Акт от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110212088 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л.Стателова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12088 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "*** " ЕООД, с ЕИК ****, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № СФИ 216-РД 02-15/ 29.06.2026 г., издадено от заместник-кмет на СО, с което на "*** " ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл. 53, вр.чл.27, чл. 36 и чл.47, ал.1, б“а“ и ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 233, ал. 2 и чл.198 от ЗЗП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 160 евро /312,93 лева/ лева, за нарушение на чл. 9, ал.1, вр.а ал. 2 от ЗЗП.

Жалбоподателят-редовно призован, представлява се от адв. К. М. от САК, който не участва в хода на съдебните прения. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и неяснота на въведената правна квалификация.

Оспорва се описаната фактическа обстановка. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.Претендира се присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – зам.кмет на СО, редовно призавана не изпраща представител.

Приложени са писмени бележки от гл. юрк. М. С., с доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.03.2025г. главен експерт в дирекция“Икономика и търговска дейност“ в СОА- акнт. Благой Стоянов, извършил проверка в обект магазин за промишлени стоки, стопанисван от "*** " ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от А. А., находящ се в гр. София, ул.“***“ № 46. При проверката било установено, че в магазина се предлагат за продажба текстил-платове/коприна, памук, вълна, кадифе, лен и др./, като на всички предлагани за продажба платове липсвали етикети на български език с информация за производител, вносител, вида на стоката и нейните съществени характеристики. Поради направените констатации на място на 06.03.2026г. бил съставен Констативен протокол № 3443 и описани констатациите от извършената проверка.

На 06.03.2026г. акт. Б. С. съставил АУАН на "***" ЕООД за нарушение на чл. 9, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Б. С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и единни.

Следва да се отбележи, че показанията на акт. Б. С. се установяват обстоятелствата по извършевната проверка и констатациите, които са направени на място в обекта. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка. Въз основа на изложеното от актосъставителя съдът прие за установено, че в магазина липсвали етикети на български език с информация за производител, вносител, вида на стоката и нейните съществени характеристики на всички платове, които били изложени за продажба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество,жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса. Това е така, тъй като и в двата акта е налице неяснота относно нарушението, доколкото са посочени като нарушени две разпоредби, а именно на чл. 9, ал. 1,вр.ал. 2 от ЗЗП. Съгласно нормата на чл.9, ал. 1 от ЗЗП : "Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на 2 случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни", а съгласно ал. 2 - "Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба". В атакуваното НП се твърди нарушение на чл. 9, ал. 1, вр. на ал. 2.

Видно от обстоятелсктвената част на АУАН и на НП може да се направи извод, че изброените в АУАН и НП стоки-платове различни видове, изобщо не са имали етикети на български език. Приетите за реализирани две алинеи на чл. 9 от ЗЗП са взаимно свързани, като едната задължава търговеца да има етикет върху стоките си на български език, а втората предписва какво следва да е съдържанието на етикета. В случая на „***“ЕООД е повдигнато обвинение, че в обекта-магазин, на всички стоки, които са били предлагани за продажба, е липсвал на етикет на български език. Поради това при тази такава словесна формулировка на деянието е следвало нарушението да бъде квалифицирано като такова по ал. 1 на чл. 9 от ЗЗП. Диспозитивната части на акта и НП приемат, че са реализирани двете разпоредби в условието на кумулативност, без да се определя връзката на ал. 2 на чл.9 от ЗЗП към нарушението, че стоките са били изобщо без етикети. Обвинението следва да бъде формулирано в АУАН и в НП, така че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. По този начин се очертават рамките на процеса на доказване и гарантиране правото на защита на санкционирания субект. Поради изложеното съдът прие, че АНО е допуснал нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и гарантира правото на защита на санкционираното лице, както и възможността съдът да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на НП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обвинителната теза е формулирана по начин, който не позволява организирането на адекватна защита. Поради това обжалваното НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в едно с пълномощно, за заплатено възнаграждение на 310 евро. С приложено писмено становище е направено от гл.юрисконсулт изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.-2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение- чл. 18, ал. 2, вр. Чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. В случая по делото е имало две заседания като по едното жалбоподателят е представляван от 3 адвокат, правният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. По делото са претендирани разноски в общ размер на 310 евро, които са в размер над минималния и съдът намира, че в полза на „***“ЕООД следва да бъдатг присъдени разноски в размер на 250 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № СФИ 216-РД 02-15/

29.06.2026 г., издадено от заместник-кмет на СО, с което на "*** " ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл. 53, вр.чл.27, чл. 36 и чл.47, ал.1, б“а“ и ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 233, ал. 2 и чл.198 от ЗЗП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 160 евро /312,93 лева/ лева, за нарушение на чл. 9, ал.1, вр.а ал. 2 от ЗЗП.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на "*** " ЕООД, с ЕИК **** сумата от 250 евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4