Решение № 755 от 26.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. П., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20261720104969 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 16734/12.05.2026 г., подадена от „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК ***, срещу Ф. В. Ф., за признаване съществуването на вземания в размер на 405,90 евро – главница за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „****, с абонатен № ****, и 68,88 евро – обезщетение за забава за периода от 09.07.2023 г. до 20.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че между страните съществува облигационно правоотношение при публично известни общи условия, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор. Излага, че през исковия период е доставял топлинна енергия, отчетена и разпределена по установения ред, но ответникът не е заплатил дължимите суми в предвидените срокове. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа възражение за нередовност на исковата молба поради недостатъчна конкретизация на главницата. Оспорва качеството на клиент, правилността на начисленията и 1 приложимостта на формулата по т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Позовава се на Решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23 на Съда на Европейския съюз и на съдебната отмяна на посочената разпоредба. Навежда възражения за некачествено и прекъсвано топлоснабдяване и за недължимост на лихвата върху прогнозните месечни начисления. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът, чрез юрисконсулт С., поддържа исковете.

Ответникът, чрез адв. П., поддържа отговора и оспорва заключенията на двете експертизи. В писмена защита с вх. ****195/12.10.2026 г. развива съображения относно недоказаността на начислените количества и липсата на предпоставки за изпадане в забава.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ел.ч.гр.д. № 169/2026 г. на Районен съд – К. се установява, че по заявление на „Топлофикация – П.“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 137/30.01.2026 г., с която Ф. В. Ф. е задължен да заплати 405,90 евро главница, 68,88 евро мораторна лихва, законна лихва върху главницата от 30.01.2026 г. и разноски.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта.

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, ******* г., съставен на *** г. от М.М. – нотариус при П. районен съд, се установява, че М. В.а Ф.а е дарила на брат си Ф. В. Ф. собствения си апартамент ****, ****, със застроена площ 52,97 кв. м, заедно с избено помещение ****, съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Надареният е приел дарението.

От заверения от Община П. препис на декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Ф. В. Ф. за същия апартамент, се установява, че ответникът е декларирал имота като придобит чрез дарение въз основа на посочения нотариален акт.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ АД, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на КЕВР, и публикацията им във вестник „СъП.“, бр. 82/3959/29.04.2008 г. Същите уреждат качеството купувач на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, отчитането, плащането и последиците от забавата.

От извлечението от сметка за абонатен № ****, изготвено към 20.01.2026 г., се установяват отразените по партидата на ответника месечни задължения за процесния имот, в общ размер на 405,90 евро главница и 68,88 евро лихва.

С молба вх. № 29728/20.08.2026 г. ищецът е представил 27 броя фактури за месечните начисления за процесния период, като с тях са документирани текущите 2 начисления за исковия период.

С фактура № *** за юли 2024 г., отнасяща се до изравнителната сметка за 2023/2024 г., и фактура № *** за юли 2025 г., отнасяща се до изравнителната сметка за 2024/2025 г., са отразени годишните корекции на начисленията.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. Б. Р.

Й., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че сградата е топлоснабдена и в нея функционира система за дялово разпределение. При проверката на предоставените му отчетни документи, договори и данни за метрологичния контрол вещото лице е установило съответствие между отчетената и подадената за разпределение енергия след приспадане на технологичните разходи.

Според експерта разпределителите с № 7128, № 7127 и № 7126 са с нулеви показания, а водомерът за топла вода е с непроменено показание от 42 куб. м, поради което за съответните отоплителни тела и за битова гореща вода не е начислена енергия. За имота е разпределена единствено енергия от сградната инсталация и от работещото отоплително тяло в банята, върху което е технически невъзможно монтирането на индивидуален разпределител. Стойността на енергията от това тяло е 80,74 евро за първия и 93,14 евро за втория отчетен период. Не са начислявани суми за отоплителни тела в общите части.

Прогнозните начисления за отопление са 396,44 евро, които след положително изравняване от 4,01 евро и отрицателно изравняване от 18,31 евро възлизат на 382,14 евро. С прибавяне на вноските за дялово разпределение от 23,76 евро крайното задължение е 405,90 евро.

В поясненията си в ОСЗ от 05.10.2026 г., вещото лице посочва, че установената разлика в технологичните разходи за април 2025 г. е 0,73 евро общо за сградата и според него не влияе съществено върху задължението на ответника. Уточнява също, че използваната формула за сградната инсталация не отчита отделно изолацията на сградата.

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. В. М. В., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, се установяват месечните начисления, падежите, отразените изравнявания и липсата на плащания за исковия период. Главницата е 405,90 евро, а обезщетението за забава за периода 09.07.2023 г. – 20.01.2026 г. е 68,88 евро. В заседанието на 05.10.2026 г. вещото лице е поправило техническата грешка „3405,90 евро“ на „405,90 евро“. Потвърдило е, че е съобразило отрицателното изравняване и е проверило фактурите и осчетоводяването им.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, тъй като се отнасят до вземанията по оспорената заповед за изпълнение и са предявени в срока по чл. 415 ГПК. Неоснователно е 3 възражението за нередовност на исковата молба. Посочени са правоотношението, имотът, периодите и размерите на претенциите, а месечните начисления са индивидуализирани в приложеното извлечение. Правилността на формирането им е въпрос по съществото на спора.

В тежест на ищеца е да установи облигационното правоотношение, качеството на ответника на клиент, доставянето и правилното разпределяне на енергията, размера и изискуемостта на вземанията. Ответникът следва да установи плащане или други правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи факти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в присъединена към абонатна станция сграда – етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. Продажбата за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ.

В този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Договорното правоотношение възниква по специалния ред на ЗЕ, без да е необходимо изрично писмено приемане на общите условия от всеки клиент, съобразно и решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.

Ответникът се легитимира като собственик с ****** г. и не са представени доказателства за правопогасяващи или правоизключващи факти относно правото му на собственост. Имотът е в топлоснабдена сграда, поради което възражението за липса на пасивна материалноправна легитимация е неоснователно.

Сградната инсталация е обща част по чл. 140, ал. 3 ЗЕ, а отдадената от нея енергия е отделен компонент на енергията за отопление по чл. 142, ал. 2 ЗЕ.

Задължението за участие в тези разходи не зависи от индивидуалното използване на радиаторите или обитаването на имота.

Това разбиране съответства на Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд относно участието в ползите и тежестите на общата инсталация, както и на Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на ЗЕ и чл. 62 ЗЗП. Решението на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела C‑708/17 и C‑725/17 също допуска задължение за участие в разходите за общата инсталация независимо от индивидуалното ползване на отопление.

Съдът кредитира двете експертизи по реда на чл. 202 ГПК във връзка с обсъдените писмени доказателства. ССЕ установява счетоводното отразяване и изчисленията, а СТЕ – техническите основания и начина на разпределение. Изводът за дължимостта не се основава само на едностранното извлечение на ищеца. Поправената техническа грешка в ССЕ не засяга сбора на начисленията и съответствието между 4 заключенията.

Решението на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23 не установява автоматична недължимост на всяко начисление за сградна инсталация, а изисква конкретна проверка на прозрачността и точността на отчитането. В случая са проверени измереното общо количество, технологичните разходи, инсталираната мощност, видът на инсталацията, отоплителните денградуси и отопляемият обем на имота – 142 куб. м, както и индивидуалните отчети и годишните корекции.

Пояснението, че формулата не съдържа самостоятелен параметър за изолацията, се преценява заедно с тези данни. При установени изходни величини и проследено разпределение съдът приема, че то не опровергава само по себе си крайния резултат за процесния имот. Подходът за съвкупна преценка на отчетите, изравняванията и експертизите е възприет и в Решение № 47/29.01.2026 г. по в.гр.д. № 745/2025 г. на Окръжен съд – П..

Съдебната отмяна на т. 6.1.1 от Методиката не заличава с обратна сила предходните правоотношения и не премахва законовото задължение за заплащане на доставената енергия. Действието на уредбата се преценява и с оглед последващите изменения. Настоящият извод се основава на конкретната доказателствена проверка, а не единствено на формалното позоваване на отменената разпоредба.

Нулевите показания на трите разпределителя са съобразени, като за съответните тела не е начислена енергия. Те не доказват липса на топлоотдаване от сградната инсталация и работещото тяло в банята. Начислението за последното не е санкция за неосигурен достъп, а е извършено поради техническа невъзможност за монтиране на уред при установени вид и мощност на съоръжението.

Проверените смени на общите топломери обясняват различията в натрупаните показания. Не е установено конкретно количество да е начислено повторно. Разликата от 0,73 евро в технологичните разходи е обща за сградата и не представлява индивидуално начисление по партидата на ответника. С оглед експертното пояснение за отражението съдът приема, че тя не опровергава доказания краен размер.

Твърденията за отделни аварии не установяват липса на доставка през целия двугодишен период. Последиците по чл. 161 ГПК не настъпват автоматично при непредставяне на документ. При наличните отчети и изравнявания съдът не намира основание да приеме пълно неизпълнение, нито е установено отражение на конкретно прекъсване върху определена част от вземането.

Вноските за дялово разпределение от 23,76 евро са отделно установени в двете експертизи. Извършването на услугата се потвърждава от индивидуалните отчетни карти и изравнителните сметки. Начисленията са включени в извлечението към 20.01.2026 г. и са били предмет на доказване и обсъждане.