Акт № 183 от 30.10.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. е, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – е, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330101477 по описа за 2026 година

Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за кредит и на договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът излага,че на 03.09.2025 г. между „Кредисимо" ЕАД и ищеца НИКОЛАИ Н.

К. е сключен договор за потребителски кредит № о от 03.09.2025г.. Към основния ДПЗ, на дата - 03.09.2025 г„ Н. Н. К. е сключила и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД /дъщерно дружество на „Кредисимо" ЕАД, видно от справката ог Търговския регистър, която прилагаме като доказателство към настоящата искова молба/. По силата на Договора за потребителски кредит, „Кредисимо“ ЕАД е поел задължението да предостави на доверителя ми - потребител по смисъла на ЗГ1К, парична сума в размер на 4 500.00 лв./2300,81 евро, а доверигелката ми се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

Размер на кредиз - 4 500.00 лв./2300,81 евро; срок на кредита - 18 месеца; годишен лихвен процент - 47,50 %;

БЕЗ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ НА ДЕН; годишен процент на разходите - 59,34 % размер на месечна вноска - различна всеки месец съгласно

Погасителен план по ДПК; размер на месечна вноска - различна всеки месец съгласно

1

Погасителен план по Договор за поръчителство;

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПОРЪЧИТЕЛ - 3 702. 79 лв./1 893.21 евро; общ размер на плащанията /главница и лихва/ - 6 425,11 лв./3285„11 евро ; общ размер на всички плащания /главница, лихва и ткса поръчител/- 10 127,90 лв./ 5 178,39 евро, при реално усвоена 4 500.00 лв./2300,81 евро.

Към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на доверителя ми е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата допълнителния Договор за предоставяне на поръчителство, който е неразделна част от процесния ДПК (без да е включена в приложение № I към. ДПК) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД.

Като, в настоящия случай, а и масово при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша” №146А, Бизнес център „България" (съвпадащ с адреса на ответника), чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество - „КРЕДИСИМО” ЕАЛ. видно от справка от Търговския регистър, която прилагаме като доказателство към настоящата искова молба. Видно от Приложение № I към договора за предоставяне на поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 3 702, 79 лв./ 1 893,21 евро /тоест само по този акцесорен договор задължението на доверителя ми е над 80% от отпуснатия заем/, като следва да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство е задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите които доверителят ми следва да направи във връзка с поръчителството, не са упоменати никъде в процесния договор за кредит.

При гореизложената фактическа обстановка считаме, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.

Поради това моля, съдът да прогласи или пълната недействителност на Договора за потребителски кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него. Аргументите ни за това са следните:

Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона 2 за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите за потребителските кредити.

При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в ЗПК, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В настоящия случай, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.

22 ЗПК.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт 'не по-малък от 12/. В случая считам, че процесният ДПК не отговаря на това изискване, шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговарят на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите е посочен срок на договора за кредит. Считам, че такъв няма в процесния договор. Същият съдържа единствено погасителен план на вноски, което не може и не следва да се тълкува като срок на договора.

3

Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Такава методика изначално липсва в сключения между доверителя ми и ответното дружество договор. В договора за потребителски кредит действително е посочен размерът на възнаградителната лихва - 47,50%, като ГПР е фиксиран на 59,34%. По никакъв начин не е посочено какви такси или други разходи са включени в разликата от 11,84% между ГПР и договорната лихва, което означава, че ГГ1Р е посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се посочи методиката за изчисляване на ГТТР и какво точно съдържа оскъпяването на кредита.

В процесния ДПК кредиторът се е задоволил единствено да посочи като АБСОЛЮТНИ СТОЙНОСТИ лихвения процент и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 59,34%, освен лихвен процент 47,50% В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГГ1Р изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 47,50% но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 59,34%.

В настоящия случай е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем, следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй каго доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. В случая това изискване не е спазено - в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР.

Освен това, в посочения ГПР НЕ е включена като разход и дължимата сума за възнаграждение за поръчител“, начислена съобразно чл. 4 от Договора за поръчителство, което също представлява нарушение на изискването на чл. II, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния 4 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Доколкото, обаче, дължимата сума за възнаграждение за поръчител, при все че са задължителен и сигурен разход по кредита, не е включена в размера на годишния процент на разходите, то процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. Ако сумата предтсавляваща възнаграждение за поръчител беше включена в ГПР по ДПК, то действителното ГПР би надхвърлило многократно законово допустимия размер на ГПР съгласно чл.19 ал.4 ЗПК и следователно би била нищожна по смисъла на чл.19 ал.5 ЗПК.

Считаме, че така уговорената в чл. 4 от Договора за поръчителство сума от 3702,79/1893,21 евро НЕ Е ВКЛЮЧЕНА КАТО РАЗХОД В ГПР. Посоченото е Договора ГПР е по нисък от действителния и това представлява невярна информация и следва да се окачестви катио не вярна и по-конкретно заблуждаваща търговски практика съгласно чл. 68 ал.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19.ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл и Решение № 260123 от 25.09.2020г.

ОС-Пловдив по гр. дело № 1214/2020 г.. Решение 682 от 07.07.2020г. ОС-Пловдив, по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по гр. дело № 2957/2019 г. и други.

В договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита.