Решение № 1607 от 27.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна Ст. Василчина при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Гражданско дело № 20264430102889 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от И. В. Ц., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адв. Д. И. срещу „АКПЗ“ АД, ЕИК:*********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г.

Ищецът И. В. Ц., ЕГН:********** твърди, че на 08.05.2019 г. е сключила с „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК ********** Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г. за сумата от 1000,00 лева за срок от 52 седмици, като падежът на вноските е двуседмичен. Сочи, че размерът на месечната вноска е 70,09 лева, ГПР в размер на 49,37 %. Излага твърдения, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 599,56 лева, както и че съгласно чл. 4, ал.

1 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от следните обезпечения: Поръчител – физическо лице, което да е навършило 21-годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в определен размер и да няма кредити; или да предостави банкова гаранция. Сочи, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, заемателят дължи неустойка в размер на 399,62 лева, като страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 85,46 лева или общото задължение по Договора става в размер на 2221,96 лева – чл. 4, ал. 2 от Договора. Излага становище, че на 01.06.2020 г. е подписано Приложение № 1 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „ВИ. кредит“ ООД и ответника в настоящото производство „АКПЗ“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага становище, че ищцата е заплатила 527,46 лв. и поради допусната забава е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение № 999 на Районен съд – Плевен по частно гражданско дело № 1559/2021 г. за сумата от 867,27 – главница, 150,20 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2019 г. до 06.05.2020 г., законна лихва в размер на 56,02 лева за периода от 07.05.2020 г. до 19.02.2021 г., 25,00 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в непосочен в исковата молба размер, законна лихва върху главницата от 02.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Излага становище, че такса за експресно разглеждане на документите по отпускане на паричен заем в размер на 599,56 лева, както и неустойка в размер на 399,62 лева при непредоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция за задълженията по договора са разходи по кредита, който не са включени в ГПР, което влече след себе си нищожност на договора.

Ответникът „АКПЗ“ ЕООД депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Сочи, че настоящия иск е недопустим, тъй като срещу ищеца е издаден Изпълнителен лист № 1700/24.08.2021г. по ЧГД №999/2021г. по описа на Районен съд Плевен, 5 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в рамките на което ищецът не е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения двуседмичен срок. По същество оспорва основателността на исковите претенции. Сочи, че договорните клаузи са в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че не са налице неравноправни клаузи в договора. Излага становище, че уговорената в Договора неустойка, както и таксата за експресно разглеждане не са и не следва да бъдат включвани в ГПР. Сочи, че клаузата за неустойка е действителна. В заключение прави искане съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата И. В. Ц., ЕГН:**********, редовно призована, не се явява и не се представлява. В молба-становище с вх.

№31417/12.10.2026г. процесуалният представител на ищцата адв. И. заявява, че поддържа предявената искова молба и дава становище по същество.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „АКПЗ“ АД, ЕИК:*********, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие на електронен документ Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г., сключен между И. В.

Ц., ЕГН:********** и „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК ********** се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000лв. при следните условия: ГПР 49,37%, фиксиран годишен лихвен процент 40,32% за срок от 52 седмици.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се е задължил да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция 2 или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени условия.

Съгласно чл.4, ал.2 от Договора е уговорена неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в определения срок от сключване на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 399,62 лв.

От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. се установява, че вземането по Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г. е прехвърлено с договор за цесия от „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК ********** на ответника „АКПЗ“ АД, ЕИК:********* От приложеното по делото ч.гр.д.№1559/2021г. по описа на Районен съд – Плевен се установява, че на дата 04.03.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №999, издадена срещу длъжника И. В. Ц., ЕГН:********** за следните суми: 867,27 лв. – главница, 150,20лв. – договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 06.05.2020г., 56,02 лв. – законна лихва за периода от 07.05.2020г. до 19.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 02.03.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса и 50.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, издадена в полза на кредитора „АКПЗ“ АД, ЕИК:*********. В заповедта е посочено, че вземаето произтича от неплатени задължения по Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г., сключен между И. В.

Ц., ЕГН:********** и „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК **********.

С Разпореждане №6838/23.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№1559/2021г. по описа на Районен съд – Плевен съдът е разпоредил да се издаде Изпълнителен лист №1700/24.08.2021г. в полза на кредитора „АКПЗ“ АД, ЕИК:********* срещу длъжника И. В. Ц., ЕГН:********** за посочените в заповедта суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г.

Страните не спорят, че на 08.05.2019 г. ищцата е сключила с „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК ********** Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г. за сумата от 1000,00 лева за срок от 52 седмици, като падежът на вноските е двуседмичен, а размерът на месечната вноска е 70,09 лева, ГПР в размер на 49,37 %, както и че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 599,56 лева, а съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител или банкова гаранция, заемателят дължи неустойка в размер на 399,62 лева.

Страните не спорят, че срещу ищцата е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение № 999 на Районен съд – Плевен по частно гражданско дело № 1559/2021 г. за сумата от 867,27 – главница, 150,20 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2019 г. до 3

06.05.2020 г., законна лихва в размер на 56,02 лева за периода от 07.05.2020 г. до 19.02.2021 г., 25,00 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, законна лихва върху главницата от 02.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Не се спори между страните, че вземането по Договор за паричен заем Viva **** 14 № ********* от 08.05.2019г. е прехвърлено с договор за цесия от „ВИ. кредит“ ООД с ЕИК ********** на ответника „АКПЗ“ АД, ЕИК:*********.

Съдът намира за неоснователно възражението, релевирано от страна на ответника за недопустимост на настоящото производство, поради наличие на влязъл в сила акт по заповедно дело, въз основа на който е издаден Изпълнителен лист № 1700/24.08.2021г. по ЧГД №999/2021г. по описа на Районен съд-Плевен срещу ищцата във връзка с вземания, касаещи процесния договор за потребителски кредит.

Актуалната практика на СЕС позволява незачитане на силата на присъдено нещо на Заповедта за изпълнение за да се гарантира защитата на потребителите – Решение по съединени дела № С-693/2019г. и № С831/2019г., с което се приема, че чл.6, параграф Първи и чл.7 Параграф Първи от ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.2013г. относно неравноправните клаузи в потребителски Договори трябва да се тълкуват, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че когато срещу издадена по искане на взискател Заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, впоследствие поради това че силата на присъдено нещо на тази Заповед обхваща и действителността на съответните клаузи, и с това изключва изцяло разглеждането на тяхната действителност, съдът по изпълнение не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите от Договора, послужили като основание за издаване на Заповедта. В този смисъл силата на пресъдено нещо на Заповедта за изпълнение не може да препятства контрола за неравноправни клаузи. Ако той беше извършен в заповедното производство, а видно от приложеното дело на Районен съд – Плевен разпореждането за издаване на Заповедта е инкорпорирано в самата Заповед и тя не съдържа данни за извършване на такава проверка. Силата на пресъдено нещо би преклудирала възраженията на длъжника, който не е подал това по чл.414 ГПК, ако заповедния съд беше упоменал в акта си клаузите, предмет на проверка, и беше изложил причините, поради които клаузите не са неравноправни.

Във връзка с изложеното в практиката си СЕС изисква силата на пресъдено нещо да се прилага заедно с принципа за ефективност на предвидените от чл.6 и чл.7 от ДиректИ. 93/2013г./ЕИО задължения на Държавите – членки. В т.52 от Решение от 26.01.2017г. по дело С-421/2014г.

СЕС приема, че преклузията, основана на СПН за клаузи, които не са разгледани по реда на чл.7 ал.3 ГПК, би направила защитата на потребителя непълна и недостатъчна. В т.53 на същото решение СЕС е продължил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че със СПН е проверена законосъобразността на всички клаузи от ДПК, т.е. всяка неравноправна клауза предпоставя самостоятелно основание за иск за нищожност на Договора.

ВКС на РБ е имал повод да се произнесе в съответствие с тези принципни положения, като в Решение № 1199 от 09.05.2024г. по ч.т.д. № 1304/2023г. и Решение № 72/11.02.2021г. по ч.т.д. № 1235/2020г. е подложил на анализ 4 задължението на съда по чл.7 ал.3 ГПК служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в Договор в светлината на практиката на СЕС, материализирана в решение от 17.05.2022г. по дело С-600/2019г., решение от 17.05.2022г. по съединени дела № С-693/2019г. и С-831/2019г., и определение от 18.12.2023г. по дело С231/2023г., както и на касационния въпрос „Преклудира ли се правото на потребителя – кредитополучател по Договор за банков кредит – да оспори договора в нов процес, включително и чрез предявяване на самостоятелен иск за прогласяване нищожността на Договора, при наличието на влязло в сила решение по иск срещу потребителя по чл.422 ал.1 ГПК, ако в производството по същия не е разгледано възражение на потребителя за нищожността на Договора в цялост“. В Решение № 491/23.07.2024г. по гр.д. № 1767/2023г. на четвърто г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че в практиката си СЕС – решение от 18.02.2016г. по дело С-49/14, решение от 17.05.2022г. по дело С-600/19, решение от 18.01.2024г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024г. по дело С724/22 - изтъква необходимостта националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на присъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.