Решение № 4353 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4353 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330108863 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД от „Райд Шеър България“ ЕАД ЕИК 204787918 срещу В. Р. Р., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3594,64 лева - представляваща обезщетение за разходите, заплатени от ищеца за ремонт на вредите, настъпили по наемна вещ – лек автомобил марка/модел "***", с рег. № ***, предоставен за ползване на ответника въз основа на Договор за използване на автомобил/превозно средство от 26.01.2023 г., в следствие на настъпило на 26.01.2023 год. пътнотранспортно произшествие с участие на лекия автомобил.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на договор за наем при ОУ, сключен по реда на чл. 45 от ЗЗП между ищеца „Райд Шеър България“ ЕАД, в качеството на наемодател и ответника В. Р. Р., в качеството на наемател на 26.01.2023 г. за временно и възмездно ползване е предадена на наемателя движима вещ МПС - лек автомобил "***", с рег. № *** /процесният автомобил/. Навеждат се доводи, че договорът е сключен посредством регистрация на ответника в електронно приложение и одобряване на тази регистрация от ищеца, както и че на 26.01.2023 г. ответникът е резервирал процесния автомобил за ползване. Пояснява се, че вещта е предоставена за ползване на ищеца от лизингодателя "Порше Лизинг БГ" ЕООД по силата на договор за лизинг.

Твърди се, че през време на ползването на вещта наемателят е предизвикал пътно произшествие, от което са настъпили щети по автомобила същият му бил предоставен на 26.01.2023 г., като ответникът стартирал управлението на автомобила в 18 часа, 47 минути и 16 секунди. ПТП се случило на 26.01.2023 г. в 22:01 часа, като след настъпването му, ответникът организирал транспортирането на автомобила с Пътна помощ до „Хаас 60“ ЕООД – оторизиран дилър на ***. След инцидента, потребителят уведомил 1

Пътна полиция, с цел съставяне на документи, удостоверяващи настъпване на произшествието, но му било отказано посещение, тъй като МПС не било на местопроизшествието. Впоследствие от МВР било издадено Удостоверение за ПТП. Сочи се, че в информационната система на ищеца е отчетен удар на 26.01.2023 г. в 22:01 часа, а ответникът уведомил ищеца в 00:15 часа на 27.01.2023 г. Към застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД била предявена претенция по полица КАСКО + с уведомление за щета, съдържащо данни за ПТП, предоставени от водача; бил извършен първи оглед на автомобила и изготвен опис - заключение по заведената щета с кратко описание на увредените елементи и необходимите ремонтни дейности. С писмо от 27.02.2023 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение, поради липса на документи, необходими за удостоверяване на застрахователното събитие. Стойността на разходите за ремонт на превозното средство, възлизаща на 3594,64 лева била заплатена от ищеца с преводно нареждане от 15.06.2023 г.

Поради липса на съдействие от ответника, ищцовото дружество е получило отказ от застрахователя по имуществена застраховка на вещта, поради което останали за негова сметка разноските за възстановяване на щетите. Посочва, че е извършен ремонт в официален сервиз.

Предвид гореизложеното се иска от съда да уважи исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер. Според ответника, предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не твърди да е собственик на процесното МПС, нито представя договор за лизинг, удостоверяващ права върху процесната вещ. Оспорва, че Общите условия по договора и правила за ползване на превозното средство са станали неразделна част от договора, тъй като не били приети от ответника. Поддържа, че на ответника не било осигурено време, за да се запознае с клаузите по договора, неговите приложения и да изрази валидно съгласие. Според ответника, клаузите по прикачените към договора приложения, неразделна част от него, представляват неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, чл. 143, ал. 1, т. 4, т.

5, т. 6, т. 10, т. 19. Твърди, че застрахователят не изплатил суми по щетата, поради неизпълнение от страна на ищеца, в качеството му на застрахован на задължението за представяне на документи за ПТП. Сочи се, че ищецът не е отчел обстоятелството, че е сторнирал от сметката на ответника сумата от 600 лв. при предявяване на иска за сумата от 3594,64 лв. Оспорва ответникът да е потвърдил договора чрез мобилно приложение. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаването на предявената искова претенция по чл. 233, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че между страните е налице валидно възникнало облигаторно правоотношение по сключен между тях договор за наем от разстояние от 26.01.2023 год., включително, че общите условия и правила за използване на превозните средства към договора са станали известни и 2 обвързват ответника, че е предал автомобила в състояние годно за ползване и отговарящо на предназначението за което е нает, че са настъпили щети по автомобила, причинени при настъпило ПТП при ползването на автомобила, размера на щетите и заплащането им от ищеца.

От представения рамков договор за финансов лизинг от 28.11.2017 год., сключен между ищцовото дружество, като лизингополучател и Порше Лизинг БГ ЕООД като лизингодател от друга, Общите условия по договора, както и план за плащания към лизинговия договор /л.115-120/ се установя, че процесният лек автомобил е предоставен за ползване на ищеца, като последният всички разходи, свързани с ремонти, възникнали щети и сервизно обслужване на автомобила са за сметка на лизингополучателя /т.9 от Общите условия/.

Няма спор между страните, а и видно от представения договор за използване на автомобил/превозно средство от 26.01.2023 год. /л.10/, Справка от GPS система за дистанционно наблюдение, на същата дата между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигаторно правоотношение по силата на което дружеството ищец, като наемодател е предоставило на ответника – като наемател, за ползване лек автомобил марка и модел "***", с рег. № *** срещу заплащане на наемна цена от 59.00 лева.

Оспорва се от ответника, че представените по делото Правила за използване на превозните средства и Общи условия /л. 11-38/ са неразделна част от договора и обвързват ответника. Във връзка с направеното оспорване е допусната и изготвена съдебно техническа експертиза /л.209-220/, по която вещото лице изяснява, че дружеството ищец е оператор на услугата „spark.bg“, която представлява резервиране и наем на автомобили на територията на страната. Услугата се използва чрез приложение за мобилен телефон, чрез което се осъществява регистрация на всеки нов потребител и последващо резервиране , отключване и ползване на автомобил под наем.

Вещото лице пояснява, че по време на регистрацията в сайта на дружеството ищец на всеки нов потребител е необходимо същият да се запознае с Правилата за използване на превозните средства, Общите условия и Политиката за поверителност, като онагледява предоставената възможност за преглед на тяхното съдържание и наличие на т.нар „чек бокс“ до текста „Съгласявам се с Правилата за използване на превозните средства, Общите условия и Политиката за поверителност“. Експертът сочи, че маркирането на чек бокса за съгласие, както и маркирането на чек бокса за даване на съгласие за използването на лични данни са задължителни условия да продължаването на процеса по регистрация. Вещото лице посочва, че в базата данни на дружеството е наличен акаунт на потребител „***“.

Предвид така изложеното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като изготвено от експерт, в чиято компетентност няма основание да се съмнява и в което вещото лице описва процеса, необходим за регистрация в сайта на дружеството, позволяващ последващо ползване на 3 предоставяните от него под наем автомобили, както и неоспорването от страна на ответника, че на 26.01.2023 год. е управлявал автомобил на дружеството, съдът приема не само, че на посочената дата между страните е възникнало соченото от ищеца наемно правоотношение, но и че ответникът се е съгласил с Правилата за използване на превозните средства, Общите условия и Политиката за поверителност, които се явяват неразделна част от него. За пълнота следва да се отбележи, че касае за сключен между страните договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП. Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл.

3, т.10-12 от Регламент (ЕС) №910/2014г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление /доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет/, с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т.11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на Общите условия по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление 4 на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла н а чл.45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство, неразделна част от който са Правилата за използване на превозните средства и Общите условия.

Съдът не споделя възражението на ответника, че не е разполагал с достатъчно време да се запознае със съдържанието на електронните документи и съответно да изрази валидно съгласие, тъй като регистрацията в интернет сайта на дружеството не е обвързана със срок, едниствено от потребителя зависи дали непосредствено след регистрацията ще пристъпи към ползване на определен автовобил, а и както е посочено в експертното заключение едва след прочита и отбелязването на потребителя, че се е запознал с оспорените документи, било могло да се продължи с регистрацията му в интернет сайта на дружеството.