат от уговорените разходи бил оскъпяване на кредита, т.е. отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения в договора и в СЕФ ГПР.

Проверяващият инспектор констатирала, че за така отпуснатия кредит, кредиторът „*****“ ООД е предоставил на потребителя невярна информация за стойността на ГПР и в преддоговорна информация на стандартен европейски формуляр (СЕФ), като в договора за потребителски кредит била посочена стойност на ГПР в размер на 59.17%, която не включвала всички разходи за потребителя. Посоченият от дружеството ГПР в размер на 59.17% представлява невярна информация, тъй като същият се отнася за кредит с обща сума за плащане 3183.36 лева, а не за реално отпуснатия кредит с обща сума за плащане - 6260.64 лева. В ГПР не били включени разходите за „Бързо разглеждане на искането кредит" и за „Динамично плащане по Кредита“, които били в размер на 3077.28 лева и представлявал значителен разход на фона на отпуснатия заем от 2000 лева и начислената лихва в размер на 1183.36 лева. Поради това било прието, че „*****" ООД с поведението си, уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика.

На 12.05.2025г. акт. Ел.Г. съставила АУАН № 007727/12.05.2025 г. на „*****" ООД за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 , вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, извършено на 02.12.2024 г. в гр. София.

3

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Ел.Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и единни. Следва да се отбележи, че показанията на акт. Ел.Г. се установяват обстоятелствата по извършевната проверка на документите във връзка със ключения договор за кредит и констатациите, които са направени. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извэършената служебна проверка съдът констатира допуснати в хода на административно наказателното производство процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП, са описани елементите от състава на нарушението в цялост и обстоятелствата, свързани с извършването му. В АУАН и НП коректно са отразени датата на нарушението и същото е описано в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере конкретното административно деяние, вменено му за осъщствено. В обстоятелствената част на акта и на НП достатъчно ясно е описано в какво се изразява нарушението, за да може жалбоподателят да разбере в какво е обвинен – че прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.

1 от ЗЗП като предоставя чрез СЕФ невярна преддоговорна информация на потребителя относно разходите, които потребителят може да дължи във връзка с договора за кредит и посочва невярна стойността на ГПР по договора за кредит. По своето естество невярната информация за стойността на ГПР и в преддоговорна информация на СЕФ не включвала всички разходи за потребителя, доколкото не били включени разходите за „Бързо разглеждане на 4 искането кредит" и за „Динамично плащане по Кредита“, които били в размер на 3077.28 лева и представляват значителен разход спрямо отпуснатия заем от 2000 лв. и начислената лихва в размер на 1183.36 лв. Посоченият от жалбоподателя ГПР в размер на 59.17% се отнасял за кредит с обща сума за плащане 3183.36 лева, а не за реално отпуснатия кредит с обща сума за плащане - 6260.64 лева. Поради това псочвайки по-нисък размер ГПР, дружеството „*****” ООД е въвело потребителя в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита. Така се увреждат икономическите интереси на потребителите и се осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Наред с това съдът приема за основателни доводите на жалбоподателя, че в административно-наказателното производство не е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Това е така, тъй като в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението е приета 02.12.2024г. – датата на сключване на договора. Жалбата, с което е сезиран органът по преверка, е 05.12.2024г.

Самото нарушение е установено в хода на извършване на проверката - на 29.01.2025 г. , към който момент актосъставителят е разполагал с всички данни, относими към твърдяното нарушение, както и за субекта, т. е. към тази дата той е установил нарушението и нарушителя. Следователно след изтичането на посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя не съществува законова възможност да бъде образувано административнонаказателно производство. Той се счита за открит, когато в документ, информационни масиви, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. По делото се установява, че нарушителят безспорно е открит при извършената на 29.01.2025 г. проверка в КЗП. От този момент компетентните длъжности лица са имали задължението и обективната възможност в рамките на предвидения законоустановен тримесечен срок по чл.34, ал. 1 от ЗАНН да съставят срещу извършителя на нарушението АУАН, но не са сторили това. АУАН е съставен на 12.05.2025 г., т. е. извън предвиденият тримесечен срок от откриване на нарушителя и установяване на нарушението.

С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

5

На основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл за присъждане на възнаграждение. Поради което по отношение на претенцията на жалбоподателя , с която се иска КЗП да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски, е основателна. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 130 до 190 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум, а именно в размер на 66, 47 евро, (равняваща се на 130 лева).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 007727/ 16.10.2025г., издадено от главен директор на ГД“Контрол на пазара“- КЗП, с което на „*****“ ООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл.

210а, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, вр. чл.

68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА Комисия защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ в полза на „*****“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Б. Б., сумата в размер на 66, 47 евро, (равняваща се на 130 лева) , представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6