Решение № 5192 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5192 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330102872 по описа за 2025 година намира следното:

Образувано е по искова молба на К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

П. , бул. „****“ № ***, чрез адв. С. М. от АК – П., срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № **** г., сключен между ищеца К. В. В. и ответника „Кредирект“ ЕООД, е недействителен, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от Договор за потребителски кредит № **** , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1926,56 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на ищеца.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **** , по силата на който ответникът „Кредирект“ ЕООД предоставил на ищеца К. В. В. сумата от 2100,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 47,00 % и годишен процент на разходите от 58,42 %. При тези параметри било посочено, че общата сума за плащане от страна на потребителя възлиза на 2643,81 лв. В чл. 6, ал. 1 от Договора било предвидено задължение на кредитополучателя за обезпечаване на кредита с едно от 1 следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция, обезпечаваща цялото задължение по кредита, за период от сключването на договора до 6 месеца след падежа на последната вноска; 2. поръчителство от едно или две лица, които да отговарят на редица условия, сред които високи изисквания за осигурителен доход, липса на други задължения към кредитора, както и наличие на редовен кредитен статус. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, избраното от кредитополучателя обезпечение следвало да бъде предоставено в срок от 2 дни след сключване на договора. В чл. 18, ал. 1 от Договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 1926,56 лева. От правна страна са изложени твърдения, че процесният Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че кредиторът е включил само привидно в съдържанието на Договора изискуемите съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити.

Поддържа се, че посоченият в Договора размер на ГПР не е действително приложеният от кредитора, тъй като в същия не е включена неустойката при непредоставяне на обезпечение. Предвид това счита, че посоченият в Договора за кредит размер на ГПР е неверен, което води до липса на задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на ответника на императивни изисквания на ЗПК. Твърди, че кредиторът е въвел изисквания за обезпечаване на кредита, които на практика са невъзможни за изпълнение, като по този начин си осигурявал допълнителна печалба с предвидената неустойка. Същата излизала извън присъщите си функции и водела до неоснователно обогатяване. Излагат съображения за нищожност на клаузата на чл. 18, вр. с чл. 6 от Договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 и чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до увеличаване размера на задълженията. Според ищеца, посочената клауза е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО. Счита, че с клаузата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като имало кумулиране заедно с мораторна лихва, което било недопустимо.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на иска за обявяване недействителността на процесния Договор, а при условията на евентуалност – на иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от него. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредирект” ЕООД, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на иска за обявяване на процесния Договор за недействителен, както и на предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата от Договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка. Твърди, че Договорът за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, 2 ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и н а изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Счита, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия Договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди, че процесната клауза за неустойка не е част от съществените параметри на Договора, а дори напротив – клаузата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните. Предвид това, твърдението на ищеца за нищожност на целия Договор, поради невключване на неустойката в размера на ГПР по договора, се явявало неоснователно. Оспорва твърденията на ищеца за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в Договора за кредит. Твърди, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва в ГПР п о Договора, който в случая бил в размер на 58,42 %. При формирането на същия били спазени всички законоустановени изисквания. С клаузата за неустойка не се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключване на Договора. Ответникът поддържа, че към датата на сключване на Договора не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустойка. В конкретния случай клаузата за неустойка била индивидуално договорена между страните, като същата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на Договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Сочи се, че към момента на сключване на Договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора и при всички възможни хипотези, а параметрите на Договора са индивидуално уговорени с потребителя. Освен това се посочва, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от Договора, за което е получил информация със Стандартния европейски формуляр. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че същият е сключил общо дванадесет договора за кредит с дружества от същата финансова група.

По гореизложените съображения ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът К. В. В., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. М., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредирект“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. М. от САК, с което оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат 3 отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит и евентуален установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *****, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1926,56 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит:

В тежест на ищеца К. В. В. е да докаже, че между него и ответника „Кредирект“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за потребителски кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца К.

В. В. и ответника „Кредирект“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на К. В. В. е предоставена в заем сумата от 2100,00 лв., при посочен в Договора ГПР от 58,42 %; че между страните е постигната договореност, че задължението по Договора следва да бъде обезпечено с поне едно от посочените в контракта обезпечения, при неизпълнението на което от ищеца се дължи заплащането на неустойка; че уговорената неустойка не е включена в размера на ГПР по процесния Договор.

Сключването на процесния договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит №

******(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2100,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 47,00 % и годишен процент на разходите от 58,42 %. Погасяването на кредита се извършва на 9 месечни вноски, три от които в размер на по 82,25 лв., а останалите шест – по 399,51 лв. всяка от тях. Крайният срок за погасяване на кредита е 19.08.2024 г. Общата сума за плащане е посочена в размер на 2643,81 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договора, потребителят следва в срок от два дни от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение 4 под формата на безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасителния план или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят да следните кумулативно поставени условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.