Акт № 4074 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4074 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214151 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Н. П. П., срещу Наказателно постановление № 007717 от 14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за зашита на потребителите, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че описаното в НП не съставлявало административно нарушение по чл. 68д ЗЗП, тъй като в случая е приложимо специалното законодателство - Закона за потребителския кредит и Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, като е налице изрично ограничение в приложението на ЗЗП по отношение на нелоялните търговски практики, уредени със специфични законодателни разпоредби, произтичащо както от правото на ЕС, така и от пар. 1а от ДР на ЗЗП. Наведено е, че в настоящия случай не е била надлежно изпълнена и процедурата за установяване на нелоялна търговска практика по чл. 68л ЗЗП, като липсвал акт на комисията, от който се предпоставя възможността на председателя на КЗП да санкционира определено поведение като нелоялна практика. Сочи се и че фактическата обстановка неправилно е интерпретирана от наказващия орган, 1 доколкото нито представената от страна на дружеството-жалбоподател информация е невярна, нито пък мотивира средния потребител към вземане на определено решение, поради което и не били налице елементите на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 ЗЗП. В тази връзка се изтъква, че условията, при които се отпуска кредита, включително в кои случаи се дължи неустойка, са описани както в самия договор за кредит, така и в СЕФ, а наред с това същите не можело да се определят като мотивиращи средния потребител, в смисъла на понятието вложено от СЕС, да сключи договора, като наказващият орган въобще не е извършил подобна преценка. Излагат се съображения за правилното и точно определяне на годишния процент на разходите (ГПР), съобразно изискванията на ЗПК и правилата относно елементите, които се включват в същия, респективно обстоятелствата, които не следва да се вземат предвид, каквото се явява и неизпълнението на договорно задължение за представяне на обезпечение, както в настоящия случай, като се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.

1 от ЗПК. Твърди се, че е налице неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – председател на КЗП, редовно призована, се представлява от юрк. Г., който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения юрк. Г. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя с наложена санкция в минимален размер.

Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументи за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Изложено е, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Излага аргументи по същество – относно констатираното нарушение и навежда, че правилно е приложен материалният закон. Сочи се, че невключването В ГПР на вноска за неустойка за необезпечен кредит представлявало нелоялна търговска практика. Позовава се на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че в случая посоченият от кредитора ГПР в размер на 62,48% е невярна информация, тъй като се отнасяла за обезпечен кредит, а за реално отпуснатия необезпечен кредит в ГПР не са посочени разходите за неустойка за непредоставяне на обезпечение, които ще понесе потребителят. Това налагало извода, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Поради това счита за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател уврежда икономическите интереси на потребителите посредством упражняване на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП като предоставяло невярна информация на потребителите за размера на ГПР и общите разходи по кредита 2 при сключване на договорите за кредит. Моли съда да потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила в КЗП жалба вх. № Ц-03-11566/12.11.2024г. от заемателя по Договор за потребителски кредит № ******* от 09.05.2024г., предоставен от дружеството-жалбоподател, била извършена проверка на „*****“ ЕООД по спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, в хода, на която били изискани всички документи по отпускане на кредита.

На 09.05.2024 г. в гр. София, кредиторът „*****“ ЕООД е предоставил по договор №*******/09.05.2024 г. на потребителя кредит в размер на 2000 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 10 договора общата сума за плащане по кредита възлизала на 3 013,34 лева, а ГПР отразен в чл. 3, ал. 2, т. 4 договора се равнявал на 62, 84 %., който включвал договорената лихва от 50 %.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 8 от договора кредитополучателя е задължен в двудневен срок от сключване на договора, да представи на кредитора предвидените в договора обезпечения. В чл.6, ал.1 договора, в условията на алтернативност, били предвидени две възможни форми на обезпечение - безусловна банкова гаранция или поръчителство.

Съгласно чл. 18 от договора, при неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение, съобразно изискванията на чл. 6, същият дължи и неустойка в размер на 3 844,66 лева.

Размерът на посочената неустойка бил включен в приложения към договора погасителен план, като със същата общият размер на сумата за плащане по кредита възлизала на 6 858, 00 лева, което не било отчетено при изчисление годишния процент на разходите в договора.

С оглед установяването на тези обстоятелства, органите на КЗП преценили, че като е посочено ГПР в по-нисък размер, относим към обезпечен кредит, а не към отпуснатия в договора необезпечен кредит, дружеството-жалбоподател е въвело или би могло да въведе в заблуждение потребителя относно действителното оскъпяване на кредита и съответствието му с изискванията на закона. Преценено е, че тъй като стойността на ГПР в този случай не включвала други разходи, освен възнаградителната лихва, то тази стойност на ГПР не е била вярна и можела да доведе до заблуда при сравняване с различни предложения. Така предоставянето на невярна информация относно стойността на ГПР по кредита било определено като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

До дружеството-жалбоподател била изпратена покана с изх. № Ц-03- 11566/28.04.2025 г., като същата била връчена на дружеството на 02.05.2025 г.

На база извършената проверка свидетелят Е. Г., в присъствието на А. К. и И. К., съставила Акт за установяване на административно нарушение № 007717/08.05.2025г. , с който срещу „*****" ЕООД било повдигнато 3 административнонаказателно обвинение за това, че на 09.05.2024г. в град София, при сключване на договор за потребителски кредит № *******/09.05.2024 г., дружеството-жалбоподател е използвало заблуждаваща търговска практика, тъй като стойността на ГПР по кредита е била невярна – посоченият е договора е бил изчислен в хипотеза на обезпечен кредит, а не е отразена стойността на ГПР за реално представения необезпечен такъв, който включва допълнителни разходи за неустойка. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.68д, ал.1, вр. чл. 68г, ал.4, вр. 68в от ЗЗП.

АУАН бил съставен в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Същият бил връчен на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице на 03.06.2025 г.

Въз основа на съставения АУАН на 14.08.2025 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление Наказателно постановление № 007717 от 14.08.2025 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Е. Г., писмени доказателства – писма от КЗП до „*****“ ЕООД; информация от „*****“ ЕООД по повод депозираната в КЗП жалба; Договор за потребителски кредит № ******* от 09.05.2024 г. между „*****“ ЕООД и А. С. К.; Покана до „*****“ ЕООД за предоставяне на информация и документи по повод подадената от Казаков жалба; становище от „*****“ ЕООД; Съпроводителен имейл от А. К.; Писмо от КЗП до А. К.;

Жалба до КЗП, ведно с приложения; Решение № 639/11.09.2025 г. на Министерски съвет, както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свид. Г., тъй като намира, че същите са логични, последователни, добросъвестно изложени и, макар и лаконични, са в синхрон с останалия доказателствен материал по делото. От показанията се установяват обстоятелствата, наложили извършване на проверката – подадена жалба от потребител, констатираното обстоятелство, че е отпуснат кредит и установеното в хода на проверката нарушение – че неустойката за непредоставено обезпечение не е била включена при изчисляване на ГПР.

В синхрон с показанията на свидетелката са и приобщените в хода на производството доказателства, и най-вече приложения по делото договор за кредит и погасителния план, обективиран в него, от които се установяват дата на сключване, лицата, между които е сключен, размерът на заетата сума, както и конкретните условия, заложени в договора.

От Решение № 639/11.09.2025 г. на Министерски съвет се установява, че считано от 11.09.2025 г. М. Ф. е освободена от поста председател на КЗП, 4 но това обстоятелство не се отразява върху компетентността на органа, тъй като обжалваното НП е издадено преди тази дата – на 14.08.2025 г.

Съдът кредитира и останалия доказателствен материал, от който се установяват обстоятелствата, инициирали извършването на проверката, ходът на нейното реализиране и резултатът от същата, обусловил съставяне на АУАН и последващото издаване на наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че цялата доказателствена съвкупност по делото е непротиворечиви и поради това съдът кредитира приетите в хода на производството доказателства в тяхната цялост. С оглед еднопосочността им и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК съдът намира, че по-подробен техен анализ не е необходим.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал. 2 от НПК и т.

Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e1cd702-d141-49d1-aa8f-b2651f22c7a7