Решение № 16553 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16553 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110118479 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

24.08.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На пети февруари

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и шеста година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар: Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 18479 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. М. М., с ЕГН **********, от гр.

...., против „.....“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 900 лв., подлежаща на връщане поради 1 упражнено право на отказ по договор за покупко-продажба от разстояние от 02.12.2024 г., сумата от 54,90 лв. – лихва за забава за периода от 10.02.2025 г. до 31.03.2025 г., сумите от 108,37 лв. и 80 лв. – разходи за доставка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата във връзка със сключения договор, изразяващи се в претърпян стрес, несигурност и притеснения, породени от отказа на ответника да възстанови сумата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от изтичане на срока за връщане на сумата – 10.02.2025 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че в качеството си на потребител на 02.12.2024 г. сключила с ответника договор за покупко-продажба от разстояние на професионална сушилня на стойност 2 900 лв. Също така твърди, че на 22.01.2025 г. получила закупената стока чрез куриер, а на 26.01.2025 г. упражнила правото си на отказ, за което уведомила ответника по надлежния ред и изпратила стоката обратно чрез куриер на ответника. Излага твърдения, че многократно е провеждала разговори по телефона за връщане на платената сума, като на 20.02.2025 г. изпратила покана за възстановяване на платената сума и извършените разходи за транспорт, но до предявяване на претенцията липсвал отговор. Сочи, че претърпяла стрес, несигурност и притеснения от финансово естество от отказа на ответника да възстанови сумата, Излага съображения, свързани с претърпените неимуществени вреди. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „.....“ ООД, с който оспорва предявените искови претенции. Твърди, че правото на отказ не намира приложение, поради индивидуализиране на поръчката по параметри и технически спецификации по смисъла на чл. 57, т. 3 от ЗЗП. Навежда доводи за предоставена информация на сайта и извършване на реална доставка след извършена пряка консултация, уточняване на параметрите и авансово плащане. Също така излага твърдения за изпълнение на доставката в срок. Оспорва добросъвестността на потребителя. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище след приключване разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от фактура № 2 от 02.12.2024 г., издадена от ответното дружество, се установява, че същата е на стойност 2 900 лв. с включен ДДС за един брой сушилня марка „Miele PT 7186 Vario“, като на същата дата с платежно нареждане по сметка на ответното дружество е била наредена сумата от 2 900 лв. с основание посочената фактура. От представения заверен препис от системен бон от 28.01.2025 г. се установява, че на посочената дата е била заплатена сумата от 80 лв. за обратна разписка за доставка на стоки. От представения заверен препис от гаранционна карта по договор № 2 се установява, че същата е издадена за покупка на професионална сушилня Miele PT 7186 Vario с дата на получаване 21.01.2025 г. на името на купувача А. М..

2

Видно от представения заверен препис от електронно изявление от 22.01.2025 г. на 20.01.2025 г. е била приета пратка, като дължимата сума от клиента е възлизала на 108,37 лв., от които: сумата от 89,40 лв. за куриерски услуги и сумата от 18,97 лв. за опаковки.

От представения заверен препис от стандартен формуляр за упражняване на право на отказ се установява, че на 26.01.2025 г. ищцата е осъществила право на отказ, отправено до „.....“ ООД, като към формуляра е приложен опис на приложените документи, като от приложения системен бон от 26.01.2025 г. се установява, че ищцата е платила сумата от 11,20 лв. за куриерски услуги.

Като доказателства по делото е приета и кореспонденция по електронната поща между страните по делото.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че по повод на сключения между страните договор в КЗП е постъпила жалба с вх. № Ц-03-3681 от 24.03.2025 г., във връзка с която жалба ответното дружество е депозирало становище през КЗП.

Видно от представения заверен препис от Поръчка № ... от 09.22.2024 г., направена от ищцата, същата е направила запитване във връзка с пералня Miele PW 6080 Vario на цена 2 700 лв., по повод на което запитване е получила отговор от представител на „....“ ЕООД.

На 11.11.2024 г. ищцата е направила запитване и във връзка със сушилня от същата серия, като на 20.11.2024 г. й е била изпратена оферта за сушилня Miele PT 7186 Vario на 1 600 работни часа на цена от 2 900 лв.

Като доказателство по делото е прието и Писмо с изх. № Ц-03-3681 от 04.06.2025 г. от КЗП, с което ищцата се уведомява за извършена проверка по случая и установено нарушение по ЗЗП.

От разпита на свидетеля Семерджиев се установява, че познава ищцата от 30 години, и че покупката е трябвало да бъде подарък за нова година. Ищцата била притеснена, защото се налагало пратката да бъде ремонтирана и това продължило месец и половина. Свидетелят установява, че пред къщата му пристигнал микробус на Еконт, за което А. му се обадила.

Видял сушилня, увита в стреч фолио, като уредът пристигнал без ищцата да бъде уведомена със закъснение от месец и 10 дни. На втория ден, след извършено запитване от ищцата, куриерът разрешил преглед. Установили, че барабана на сушилнята е надраскан, опитали се да пуснат сушилнята, но дисплеят не работел. За извършените констатации уведомили продавача, като изпратили снимка от дисплея, за което се изисквал код. След един ден продавачът изпратил код, но сред въвеждането му нищо не се променило. Установили, че и филтърът на сушилнята бил счупен. След като ищцата се свързала с продавача, последният казал, че може да изпрати техник, но не посочил кога. След 2-3 дни ищцата върнала уреда, но продавача не го получил от куриера. Продавачът не възстановил никакви пари на ищцата. Свидетелят установява, че ищцата се чувствала зле, тъй като събирала пари, за да направи подарък на свидетеля. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, като не възприема показанията на свидетеля в частта относно здравословното състояние на ищцата, като неподкрепени от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск по чл. 54, ал. 1 от ЗЗП съдът намира следното:

По делото е безспорно установено и не се спори, че на 02.12.2024 г. между страните е бил сключен договор за продажба на сушилня марка „Miele PT 7186 Vario“ от разстояние, който намира правното си основание в чл. 183 и сл. от ЗЗД. Не се спори, че купувачът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Спори се за приложимостта на правото на отказ на потребителя от договора, както и за добросъвестност на потребителя.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установява, че 3 ищцата е извършила оглед на вещта при получаване й в срок след извършено уточнение между продавача и куриера, след което в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП е реализирала правото си на отказ от сключения договор за покупкопродажба на движима вещ от разстояние. При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние ищцата е информирала търговеца, като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същата е изпратила на търговеца документи, подробно описани в опис към стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ. В конкретния случай ищцата, съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 5 от ЗЗП доказа правото на отказ от договора от разстояние, упражнен в предвидения за това срок. По делото не бяха представени доказателства за възстановяване на стойността на сушилнята и извършените разходи за доставка на ищцата от ответника. Ето защо съдът намира предявените искови претенции за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени и в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 2 900 лв., представляваща продажната цена на доставената сушилня, както и сумите от 108,37 лв. и 80 лв., представляващи извършени от ищцата разходи за доставка.

По отношение на направеното от ответника възражение по чл. 57, т. 3 от ЗЗП съдът намира следното: Правото на отказ на потребителя от договори от разстояние не се прилага в случаите на доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 57, т. 3, предл. 1 от ЗЗП, тъй като не е налице договор за поръчка. По отношение на втората хипотеза от чл. 57, т. 3 от ЗЗП съдът намира, че не става дума за индивидуални изисквания на потребителя, доколкото ищцата е потърсила информация относно срока на доставката, цената на доставката и работните часове на предлаганата пералня, а впоследствие и от годината на производство и работните часове на предложената й сушилня. Под индивидуални изисквания в случая следва да се приемат такива параметри на търсения продукт, които са свързани с особености на неговата употреба, като наличие на детайли, които правят продукта по-ефективен или по-икономичен при употребата му, изисквания, свързани с енергийна ефективност, шум или други технически характеристики на продукта, а не с посочените срок на доставка и цена, които са елементи от конкретния договор за продажба от разстояние, съответно свързани с година на производство и работни часове, които обичайно се свързват с информация относно вече употребявана вещ. Ето защо съдът намира, че не е налице хипотезата и на чл. 57, т. 3, предл. 2 от ЗЗП, поради което направеното възражение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава върху главницата. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата, действаща чрез представител, е поканила ответника да възстанови стойността на сушилнята и направените транспортни разходи. По делото не беше установен момента нито на изпращане на поканата, нито на връчването й на ответника. Ето защо исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.