Решение № 1045 от 26.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Б., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120203252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на „В.Б. ЕАД, ЕИК ********* против НП № ************* г., издадено от Д. на Р.Д. за областите Б, С. и Я. със седалище Б. към Г.д. „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „В.Б. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *************и, за нарушение на чл.230а, предл.2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.230 от Закона за защита на потребителите.

В развитите съображения в жалбата на „В.Б. ЕАД, ЕИК ********* са обективирани оплаквания относно процесуалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП и неправилно прилагане на материалния закон. Материализираните в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са ориентирани към тезата за неизпълнение на критериите на чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН, обвързана в конкретика с твърдения за неяснота относно място и дата на извършване на нарушението, неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл.52, ал.4 ЗАНН. Изложена е пространна аргументация за приложимост на института на маловажния случай и съображения за липсата на изследване на обсъдимите на плоскостта на чл.27 ЗАНН фактори.

Твърди се че е игнориран напълно фактът,че поисканите документи с КП №2737154/23.01.2023 г. са предоставени на КЗП РД-Б. на 17.02.2023 г. ,преди датата на връчване на АУАН -21.02.2023 г.,както и че непредоставянето им в указания срок се дължи на „случаен, единичен служителски пропуск“. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. не се явява законен или процесуален представител на жалбоподателя.

От своя страна юрк.Дж. - пълномощник на наказващия орган в о.с.з. пледира съда да потвърди издаденото НП като законосъобразно и правилно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на изпълнителния директор на 1 дружеството-жалбоподател на 02.06.2023 г.,а жалбата е депозирана чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с вх. №************* г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Според изложеното в обстоятелствената част на атакуваното НП, при направена проверка във вр. с постъпила потребителска жалба №Б-03-58/19.01.2023 г. , на 23.01.2023 г. в магазин *** с адрес:

*************, стопанисван от „В.Б. ЕАД, бил съставен Констативен протокол №2737154/23.01.2023 г., в който на стр.4 са описани конкретно изискани от жалбоподателя документи –становище по жалбата, копие от всички рекламации и копие на сервизни протоколи, които да бъдат предоставени на дата 02.02.2023 г. по официален имейл на КЗП-РД-Б. Тъй като документите не били предоставени на посочената дата, на 08.02.2023 г. е изпратена покана за явяване с вх.№***, с която на търговеца „В.Б. ЕАД е наредено на дата 13.02.2023 г. да предостави описаните документи на стр.4 в Констативен протокол №2737154/23.01.2023 г. в офиса на КЗПРД-Б.,като същият е информиран, че при непредоставяне на документите, подлежи на санкция и при неявяване АУАН ще бъде съставен в отсъствието на нарушителя. Поканата била приета от търговеца, но на посочената дата -13.02.2023 г., негов представител не се явил, при което било прието,че „В.Б. ЕАД не оказва необходимото съдействие и сътрудничество на контролния орган,с което нарушава разпоредбата на чл.230а,предл.2 ЗЗП. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН. В заключителната част на административнонаказателното обвинение, е указано изрично,че датата на извършване на нарушението е 13.02.2023 г., а място на извършване на нарушението е офис КЗП-РД-Б. – гр.Б., пл.************* Направените констатации в хода на проверката, контролните органи материализирали в съставен Констативен протокол №2737154/23.01.2023 г. С покана вх.№***, връчена на търговеца „В.Б. ЕАД на 09.02.2023 г., на жалбоподателя действително е дадено указание да се яви чрез упълномощен представител на 13.02.2023 г. в 10.00 ч. в офиса на КЗП-РД-Б. за предоставяне на описаните документи на стр.4 в Констативен протокол №2737154/23.01.2023 г., като същият е предупреден,че при неявяване на посочената дата АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40,ал.2 ЗАНН. В поканата сред придружаващите предупреждението пояснения, е дадено индивидуално указание, че за неизпълнение на нареждане на контролен орган, дружеството жалбоподател подлежи на санкция в размер 1000-3000 лв. на осн. чл.230а ЗЗП. Съставеният АУАН №001851/14.02.2023 г. е бил връчен на упълномощен представител на нарушителя на 21.02.2023г., като в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН са постъпили писмени възражения. Във възражението е мотивирана позиция,аналогична с доводите на настоящия сезиращ въззивната инстанция процесуален документ, съобразно които поисканите с Констативен протокол №2737154/23.01.2023 г.,документи са предоставени на КЗП-РД- Б. на 17.02.2023 г., преди датата на връчване на акта.Представените с възражението писмени приложения, удостоверяващи забавено изпълнение на предписаното задължение за предоставяне на документи, са приложени и към въззивната жалба.

При цялостно единство на формулираните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят приложили еднакво материалния закон, приемайки от правна страна, че описаното деяние осъществява състава на нарушение по чл.230а,предл.2 ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.230а,предл.2 от Закон за защита на потребителите и на основание чл.230 от Закон за защита на потребителите на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават хармонично цяло от безспорни факти. Във фокуса на обсъждане жалбоподателя поставя като дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай не следва да се приложи чл.28 ЗАНН, както и заявеното в алтернативност искане за упражняване на ревизионните контролни правомощия на съда в аспекта на дерогиране на процесуалния стандарт на чл.57, т.5 ЗАНН от наказващия орган.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, 2 констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, във вр. със заповед № 7/06.01.2023 г. и заповед № 110/28.12.2018 г., издадени от председателя на Комисията за защита на потребителите, в рамките на законоустановените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В АУАН и НП е дадено ясно и пълно фактическо описание на извършеното деяние.

Чрез подробното словно описание на фактическите белези на нарушението, е определена формата на изпълнително деяние - осъществена чрез бездействие,противоправно и пасивно поведение по повод задължението, предписано на жалбоподателя с Покана изх.№***,връчена му на 09.02.2023 г. Еднозначно е очертана инкриминираната дата на нарушението- 13.02.2023 г., на която пасивността досежно предписания обем позитивни активни действия,обвързващи в своята императивна задължителност с дължимо изпълнение на конкретна дата, придобива обективно съставомерен характер. По безпротиворечив и категоричен начин е фиксирано и мястото на нарушението: на дружеството жалбоподател е било предписано да се яви в офис КЗП-РД Б., пл.************* Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 230а, ал.1 от ЗДвП , която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание /глоба и/или имуществена санкция/ за неоказване на необходимото съдействие и сътрудничество на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е и 190ж. Съответно посочената санкционна норма съдържа препращаща регулация към структурата на съответно диспозитивно правило за поведение – чл.190е, и чл.190ж ЗЗП.

Разпоредбата на чл.190е, ал.1 ЗЗП лимитира общата функционална компетентност на органите по чл.190г ЗЗП за разследване на нарушения на законодателството за защита на потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.В правната норма на чл.190е, ал.2 ЗЗП пък е въведено общото задължение , чийто адресати са държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите -да оказват съдействие и да сътрудничат на компетентните органи по чл. 190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС) 2017/2394. Със специалния състав на чл.190ж, ал.1 ЗЗП са лимитирани правомощия на Комисията за защита на потребителите, произтичащи конкретно от чл. 9, параграф 4, буква "ж" от същия регламент и осъществими чрез издаване разпореждания с конкретно дефиниран рестриктивен характер досежно дейността на търговци, доставчици на хостинг услуги, предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, регистратори на домейни. Очевидно, освен, че нормата на чл.230а,ал.1, предл.2 ЗЗП не представлява приложим материален закон, индивидуализиращ интегралните признаци на изпълнително деяние на административно нарушение, същата има препращащ регулативен характер, обвързан със специалните нормативни текстове на чл.190е ЗЗП и чл.190ж ЗЗП. Изследваните в настоящото изложение правни очертания на чл.190е и чл.190ж ЗЗП,регламентиращи най-общо задължение на физически и юридически лица да оказват съдействие на компетентните органи по чл.190 г ЗЗП и правомощия за прилагане на дефинитивно набелязани ограничителни мерки от страна на КЗП, произтичащи от Регламент (ЕС) 2017/2394, не могат фактически да се синхронизират и логически да се обвържат фактическото описание на нарушението, отразено и в АУАН и в НП. Както вече бе изяснено и в АУАН и в НП се поддържа фактическо обвинение, че жалбоподателят не е изпълнил писмено разпореждане, обективирано във връчена му Покана изх.№*** да се яви на 13.02.2023 г., в офис КЗП-РД Б., пл.*************и да представи конкретен набор от документи, изискан с поканата, и със съставен при проверката на магазин в гр.Н. констативен протокол. Ето защо съдът приема, че освен със санкционен характер, разпоредбата на чл.230а, ал.1, пред.2 ЗЗП предвид систематичния анализ на отразената в нея препращаща регулация, се явява неотносимо и неправилно приложено санкционно правило. Нещо повече, с опитът санкционната норма на чл.230а, ал.1, предл.2 ЗЗП да се обвърже като правна квалификация на административно нарушение с друга напълно разнородна санкционна разпоредба с различно нормативно 3 съдържание и предвидени санкционни последици - по чл.230, ал.1 ЗЗП, самостоятелно се нарушаван критериите на чл.57, т.6 и т.7 ЗАНН. Поради това съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба. Като горното обстоятелство е довело до невъзможност, жалбоподателя да разбере от правна страна, коя е законната разпоредба, придаваща противонорменост на нарушението, за което е ангажирана и административната му отговорността. Самостоятелно граматическото и ситематично тълкуване на посочената като приложима санкционна норма, на чл.230,ал.1 ЗЗП,задълбочава в още по-голяма степен проблематичните съждения на наказващия орган относно приложимия материален закон от гледище на особения санкционен режим. И това е така, тъй като чл.230,ал.1 ЗЗП предвижда, че за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.В случая различния минимум и максимум на имуществената санкция от 200 – до 1000 лв. ,предвиден в чл.230 ЗЗП, съпоставен със санкционния диапазон на административното наказание по чл.230а,ал,1,предл.2 ЗЗП от 1000 до 3000 лв., обосновава недопустимо боравене с нормативната техника за санкциониране на соченото за нарушител лице и провокира несанируемо по реда на изменението на НП противоречие в приложимия санкционен режим, като практически остава неясна и неразбираема волята на наказващия орган, въз основа на кой закон е определено наказанието. Още повече, че правното твърдение в мотивите на наказателното постановление за индивидуализиране на имуществената санкция в размер към минимума -1000 лв. не може законово и формално логически да се обвърже с посоченото основание за прилагането й –чл.230 ЗЗП, в която разпоредба размерът -1000 лв. е максимумът на предвидената имуществена санкция.