Решение № 255 от 13.10.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. гр.Велинград, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева В.ова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева В.ова Гражданско дело № 20225210100344 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, представляван от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Т. Л. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. Даме Груев №15, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 5 210.72 лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-16378544 на 13.09.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 29.12.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 533.12 лв. /петстотин тридесет и три лева и 12 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 27.06.2020 г.

(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.10.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 874.16 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за периода от 28.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда29.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. № 41, по описа ВРС за 2022 г..

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 31 от 20.01.2022г., по ч.гр.д. № 41, по описа ВРС за 2022 г. , като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск след постъпило възражение от длъжника. Твърди се, че по силата на сключен 1 между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и Т. Л. Б.

Договор за потребителски кредит № PLUS16378544 на 13.09.2018 г.., на последната е предоставена в заем сума в размер на 8000.00 лв., като договора има силата на разписка. Сочи се, че е уговорена възнаградителна лихва в размер на 5027,68 лв., а задължението следвало да бъде погасено до 05.10.2021 г. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 361,88 лева. Излага се, че ответницата е допуснала забава в плащането на месечни погасителни вноски, поради което дължи обезщетение за забава в размер на 874.16 лева, за периода от 28.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС за посочения в нея период. Твърди се, че на 10.09.2020 г. е подписано Приложение 1 представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.08.2019 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 202527341 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, произтичащо от процесния договор е прехвърлено в полза на ищцовото дружество. Излага се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № УПЦП-БНП/PLUS16378544 от дата 16.09.2020 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище иск за допустим, но неоснователен.

Признава, че е сключен процесния договор, като твърди да са извършени плащания в размер на 6875,72 лв. в погашение на задълженията по него, като твърди, че първата просрочена вноска е с падеж на 05.05.2020г.. Поддържа, че процесния договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и като сключен в нарушение на чл. 11, т.9, т.10, вр. с чл.22 ЗПК. Твърди, че противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 ЗПК са клаузите, в които е посочен - ГПР, поради въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите, които ще направи по обслужване на заема.

Поддържа, че в случая не е установен механизмът, по който е изчислен ГПР и какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него, поради което са нарушени изискванията на чл. 143, т.18, вр. с чл. 147, ал. 1 ЗЗП, както и чл.59, ал.2 Закона за кредитните институции. Твърди се, че липсва начин на формиране на лихвения процент. Сочи, че от погасителния план не става ясно какви точно вземания се включват в месечните погасителни вноски. Поддържа, че не е била запозната с Общите условия преди подписването на договора, като договорът е сключен без да е имала възможност да влияе на условията му. Твърди, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9, т.11, т.12, т.15, т.16, т.20 ЗПК, при което договорът е недействителен. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно да го уважи частично, на основание чл.23 ЗПК. Ангажира доказателства.

2

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД

За основателността на предявените искове с правно основание 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е било да установи, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По наведените с отговора на исковата молба възражения, че клаузите на договора са индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Договора за заем е едностранен, неформален, реален договор. Със самото предаване на паричната сума от заемодателя на ответника заемното правоотношение е възникнало. С доклада по депото е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че между цедента БНП„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и Т. Л. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-16378544 на 13.09.2018 г., по силата на който ответницата е получила в заем сумата от 8000.00 лв., при уговорена възнаградителна лихва за целия срок на договора в размер на 5027,68 лв., като задължението следвало да бъде погасено до 05.10.2021 г. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 361,88 лева. Вземането по договора е цедирано на ищцовото дружество по силата на Приложение 1 представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.08.2019 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 202527341 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, като ищцовото дружество с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-16378544 от дата 16.09.2020 г., ответницата за това. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства- Договор за потребителски кредит № PLUS-16378544, 3 условия по договора, уведомително писмо, известие за доставяне, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена цесия, Приложение 1.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и поетите с него права и задължения съдът намира, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит. При това положение за неговата валидност и последици следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция (бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. ), а не както ответницата прави възражение ЗПК (отм.).

Съдът намира, че от представения Договор за потребителски кредит № PLUS-16378544, безспорно се установява, че е в писмена форма, на хартиен носител, на потребителя е предоставен екземпляр от него, което налага извод, че е спазена предписаната от закона форма за действителността му. Приетите по делото условия към него, са подписани от ответника, поради което възражението, че не е запознат с тях е неоснователно.

От приетата и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че ответницата е изплатила сума в размер на 7283,84 лв. , като към датата на подаване на заявлението в съда задълженията й са в размери както следва: 4621,91 лв.- главница, 1121,93- възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г. до 05.10.2020 г., а мораторната лихва е в размер на 406,04 лв., за периода от 15.07.2020 г. до 29.12.2021 г..

В договора е посочен размерът на ГПР, а имено 42,73 %.. При съобразяване това обстоятелство и доколкото не са налице данни да е над този размер следва изводът, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, възражението на ответницата, че е била въведена в заблуждение относно разходите, които ще направи по обслужване на заема за неоснователно, доколкото не се установява в отношенията между страните да е прилаган различен ГПР от посочения в договора. Не налице твърдяното нарушение изискванията на чл. 143, т.18 ЗЗП, тъй като видно от клаузите на договора липсват уговорки ограничаващи обвързаността на търговеца от поети задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие. Сключеният договор обективира ясно, 4 разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл.

58, ал.1 ЗКИ и чл. 59, ал.2 ЗКИ, респ. страната е имала възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела.

Спазено е изискването на чл. 5 от Директива 93/13, който предвижда, че предлаганото в писмен вид договорно съдържание "се съставя" на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от Директивата, но не се е възползвал от това. В случаят механизмът на ценообразуване по договора включва само един конкретно определен фактор, а именно уговореният между страните фиксиран лихвен процент, като не е предвидена възможност за кредитодателят да го променя, поради което може да се заключи, че при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност ответницата е можела да прецени личните си икономически последици от договора.

Въведеното в чл. 58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, би било нарушено, ако беше предвидено уговорената възнаградителна лихва да подлежи на изменение. В такъв случай за да е наясно потребителя как се формират задълженията му следва да е посочена конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент. В настоящата хипотеза следва да се приеме, че на потребителя е предоставена предварително достатъчна конкретна информация, поради което кредиторът не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП.

Видно от процесния договор, подписан от ответникцата, се установява, че съдържат информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите по кредита, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде 5 упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден. На следващо място от неоспорените подписани погасителни планове се установява, че съдържат информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските, дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата. При съобразяване изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че договорът отговаря на разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК ( чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 не е приложим за конкретния договор).