Решение № 754 от 20.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. С. 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110209282 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Д.М.“ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от С.Г.Г. срещу наказателно постановление № К-039946/08.07.2019г., издадено от К.Д.Р. - член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), оправомощен със Заповед № 1011/14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 47, ал.1, т.12 от ЗЗП, а на основание чл.225в от ЗЗП са му наложени две отделни „Имуществени санкции”, всяка в размер на 500,00 лева за нарушения на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 и на чл.181н, ал.4 от ЗЗП.

В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за издаване на атакувания санкционен акт при съществени пороци в процедурата по ангажиране на имуществената отговорност на дружеството и в противоречие с материалноправните разпоредби, като се претендира липса на извършени нарушения. Като аргументи се сочат липсата на компетентност на актосъставителя и наказващия орган и несъответствието между описанието на нарушенията и изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и ясно формулиране на обстоятелствата, при които те са били извършени. По приложението на материалния закон се релевира възражение, че в поддържаната от дружеството интернет – страница, в секция „Условия за ползване на услугите“ е публикуван раздел „Връщане на стока. Право на отказ“, в който се съдържа подробна информация относно правото на отказ 1 от договора на потребителя, ведно с условията, срока и начина за неговото упражняване, както и е напомнено за наличието на законова гаранция а съответствие на стоката с договора за продажба.

Във въззивната жалба се споделя, че нормите на чл.181н, ал.2 и ал.4 от ЗЗП са били съобразени към датата на проверката. Като оправдание за евентуално отсъствие на визуализация на връзка към платформата за онлайн решаване на спорове или за органите за алтернативно решаване на спорове се сочи наличието на внезапно възникнал проблем поради претоварване на сайта в резултат на потребителски интерес. На отделно основание се обсъжда и приложимостта към конкретния казус на интитута на маловажния случай на административно нарушение, установен в нормата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

За въззиваемата страна се явява адв. К., която взема отношение по фактите и приложимия закон. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а санкционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок . В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно и от редовната процедура по призоваването на жалбоподателя в настоящото производство адресът за получаване на кореспонденция, посочен от него и пред административните органи, не е бил променян, а връчването не е било възпрепятствано.

Отразеното върху приобщеното по делото известие за доставяне от 15.10.2020г. , че пратката е предоставена на лице, представило се като служител на дружеството с имена Т.П., не може да удовлетвори изискването на чл.180, ал.5 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН.

Съгласно цитираната норма, книжата за юридически лица да се връчват само на лица, изрично натоварени да ги приемат. По делото е изискана справка от НОИ за подадени уведомления за сключени трудови договори между жалбоподателя и лице с цитираните в разписката имена, като отговорът е отрицателен. В писмен отговор въззивникът е категоричен, че в предприятието не е имало наето подобно лице, а такова не е предоставяло услуги и по граждански договор. Съдът не се съгласява с възражението на въззиваемата страна относно отсъствието на задължение да проучва наличието на изрично оправомощаване от представители на дружеството на съответен служител да приема книжа, доколкото то противостои на императивно формулираното законово изискване на чл.180, ал.5 от НПК. За административнонаказващия орган винаги възниква ангажимент да предприеме активни действия по създаване на организация за установяване на жалбоподателя, включително посредством задълбочена проверка относно данни за упълномощени да обслужват кореспонденцията му лица, което очевидно не е извършено.

2

Още повече когато е разполагано с лични данни и на пълномощник на юридическото лице, явил се в процедурата по съставяне на АУАН, но не са положени усилия за неговото установяване. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, административнонаказващият орган е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт. Отсъстват и допълнително ангажирани данни, които да позволят извод, че е спазен законовият регламент. По тези аргументи съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва след генериране на справка за публични задължения, датата върху която е единственият обективен белег за първия момент, в който издаването на санкционния акт е станало известно на жалбоподателя, се явява подадена в законоустановения 7-дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„Д.М.“ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в търговския регистър с ЕИК ХХХХ В това качество дружеството било ползвател на интернет – страница www.megahome.bg. Сайтът представлявал електронен магазин, от който се предоставяла възможност на потребителите да поръчват и закупуват различни стоки за бита чрез сключване на договор от разстояние.

На 22.03.2019г. в Комисия за защита на потребителите постъпила жалба от Б.Н.В.. В нея подателят й споделял, че е пазарувал в сайта, ползван от дружеството – въззивник, но установил пречки пред възможността за връщане на продукта. Посочил, че въпреки надлежно попълнения от него формуляр за връщане на стоката, поместен в сайта, не получил отговор. Отправяла се молба да бъде взето отношение по случая от компетентните органи. Жалбата била заведена с вх. № Ц-03-2494/22.03.2019г. и разпределена за работа на свид. К. Огн. Ив. - „старши експерт” в Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние” към КЗП.

На 10.04.2019г. с оглед проверка на случая свид. И., в присъствието на колегата си Р.Д.Т., достъпила от работното си място (офиса на Дирекцията към КЗП, находящ се на адрес: гр. С. пл.”С.”№ 4А) интернет – страницата www.megahome.bg. Същата била конструирана като онлайн – магазин, от който потребителите имат възможност да поръчват и закупуват стоки чрез сключване на договор от разстояние. Началната страница била изобразена като екран, на който били предложени някои от артикулите, които могат да бъдат закупени. Били поместени следните секции: „Начало”, „Нови продукти”, „Марки”, „Промоции”, „Разпродажба”, представящи предлаганите стоки; „Контакти”, „Пролетна 3 акция“, „Проследи поръчка“, „Условия за доставка“, „Работно време“, „Кошница“. В лявата част на страницата се визуали следните секции: „Дор и градина“, „Битови стоки“, „Машини и електрически инструменти“, „Автмобилни стоки“, „Складово оборудване и съхранение“, „Мебели и обзавеждане“, „Спорт и забавление“, „Строителство и декорация“, „Черна и бяла техника“, „Инструменти и консумативи“, „Работно облекло“, „Оборудване за винопроизводството“, „Сигурност и охрана“, „Други“. В долната част на интернет – страницата била налична следната информация: в секция „За Megahome.bg“ се откривали подсекции: „“За нас“, „Продукти“, „Доставка“, „Контакти“, „Карта на сайта“; в секция „Моите услуги“ имало подсекции: „“Доставка“, „За нас“, „Продукти“, „Контакти“, „Карта на сайта“; в секция „Полезно“ били поместени подсекции: „Условия за ползване“, „Партньорска програма“, „Как да пазарувам“, „Връщане на стока“, „Защита на личните данни“, „Последвайте ни във Facebook“, „Как се поръчва“, „Срокове за доставка“, „Методи за плащане“, „Гаранция“, „Въпроси онлай“, „За реклама“, „Промоброшури“; в секция „Информация за сайта“ се откривали подсекции: „За нас“, „Доставка“, „Връщане на стока“, „Как се поръчва“, „Условия за ползване“, „Други сайтове“, „ Patilanci.bg“, „GotFit.bg“, „ZooLand.bg“, „BabyTown.bg“, „Duplex.bg“.

Свид. И. решила да извърши контролна поръчка, поради което от едно от менютата тя избрала случаен продукт – градински сет фънки метал и ратан. В прозореца, в който били обособени данните за продукта, се наблюдавала информация за основните характеристики и крайната цена на стоката, условия за плащане и доставка.

Контролните органи разпечатали на хартиен носител всички страници и подменюта (секции) от сайта, относими към предмета на проверката и стъпките, описани по- горе. В рамките на контролната дейност проверяващите приели за установено, че към датата на същата на достъпената интернет – страница търговецът не е напомнил за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, съгласно нормата на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, не е посочил информация относно органите за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), в чийто обхват на контрол попадала дейността на търговеца, както и не е поместил електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове, изискуеми съгласно чл.181н, ал.2, вр.ал.1 и ал.4 от ЗЗП.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К – 0190148, изготвен на 10.04.2019г.

С писмо изх.№ Ц – 03-2494/17.04.2019г., връчено на 18.04.2019г., представител на дружеството бил поканен да се яви пред контролните органи за съставяне на АУАН.

На 22.04.2019г. в сградата на комисията се явил пълномощник на „Д.М.”ЕООД. В негово присъствие свид. И. съставила акт за установяване на административно нарушение, за неизпълнение от страна на дружеството на установени с нормите на чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, чл.181н, ал.2, вр.ал.1 и чл.181н, ал.4 от ЗЗП правни задължения. В него като свидетели били вписани Р.Д.Т. и П.К.К.. Актът бил предявен на пълномощника на дружеството, който го подписал. В него не били вписани възражения. Такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като изложените в тях възражения били идентични на вписаните в иницииращата 4 настоящото производство жалба.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № К-039946/08.07.2019г. от К.Р. – член на КЗП, оправомощен със Заповед № 1011/14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на „Д.М.“ЕООД на основание чл.225в от ЗЗП били наложени две отделни „имуществени санкции” всяка в размер на 500,00 лева за неизпълнени правни задължения по чл.181н, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗП и по чл.181н, ал.4 от ЗЗП. На основание чл.204 от ЗЗП била наложена санкция и за нарушението, описано като отсъствие на предоставено по ясен и разбираем начин напомняне за наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба, преди потребителят да бъде обвързан от него или от предложение за сключване на такъв, като правната квалификация, посочена в АУАН като такава по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, била коригирана на чл.47, ал.1, т.12 от ЗЗП, с изрична препратка към правомощията на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН.