Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 21.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 586/2025
Вид
Решение № 289
Подписан
21.07.2025
В сила
12.11.2025
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.210 · Закон за защита на потребителите
  • чл.210а · Закон за защита на потребителите
  • чл.68в · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.25 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пазарджик, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220200586 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 007062 от 20.02.2025 г. на Началник ТО за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите София е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв. на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ... № 28, ет.2, ап.40-46, за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в нарушение на процесуалните правила. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на дружеството-жалбоподател. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се поддържа жалбата и се излагат допълнителни доводи за отмяна на атакуваното постановление. Претендират 1 се разноски.

Ответникът по жалбата не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище се излагат доводи, че атакуваното постановление е законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано, след като при извършена проверка на 04.11.2024 г. в офис на Регионална дирекция Монтана към КЗП, се установило от представени документи от „Изи Асет Мениджмънт“ АД следното:

С писмо изх. № Ц-03-9159/14.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е изискано от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД да представи 1 брой договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г. за извършване на проверка, съобразно правомощията на институцията. Представен е Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г.

При преглед на договора се установява, че на потребителя е предоставен на 19.02.2024 г. кредит в размер на 300 лева, който следва да се издължи с 4 /четири/ броя месечни вноски, всяка в размер на 82,97 лв.

Предвид обстоятелството, че кредиторът не е представил всички документи, свързани с договора, му е изискано с писмо изх. Ц-03-9159 от 25.10.2024 г. на председателя на КЗП да представи в 3-дневен срок в РД Монтана при КЗП цялото досие към него, включително преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

На 04.11.2024 г. в РД Монтана е получено писмо от кредитора и документи във връзка с предоставения Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г., включително СЕФ.

Съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, в СЕФ в Част III.

Разходи по кредита срещу графа т.4.6. „Разходи, дължими при просрочени плащания. Наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни 2 неблагоприятни за Вас последици /включително принудително изпълнение/ и да затрудни получаването на кредит в бъдеще", трябвало да бъде записана следната информация: „Вие трябва да платите /…/ приложимата лихва и начините на изчисляването й и когато е приложимо, лихви за просрочие /за просрочени плащания/".

В Стандартния европейски формуляр, предоставен на потребителя, в Част III. Разходи по кредита срещу т.4.6., е записана друга информация, както следва: „В случай, че Заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, същият дължи на Заемодателя заплащането на 15 лв., представляващи направените разходи за събирането на просрочените вземания. Разходите се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Всички начислени разходи за събирането на просрочени погасителни вноски, които трябва да заплати Заемателят, не могат да надхвърлят 75 лева, съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При забава на плащане на задълженията на Заемателя по договор за предоставяне на паричен заем Заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава“.

Посочените разноски за събиране на вземането не трябвало да бъдат дължими от потребителя, съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, която гласи, че „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата”, като в чл.33, ал.2 от ЗПК изрично е посочено, че „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Размерът на законната лихва за просрочие се изчислявал, като се вземе предвид основният лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година + 10 процентни пункта, което е регламентирано в Постановление № 426/18.12.2014 г. Основният лихвен процент към 01.01.2024 г. е 3,79% и като се прибавят 10 процентни пункта се получава, че размерът на законната лихва възлиза на 13,79%. При просрочени плащания кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, може, съгласно ЗПК да начислява само законната лихва, т.е. 13,79%, но няма право да изисква и да задължава потребителя да заплаща разноски за събиране на вземането, което е 3 неправомерно.

На следващо място, в Част IV. Други важни условия по договора за кредит, срещу графа т.1 „Право на отказ от договора“ кредиторът е записал следната информация: „Да. Заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл.29 от ЗПК“. Тази информация е в протИ.речие с разпоредбата на чл.29а от ЗПК, в която категорично е посочено, че чл.29 от ЗПК не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по-малък от 200 евро, както е в конкретния случай.

С оглед установеното контролните органи приели, че на 19.02.2024 г. кредиторът е предоставил на потребител Стандартен европейски формуляр (СЕФ), преди сключването на Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г., в който неправомерно изисква разноски за събиране на вземането при забава, без да са му дължими и в пълно протИ.речие с чл.29а от ЗПК, посочва в договора, че потребителят има право на отказ от него, съгласно чл.29 от ЗПК.

Всички тези действия на кредитора протИ.речали на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството му на посилна страна в договорните отношения по кредита и определяща условията по него. С поведението си „Изи Асет Мениджмънт“ АД увреждал икономическите интереси на потребителите и осъществявал общия състав на нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП.

От гореизложените обстоятелства и приложените по преписката доказателства се потвърждавало по несъмнен начин, че при извършване на дейността си „Изи Асет Мениджмънт“ АД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Дата на извършване на нарушението била 19.02.2024 г. и място на извършване на нарушението: гр. Септември, обл. Пазарджик.

Като приела гореизложеното, свидетелката Г. М. съставила АУАН на дружеството на 20.12.2024 г. след изпратена покана, в отсъствие на представител на наказаното лице. АУАН е изпратен за връзване на дружеството. Постъпило е писмено възражение в срок срещу съставения АУАН. Като приел възражението за неоснователно и на база съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП.

4

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства – гласни - показанията на свидетеля Г. М., както и писмените, приложени към административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни, категорични и безпротИ.речиви. Те се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на процесната дата 19.02.2024 г. дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Следва на първо място да се отбележи, че горепосочената фактическа обстановка не се оспорва или оборва от страните по делото.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на дружеството-жалбоподател. Не се спори по делото, а и се доказва безспорно, че на процесната дата 19.02.2024 г. дружеството е предоставил на потребител Стандартен европейски формуляр (СЕФ), преди сключването на Договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г., в който неправомерно изисква разноски за събиране на вземането при забава, без да са му дължими, както и, че в протИ.речие с чл.29а от ЗПК, посочва в договора, че потребителят има право на отказ от него, съгласно чл.29 от ЗПК.

С оглед изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател от обективна страна е осъществило състава на административно нарушение по чл.68г, ал.1 от ЗЗП, при което правилно е била ангажирана отговорността му.

Съгласно императивната норма на чл.68г, ал.1 от ЗЗП: „Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако протИ.речи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена 5 група потребители.” Налице са всички елементи на административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин по делото от събраните доказателства. В случая посочването, че заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл.29 от ЗПК при положение, че разпоредбата на чл.29а от ЗПК изключва прилагането на чл.29 от ЗПК при договорите за кредит с общ размер, по-малък от 200 евро, а конкретният е за сума по кредит в размер на 300 лв. и това е насочено именно към вземане на решения от потребителя и промяна съществено на икономическото му поведение, то административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател за извършеното нарушение е правилно ангажирана. Кога е налице „съществено изменение на икономическото поведение на потребителя“ е дефинирано в §13, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно която разпоредба то е налице, когато е използвана търговска практика, намаляваща значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, в т.ч. и ясно и точно описание на вмененото нарушение. Посочени са дата и място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.40 ЗАНН. Не е спорно по делото, че АУАН е съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят е бил надлежно поканен да присъства при съставянето на АУАН, но не се явил на посочената в писмото дата. Вярно е също така, че съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая свидетел-очевидец на извършване на нарушението липсва, доколкото при подписване на процесния 6 договор и документите към него, в т.ч. на СЕФ са присъствали единствено страните по него. В същото време съдебната практика отдавна е изяснила, че обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна съгласно чл.43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, за да е валиден, а от друга - критерият за преценка дали едно процесуално нарушение е от категорията на съществените винаги е свързан с отговор на въпроса доколко допускането му е ограничило правата на някоя от страните да участва или да се защити в процеса. В конкретния случай на дружеството е предявен и връчен препис от съставения в отсъствие на негов представител АУАН, като дружеството е подало и писмено възражение срещу него, т.е. то в пълен обем е осъществило правата си, както да участва, така и да се защити по предвидения законов ред.