Разпореждане № 7157 от 10.11.2026, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Частно гражданско дело 3179/2026
- Вид
- Разпореждане № 7157
- Подписан
- 10.11.2026
- Състав
- Татяна Димитрова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7157 гр. Благоевград, 10.11.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210103179 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.С. и Д.К.К.
- изпълнителни директори, чрез пълномощник срещу длъжника Б. П. О., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на следните суми:
-сумата от 102,40 евро /сто и две евро и четиридесет евроцента/, представляваща сбор от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, начислени за периода от 20.09.2024 година до 19.02.2025година по Договор за услуги от дата 14.06.2023 г., за ползване на мобилен номер ***, Договор за услуги от дата 14.06.2023 г., за ползване на мобилен номер *** и Договор за услуги от дата 14.06.2023 г., за ползване на мобилен номер ***, с абонатен номер 007014092, за които са издадени фактури 7372645698/20.10.2024 г.,
7373906532/20.11.2024 г.,
7375172896/20.12.2024 г.,
7377779794/20.02.2025 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящото заявление – 09.11.2026 година до изплащане на вземането;
-сумата от общо 409,53 евро /четиристотин и девет евро и петдесет и три евроцента/, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, както следва: - 129.29 EUR (сто двадесет и девет евро и 29 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.06.2023 г. за мобилен номер ***, от които 100.89 EUR (сто и евро и 89 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 28.40 EUR (двадесет и осем евро и 40 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Realme C55 128GB Black, IMEI:
862799061265876 с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.2 от Приложение към договора за мобилни услуги от дата 14.06.2023 г.; - 129.29 EUR (сто двадесет и девет евро и 29 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.06.2023 г. за мобилен номер ***, от които 100.89 EUR (сто и евро и 89 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 28.40 EUR (двадесет и осем евро и 40 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Realme C55 128GB Gold, IMEI: 862799062766336 с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 14.06.2023 г.; - 150.96 EUR (сто и петдесет евро и 96 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.06.2023 г. за мобилен номер ***, от които 110.00 EUR (сто и десет евро) , представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 40.96 EUR (четиридесет евро и 96 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Realme C55 128GB Black, IMEI:
1
862799060291394 с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 14.06.2023 г.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Заявителят е представил копие от цитираните договори.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.
В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че длъжникът е лицето, за което се твърди, че е в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТ на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при 2 предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбата, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице - потребител, има неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена, респ. отстъпка от месечен абонаментен план съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Анализирайки горепосочената разпоредба съдът намира, че тази сума, представляваща разликата между стандартната цената на процесното устройство без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора е втора неустойка, дължима кумулативно с първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От друга страна така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.
Отделно от това посредством уговорената неустойка заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона.
Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fbb6644-a861-49f1-9794-caa94ad6d082