Решение № 293 от 17.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Козлодуй, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100485 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Л. К. Д., ЕГН:********** от ................................, чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК - Враца против „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Панайот Волов „ №27, ет.3, е предявен иск за признаване на установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от ЗПК, че ищецът не дължи на ответното дружество парични задължения, както следва - сума в размер на 5287.12 лева или 2703.26 евро / две хиляди седемстотин и три евро и двадесет и шест евроцента /, представляваща задължение по договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищеца и прехвърлени чрез договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 02.03.2020г. на ответното дружество, както и други лихви и разходи по заема, извън чистата стойност на кредита / главница /, поради нищожността на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитополучател и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, в качеството на кредитодател е бил сключен договор за паричен заем №4251007/01.09.2021г., по силата на който кредитодателя е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3000.00 лева.Били уговорени следните параметри на договора - ГЛП – 40%; обща дължима сума – 4405.44 лева и ГПР – 48.49%.

Отразено е, че съгласно условията на договора, заемателят се е задължил 1 в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени условия; банкова гаранция с бенефициер или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Твърди се, че на същата дата – 01.09.2021г., между „ Файненшъл България „ ЕООД и ищеца е бил сключен договор за предоставяне на гаранция №4251007/01.09.2021г., по силата на който дружеството се е задължило да отговаря за всички задължения, произтичащи от договора за кредит срещу насрещна престация – възнаграждение за предоставената услуга / гаранция / платима разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Сочи се, че е бил сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания / цесия / и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. между ответното дружество и „ Файненшъл България „ ЕООД, по силата на който вземането по договора за заем е било прехвърлено на ответното дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Счита се, че ищецът не дължи горепосочените суми, тъй като според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7, т.12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сочи се още, че посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния такъв, тъй като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита, посочени в договора, с оглед на което нарушена се явявала разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Счита се, че двата договора са свързани, тъй като възнаграждението по договора за гаранция е предвидено да се заплаща с погасителния план по договора за кредит и обезпечава задължението на заемателя по последния.Сочи се, че по този начин това възнаграждение се превръща в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК и така се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с включването на допълнителната такса, действителният ГПР бил над 200%.Отделно е посочено, че уговорките в договора за допълнителни услуги са нищожни и поради противоречие с императивните законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Сочи се, че предвид горното, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което кредитополучателят дължал връщане само на чистата сума по кредита.

Изложено е твърдение, че ищецът е направил вноски по кредита в размер на 3200.00 лева.

С исковата молба са приложени следните писмени доказателства – покана за незабавно плащане от 02.10.2023г. и писмо от 04.12.2023г. от ответното дружество до ищеца.

2

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество чрез процесуалния му представител юрисконсулт Наталия Атанасова Тонева е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:

- счита се, че предявеният иск е процесуално недопустим.В тази връзка се сочи, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.126, ал.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че в същия съд има висящо и друго дело между същите страни, на същото основание и за същото искане;

- счита се още, че депозираната искова молба е неоснователна и недоказана, като в тази връзка се излагат твърдения;

С Определение №599/20.06.2025г., постановено по делото, съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ГД №285/2025г. по описа на РС – Козлодуй.

С Определение рег.№494/12.05.2026г. съдът е възобновил производството по делото на основание чл.230, ал.1 от ГПК.

Ищецът чрез процесуалния си представител счита, че има правен интерес от предявяване на иска за недължимост на сумата от 5287.12 лева по процесния договор, предмет и на ГД №285/2025г. по описа на РС – Козлодуй, като в тази връзка е посочил, че сумата не е произволно избрана, а е била посочена в последната изпратена от ответното дружество покана за плащане от дата 04.12.2023г..Счита се, че не била налице идентичност между производството по настоящето дело и това по ГД №285/2025г. по описа на РС – Козлодуй, тъй като по последното било направено искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи суми, присъдени по ЧГД №977/2024г. по описа на РС – Козлодуй, които били различни от тези в настоящето производство.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.09.2021г., ищецът Л. Д. в качеството си на кредитополучател сключил с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит №4251007/01.09.2021г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 3000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;

- размер на месечната погасителна вноска – 183.56 лева;

- срок на заема в месеци – 24;

- брой вноски – 24;

3

- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит;

- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.10%;

- обща сума, дължима от заемателя – 4405.44 лева;

- ГПР на заема – 48.49%;

В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните обезпечения:

- две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с първия ответник; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено било и поръчителят да подпише договор за поръчителство;

- заемателят да предостави банкова гаранция за сумата на заема, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора;

- одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки;

Между ищеца, в качеството му на потребител и „ Файненшъл България " ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на гаранция №4251007/01.09.2021г..По силата на договора ищецът като потребител е възложил, а „ Файненшъл България " ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ЕИК:131576434, гр.София, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор.

В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 994.56 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 41.44 лева, които вноски са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с първия ответник.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е отразено, че първият ответник е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на 4 задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ответните дружества, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

На 04.09.2023г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 02.03.2020г. на основание чл.99 от ЗЗД между „ Файненшъл България " ЕООД, в качеството му на цедент и „ Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, с ЕИК:202527341, в качеството му на цесионер, по силата на който вземането на ищеца по процесния договор за кредит било прехвърлено в полза на „ Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, с ЕИК:202527341 / правоприемник на което е „ Агенция за контрол на просрочени задължения ” АД с ЕИК:207172780 /, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ответното дружество на 04.12.2024г. изпратило до ищеца писмо с предложение за последна възможност за споразумение.Със същото ищецът бил уведомен за сключения договор за цесия, както и че задължението му към 04.12.2023г. по процесния договор е в размер на 5287.12 лева, както и че към дълга му ежемесечно се начислявала законна лихва за забава до окончателното му изплащане.На ищеца бил предоставен срок за плащане до 13.12.2023г..

Тъй като задълженията по процесния договор не били изпълнявани, на 14.08.2024г. ответното дружество депозирало в РС – Козлодуй заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ищеца, по което било образувано ЧГД №977/2024г. по описа на РС – Козлодуй.В заявлението изрично било отразено, че размерът на ГПР по договора е фиксиран и включвал единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

По горепосоченото дело на дата 16.08.2024г. била издадена Заповед №587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено ищецът, в качеството му на длъжник да заплати на ответното дружество сума в размер на 2830.09 лева / две хиляди осемстотин и тридесет лева и девет стотинки / - главница по договор за кредит №4251007/01.09.2021г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и длъжника, договорна лихва в размер на 1208.23 лева / хиляда двеста и осем лева и двадесет и три стотинки / за периода от 04.10.2021г. до 25.08.2023г., мораторна лихва за периода от 26.08.2023г. до 23.07.2024г. в размер на 671.48 лева / шестстотин седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата о т 94.20 лева / деветдесет и четири лева и двадесет стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /.