Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 09.02.2026, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Касационно административно наказателно дело 473/2025
Вид
Решение № 244
Подписан
09.02.2026
В сила
09.02.2026
Състав
Маргарита Стергиовска, Анета Петрова, Албена Стефанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68б · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 25 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 28 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 244

Търговище, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - II тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора СТОЯНКА НЕШЕВА ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА канд № 20257250700473 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, депозирана чрез главен юрисконсулт Н. Л., против Решение № 110/14.08.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 353/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № Р – 007137 от 16.04.2025г., издадено от началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в при съставяне на акта и издаване на НП и в липсата на императивно изискуеми техни реквизити. Излага и аргументи за недоказаността на приписаното му нарушение, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник ТО за областите Русе, Силистра, Разгради Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено становище чрез юрисконсулт Р. М., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски и възразява срещу предявения размер на ответната страна. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 20.12.2024г. в офис на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ в гр. Търговище, ул. „30-ти януари“ № 1, ет. 3 длъжностни лица от КЗП извършили проверка на документи, изискани и представени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********. С писмо изх. № Ц-03-9157 от 07.11.2024г. на председателя на КЗП било изискано от кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД да представи договор за потребителски кредит над 200 евро със срок за погасяване по дълъг от три месеца, сключен с физическо лице след 01.01.2024г., по който са избрани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и цялото досие към него.

Изискана била и информация за общия брой сключени договори за потребителски кредити през периода от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. с разбивка на брой договори, без допълнителни услуги и брой договори, по които са избрани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и/или „Флекси“.

На 11.11.2024г. от страна на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД бил представен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40028087515 от 02.09.2024г., както и цялото досие към него. Параметрите на договора били регламентирани в t. VI, където било посочено следното: „Сума на кредита: 600. 00 лева; Срок на кредита 12 месеца; Размер на вноската по кредита: 61, 79 лева; ГПР 47, 60%; Годишен лихвен процент 41, 00%; Лихвен процент на ден: 0, 11%; Дължима сума по кредита 741, 42 лева“.

В договора било отразено, че при кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги, посочени в т. V о т договора, като възнаграждението за тях е, както следва: за допълнителна услуга „Фаст“ 270. 00 лв. и за допълнителна услуга „Флекси“ - 198. 00 лв.

Посочено било, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна, незадължителна услуга, става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, като в случая размерът на вноската за закупените допълнителни услуги е 39. 00 лв.

Посочено било също, че в случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“ - дължи пълния размер на възнаграждението за същата.

Към договора бил приложен погасителен план, като в колона № 5 бил посочен размер на вноската по кредита - 61. 79 лв., в колона № 3 - каква част от погасителната вноска е за погасяване на главницата, а в колона № 4 - лихвата. В колона № 6 бил посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга - 39. 00 лв. към всяка погасителна вноска и в колона № 7 бил записан общ размер на вноската - 100. 79 лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на допълнителна услуга/ или общо дължими по договора - 1209. 42 лв.

Според т. 15. 1. от Общите условия към договора, допълнителната услуга „Фаст“ предоставя правото на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 /един/ час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Според т. 15. 2. от Общите условия към договора, допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на потребителя да променя едностранно погасителния си план на кредита.

При тези данни, контролните органи установили, че дължимата сума за двете услуги представлява 78 % от размера на предоставения кредит, а от искането за кредит установили, че източник на дохода на кредитополучателя е пенсия за дете с увреждания.

От „Профи Кредит България“ ЕООД била предоставена информация на проверяващите, че за периода от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. кредиторът е сключил 16010 бр. договора за потребителски кредит, като отказал да предостави информация за броя на договорите с включени допълнителни услуги.

Предвид събраните по преписката доказателства контролните органи приели, че изискването за заплащане на пълния размер на възнаграждението за услугата „Фаст“ при пълно или частично погасяване на кредита и на възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата, е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПК, съгласно която „Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.“ Било отчетено, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита не включва нотариални такси“. Т. е. контролните органи приели, че в общите разходи по кредита трябва да е включено и възнаграждението за допълнителните услуги и кредиторът не може да изисква при пълно и частично погасяване на кредита пълния размер на възнаграждението за услугата „Фаст“, а за услугата „Флекси“ възнаграждението за периода между настъпилата и следващата падежна дата.

Предвид установените при проверката обстоятелства, контролните органи приели, че посочените действия на кредитора противоречат на добрите нрави и са в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството му на по-силна страна, определяща условията по кредита.

При тези данни и въз основа на представените документи проверяващите приели за доказано по несъмнен начин, че при сключването на Договор за потребителски кредит № 40028087515/02.09.2024г., кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика, като в противоречие на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и с чл. 32, ал. 1 от ЗПК е задължил кредитополучателят при пълно и частично предсрочно погасяване на кредита да заплаща възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ в пълния размер и възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата, с което е нарушил чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Предвид това, свидетелката Ц. С. - ст. инспектор в област Търговище при КЗП съставила на „Профи Кредит България“, ЕООД, ЕИК ********* АУАН № 007137/17.01.2025г. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП.

Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, чийто представител след покана не се явил за съставяне на акта. На 13.02.2025г. АУАН бил предявен и връчен на надлежно упълномощен негов представител, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като закономерно на дружеството е бил съставен АУАН в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е било надлежно уведомено за отпочване на санкционната процедура срещу него. В тази връзка съдът посочил, че обстоятелството, че на указаната в поканата дата са съставени три, а не два акта, както е било упоменато в нея, не представлява съществено процесуално опущение. В подкрепа на това свое становище съдебният състав приел, че правото на защита на наказаното лице не е било нарушено, доколкото същото е било надлежно уведомено с изпратената му покана, че ще му бъдат съставени актове за нарушения, свързани в посочения договор за потребителски кредит № 40028087515/02.09.2024г. Въззивният съд отхвърлил и твърдението на жалбоподателя за нарушаване на принципа non bis in idem с издаването на оспореното пред него НП и с друго такова с № Р-007138/16.04.2025г., доколкото деянията не се идентични, тъй като в постановленията са визирани различни нелоялни търговски практики при сключване на договора за потребителски кредит и не е налице идентичност на съставомерните елементи на нарушенията. Съдът счел също, че както в АУАН, така и в НП е налице пълно и ясно описание на съставомерните елементи на нарушението, включително време и място на извършването му, както и на обстоятелствата, при които то е извършено.