Решение № 2411 от 14.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2411

Перник, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕЛИЗАБЕТА ФИЛИПОВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20267160600582 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], хотел „***“, [улица], представлявано от изпълнителните директори, чрез адв. К. А. от АК – Благоевград, срещу Решение № 278 от 22.06.2026 г., постановено по АНД № 20261720200152 по описа на Районен съд – Перник за 2026 година.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 008214 от 11.11.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на касатора на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 255,65 евро, представляваща левовата равностойност на 500 лева, за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че АУАН и наказателното постановление не съдържат достатъчно ясно описание на нарушението и на стоките, за които се твърди липса на ценово обозначение. Излагат се съображения за нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не бил обсъдил по същество възраженията на дружеството. Твърди се също, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, депозирана по делото преди датата на съдебното заседание от пълномощника му, е заявено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на касатора, поддържа се касационната жалба, посочва се, че няма доказателствени искания, и се излагат съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – главният директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище от 20.08.2026 г., депозирано по делото преди датата на съдебното заседание чрез юрисконсулт С. А., е заявено искане за разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител, оспорва се касационната жалба като неоснователна, иска се решението на районния съд да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да са заявени доказателствени искания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши касационната проверка в пределите по чл. 218 от АПК, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба следи служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. На основание чл. 220 от АПК приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактическите положения, приети за установени от районния съд.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, при спазване на изискванията за форма и по допустима жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт. Решението е и правилно.

Районният съд е установил, че на 19.06.2025 г. служители на Комисията за защита на потребителите са извършили проверка в стопанисвания от „***“ АД търговски обект – бензиностанция „Петрол 7315“, находяща се на АМ „С.“, км 20+710, община Перник, при която са констатирали, че изложените за продажба 19 пакета бисквити „***“ от три вида и шоколадови бонбони „***“ са без поставени етикети с обявена продажна цена. При извършената контролна покупка на два броя бисквити „***“ на касата е заплатена сумата 6,38 лева. Констатациите са отразени в Констативен протокол № К-2768035/19.06.2025 г., към който са приложени фискалният бон и снимков материал. Въз основа на установените фактически положения районният съд е приел, че дружеството, в качеството му на търговец, не е изпълнило задължението предварително да постави на видно място в непосредствена близост до стоките техните продажни цени, поради което е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. От съдържанието на двата акта се установява, че в тях са посочени всички съществени елементи на нарушението, а именно мястото, времето и начинът на извършването му, конкретният търговски обект, обстоятелството, че определени стоки са били изложени за продажба без поставени ценови обозначения, както и нарушената правна норма. Описанието е достатъчно ясно и конкретно, за да очертае фактическите рамки на административнонаказателното обвинение и да позволи на санкционираното дружество да организира защитата си.

Не представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че посочените в АУАН и наказателното постановление фактически обстоятелства се потвърждават от доказателствата по административнонаказателната преписка, включително от констативния протокол и приложения към него снимков материал. Доказателствата не допълват липсващи съставомерни факти в административнонаказателното обвинение, а удостоверяват изложените в двата акта констатации относно конкретните стоки и липсата на поставени ценови обозначения. Описанието в АУАН и наказателното постановление позволява еднозначно да се установят предметът и изпълнителното деяние на нарушението и осигурява възможност на наказаното лице да упражни правото си на защита.

Възражението за нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е неоснователно, доколкото от съдържанието на наказателното постановление се установява, че преди произнасянето административнонаказващият орган е разгледал възражението срещу АУАН и е изложил съображения, поради които не го е възприел. Задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН изисква органът да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени направените възражения и събраните доказателства, но не го задължава да възприеме защитната теза на нарушителя. Несъгласието на наказаното лице с извършената преценка не съставлява самостоятелно процесуално нарушение, а подлежи на проверка при съдебния контрол върху обосноваността и материалната законосъобразност на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП въвежда задължение за всеки търговец предварително да постави на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Чрез тази нормативна уредба законодателят гарантира възможността потребителят да получи ясна, точна и своевременна информация относно стойността на предлаганата стока преди формиране на своето икономическо поведение и преди вземането на решение за покупка.

Цената представлява една от основните характеристики на предлаганата стока и е обстоятелство, което пряко влияе върху избора на потребителя. Именно поради това законът изисква ценовата информация да бъде достъпна по ясен, недвусмислен и непосредствен начин в близост до предлагания продукт.

Приетите от районния съд фактически положения се подкрепят от констативния протокол за извършената проверка, приложения към него снимков материал, извършената контролна покупка и показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствените източници си кореспондират относно мястото, времето и начина на установяване на нарушението и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Извършената контролна покупка допълнително потвърждава установеното от районния съд, че към момента на проверката процесните стоки са били изложени и предлагани за продажба, без в непосредствена близост до тях да е била поставена продажната им цена, поради което не са налице основания касационният съд да се отклони от фактическите положения, приети от районния съд.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав приема, че установеното деяние осъществява състава на административното нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. За неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат, нито доказване на действително настъпило заблуждение у конкретен потребител. Достатъчно е да бъде установено, че стоките се предлагат за продажба без поставена продажна цена в нарушение на нормативно установеното задължение.

Неоснователни са и доводите, че се касае за единичен или инцидентен случай с ниска степен на обществена опасност.

Липсата на вредни последици не представлява самостоятелно основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като вредният резултат не е елемент от фактическия състав на нарушението. Обществената опасност на деянието произтича от засягането на обществените отношения, гарантиращи информирания потребителски избор и прозрачността на условията, при които се предлагат стоки на пазара.

При определяне на маловажните случаи по чл. 28 от ЗАНН приложение намира легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която е необходимо конкретното деяние да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН не са налице. Нарушението засяга обществените отношения, свързани със защитата на потребителите и гарантирането на правото им на ясна, точна и своевременно достъпна информация относно цената на предлаганите стоки. Проверката е извършена по повод подаден потребителски сигнал, което представлява индиция, че липсата на ценова информация е засегнала интереса на конкретен потребител, а нарушението е установено по отношение на повече от една стока, предлагана в търговския обект. Обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството, не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не се установяват други смекчаващи обстоятелства с такова значение.

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Извършването на административното нарушение е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, деянието е правилно [жк], ал. 1 от ЗЗП и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Районният съд е обсъдил относимите доказателства и възраженията на страните и е достигнал до правилни фактически и правни изводи, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в размер от 130 до 190 лева. Като съобрази вида и обема на осъществената процесуална дейност, изразяваща се в депозиране на писмено становище, без процесуално представителство в съдебното заседание, съдът определя възнаграждението в минималния размер от 66,47 евро, представляващи левовата равностойност на 130 лева.