Решение № 6552 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6552 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505992 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4075 от 07.03.2024 г., постановено по гр. д. № 64154/2023 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, че Х. В. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 264,85 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – гр. София, ж.к.

„********, аб. № ********, за периода от 13.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 32,49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаването на заявлението по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 39163/2023 г. на СРС на 13.07.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на цената на ползвана топлинна енергия до пълния предявен размер от 269,07 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г., както и за сумата 6,61 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.

С определение № 14750/05.04.2024 г. е оставено без уважение искането на ответника Х. Г. за отвод на съдебния състав, както и е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 104454/29.03.2024 г., съдържаща искане на основание чл. 253 от ГПК за отмяна на 1 определение № 4075/07.03.2024 г. и за прередактиране на съдебния протокол от съдебното заседание на 28.02.2024 г. по гр.д. № 64154/2023 г. на СРС.

Решението е обжалвано от ответника Х. В. Г. като постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Навежда се възражение се недопустимост на решението поради издадена заповед за изпълнение при нередовно заявление и нередовност на исковата молба. Изтъква се, че с решението си съдът е загърбил материалния закон – игнорирани са ПЕС, ДФЕС, Европейски регламенти и директиви и стотици разпоредби на българските закони, както и решения на ВАС, ВКС, СЕС. Решението било „мотивирано” с изцяло погрешни и противоречиви правни съждения, на места са базирало на измислени факти. Не бил посочено мотивирано към кого е задължението за плащане и не било изяснено кой правен субект е доставчикът на топлинна енергия до имота на ответника. Неправилно били възприети от съда Общите условия. По делото не бил представен писмен документ, от който да е видно, че ответната страна е приела тези ОУ. В тази връзка се изтъква, че съдът не бил решил делото според ясния текст на разпоредбите на чл. 149, ал.1, т. 6 от ЗЕ, чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС, чл. 47, чл. 48, чл. 62 от ЗЗП и редица разпоредби на Наредба 16-334. Не ставало ясно защо докладчикът отказвал да спазва изискването за писмен договор, заложено в чл. 149, ал.1, т. 6 от ЗЕ. Изтъкват се възражения срещу приетата съдебно-техническа експертиза. Излага се оплакване, че в решението не са изложени съображения дали сумите за топлинна енергия за начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Ответникът Х. Г. е подал и частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд № 14750/05.04.2024 г. В частната жалба се навежда възражение, че посоченото определение е нищожно като постановено от незаконен състав. Поддържа, че определението е лишено от коректни мотиви и сериозно е нарушен принципа на ефективност.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.

Д.С., поддържа въззивната и частна жалба по изложените в тях съображения, както и по съображения, изложени в представени писмени бележки. Изтъква довод, че вещото лице е изготвило заключението си по отменена и незаконосъобразна методика.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Х. В. Г. искове за установяване съществуването на вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 39163/2023 г. на Софийски районен съд, за следните суми: 269,07 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, аб. № ********, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; 35,37 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г.; 32,49 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г.; и 6,61 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово 2 разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на горепосочения топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имота си, и да заплаща цената на доставената му топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., но не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимата сума за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч.гр.д. № 39163/2023 г. на СРС същото било изцяло уважено и срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Излага доводи за нередовност на исковата молба и за неоснователност на претенциите. Оспорва между страните да е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, а в случай, че се установи наличието на такъв договор, твърди, че същият съдържа неравноправни клаузи. Изтъква противоречие на разпоредбите на ЗЕ с правото на ЕС. Релевира довод, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявеният установителен иск е недопустим. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 от ЗПП и не е налице съгласие на ищеца за доставка на топлинна енергия. Навежда и доводи за недължимост на суми за дялово разпределение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 39163/2023 г. на СРС.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковете поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответника е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото нормативно определено съдържание. Наведените в жалбата възражения за неустановеност на спазването на случайния принцип при избора на съдията, постановил заповедта за изпълнение и разгледал делото, респ. за нарушение по чл.

9 от ЗСВ, няма отношение към преценката за допустимостта на производството. Въпросите, 3 касаещи деловодната дейност по разпределение на делата между съдиите от съответния съд, е извън пределите на въззивната проверка по обжалване на съдебните актове.

Всички останали изложени от жалбоподателя възражения срещу заповедта за изпълнение са относими към направеното от него оспорване на наличието на договорно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия. Това оспорване касае съществуването на вземанията на кредитора, което е предмет на установяване в производството по иска по чл. 422 от ГПК и е относимо към преценката за основателността на иска, но няма отношение към валидността на заповедта за изпълнение.

Неоснователно е и възражението на жалбопадателя за недопустимост на решението като постановено при нередовна искова молба. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК – в нея са изложени обстоятелствата, на които са основават претендираните вземания и същите съответстват на заявения петитум.

По така предявените устанивителни искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата 4 на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 127, т. VІ, дело № 969/1987 г. на първи нотариус на Ленински районен съд ответникът Х. В. Г. е придобил правото на собственост върху апартамент № 158, находящ се на 7-ми етаж в жилищен блок ********, вх. „Ж”, в ж.к. „Надежда ІІ част” в гр. София. Не се твърди от ответника и не са налице доказателства за извършено след сключването на договора за замяна с горепосочени нотариален акт разпореждане с имота или учредяване на вещно право на ползване в полза на трети лица.