Решение № 668 от 06.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100100647 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе" № 111 П, представлявано от упълномощения от изпълнителните директори старши юрисконсулт Мирослав Димов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 58 против К. Ц. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Вяра Видова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Стара планина“ № 12, вх.Б, ет.2, офис 8, за приемане на установено съществуването вземания спрямо ответника към 13.05.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда, произтичащи от Договор за банков кредит (необезпечен) № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год., в размер на общо 22 187,57 евро, включваща: просрочена главница в размер на 8494,66 евро; договорна лихва в размер на 5162,63 евро за периода от 25.08.2014г. до 12.03.2020г. вкл.; наказателна лихва за просрочена главница в размер на 6966,32 евро за периода от 25.04.2012г. до 12.03.2020г. вкл.; непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 83,93 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл.; непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 586,67 евро за периода от 14.05.2020г. до 25.03.2022г. вкл.; наказателна лихва за 1 просрочена главница в размер на 893,36 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 11.05.2022г. вкл.; законна лихва върху главницата от 12.05.2022г. до окончателното погасяване на дълга; както и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в заповедното производство: 867,90 лв – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски, вкл. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Според изложеното в исковата молба, на 20.03.2012 г. между страните в настоящото производство е сключен Договор за банков кредит № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год., по силата на който ответницата е получила от банката кредит в размер на 8500 евро с краен срок за погасяване 25.03.2022 год. Погасяването на задължението следвало да се извършва с погасителни вноски на всяко 25-то число от месеца, съгласно погасителен план приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Ищецът твърди, че кредитът бил в просрочие от 25.04.2012г., т.е. от първата вноска.

Били са просрочени 120 вноски за главница на обща сума от 8494,66 евро и 92 месечни вноски за договорни лихви в общ размер на 5833,23 евро. Целият кредит е с настъпил падеж на 25.03.2022г., като на 12.05.2022г. е подадено заявление по чл.417 от ГПК за дължимите суми пред РС-Бургас поради неизпълнение задълженията от страна на длъжника. Изброени са и дължимите наказателни лихви в размер на 6966,32 евро за периода от 25.04.2012г. до 12.03.2020г. вкл. претендирана на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит, непогасена договорна лихва, претендирана на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 83,93 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел II, т.4 от договора за кредит в размер на 586,67 евро за периода от 14.05.2020г. до 25.03.2022г. в т.ч. наказателна лихва за просрочена главница в размер на 893,36 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 11.05.2022г. вкл.

Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК и е било образувано ЧГД № 2957/22г.. на Бургаски Районен съд, по което са издадени Заповед за изпълнение № 1352/ 16.05.2022г. и Изпълнителен лист № 1248/ 17.05.2022г., по силата на които Кр.М. е осъдена да заплати на ищцовата банка дължимите по Договора за кредит суми така, както са изброени в исковата молба, както и съдебни разноски : 867,90 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско 2 възнаграждение. Ищцовата страна счита, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съдът бил проверил и установил редовността на процесния договор за потребителски кредит. В производството по чл. 417 от ГПК, банката била доказала вземането си пред съда чрез представянето на Извлечение от счетоводните си книги към 12.05.2022г. Въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, ищецът инициирал образуването на изпълнително дело № 20238050400582 по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№ 805 и район на действие ОС-Бургас и предприел съответните принудителни действия, като освен вземането по изпълнителен лист, претендирал и всички последващи разноски по принудителното изпълнение. С определение № 6389/ 09.11.2023 год. по ч.гр.д. № 2957/22г. на РС-Бургас, съдът постановил спиране на изпълнителното производство и дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно вземането си към К. М. в едномесечен срок, както и че при непредставяне на доказателства за последното, издадената ЗНИ ще бъде обезсилена от съда по отношение на длъжника.

Процесуалният представител на К. М. с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като твърди, че същите са неоснователни и недоказани. Счита за невярно твърдението на ищеца, че ответницата не е погасявала дължимите от нея месечни погасителни вноски, тъй като липсват данни за извършени погасявания в периода 20.03.2012 – 11.07.2012г. Неясно остава и необявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката, която е изчакала 10 години до изтичането на крайния срок и едва сега е потърсила сумите, изчаквайки натрупването на дължими лихви. Получените в периода 11.07.2012 – 10.09.2012г. 3859,36 евро, банката не усвоявала чрез погасяване на дължимите месечни вноски от 146,31 евро, не е извършила погасяване на главница, която според приложения погасителен план обхваща поравно главница и лихви.

Твърди се, че банката не е извършила изискуемото от закона изрично обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дори не е посочила от коя дата вземането е станало изискуемо. Необявяването на кредита за предсрочно изискуем е довело до недължимост на търсените лихви поради некоректното им начисляване.

Развити са доводи, че особената привилегия предоставена на 3 банките с чл.417 т.2 от ГПК за издаване на ЗНИ само въз основа на извлечения от счетоводните книги, създавало задължение за съда да изследва, дали вземането не се основава на неравноправни клаузи в потребителските договори, като са цит решение на Съда на Европейския съюз (дело C-243/08 Pannon GSM и дело C-176/17 Profi Credit Polska S.A.). Кр.М. е потребител по смисъла на §.13.1 от ДР на ЗЗП и поради това твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи и първата от тях е т.10 от Раздел II, включваща лихви, такси и комисионни по договора. Клаузите на договора не са били индивидуално уговорени, поради което и ответницата не е имала възможност да влияе върху тях. Посочената неустойка е прекомерна и следователно нищожна. Същата противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципите на справедливостта и добросъвестността. Като доказателство в тази насока се сочи, че не са били залегнали ясно начинът на издължаване на кредита, кога е налице просрочие, както и каква е санкцията в последния случай. Липсата на краен срок на предсрочната изискуемост е поставила Кр.М. в невъзможност да прецени икономическите последици от договора. Изобщо цит. част от Раздел II покривала няколко критерия за неравноправна клауза според чл.143 ал.2 – т.5, т.10, т.11, т.19 от ЗЗП. Поради изложеното се иска от съда да обяви за неравноправни и нищожни следните клаузи от процесния договор за банков кредит: т.4, т.5, т.8 и т.10 от Раздел II; т.11 б. „в“ от Раздел III и т.12, т.13, т.14 от Раздел IV.

Също така от изложеното в исковата молба се прави извод, че банката се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, като не е обявила кредита за предсрочно изискуем – заблудила е Кр.М., че кредитът всъщност е погасен.

Направено е изрично възражение за настъпила погасителна давност по отношение на търсените суми.

С определение рег.888/ 26.03.2025г. съдът е конституирал „АПС бета България“ ЕООД като трето лице – помагач на ищцовата страна по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно4 икономическа експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради необявяване на кредита за предсрочно изискуем, довело до недължимост на сумите, както и поради погасяване на претенциите при изтекла давност.

Представител на третото лице – помагач не се яви в съдебно заседание, не изрази становище по делото.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 2957/2022 г. по описа на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 1532/ 16.05.2022г.

(л.50 и 29 по частното гр.дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 2156,65 лв. направени разноски, от които 867,90 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Против издаването на тази заповед в законовия срок е подадено възражение от ответницата. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията – банката е била уведомена с последно определение на РС-Бургас на 02.04.2024г., а исковата молба е била подадена на 02.05.2024г. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 480 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Възраженията на ответницата М. са с правно основание в чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, т. 5, 10, 11 и т. 19 от ЗЗП и чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

По делото е представен договор за Договор за банков кредит № 002LD-R-000844/ 20.03.2012 год. (л.8-10) и приложени общи условия към договора за банков кредит. Ответницата е получила сумата от 8500 евро при 18,80 % годишен процент на разходите, като в края на периода – 25.03.2022г.

5 дължи връщане на сумата от 17 747,32 евро. Общата кредитна експозиция на М. е била 414 770,56 лв. Приложен е погасителен план с месечна погасителна вноска от 146,31 евро.

Поради непогасяване на задълженията на длъжницата към банката – ищец, последната пристъпила към образуване на заповедно производство против Кр.М., въз основа на извлечение от счетоводните книги, за което било образувано ч. гр. д. № 2957/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас. В това производство били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 1532/ 16.05.2022г. и Изпълнителен лист № 1248/ 17.05.2022г., за сумите, както следва: 8494,66 евро - главница за целия период на договора; 5833,23 евро - договорна лихва за периода от 25.08.2014 до 25.03.2022г.; 7859,68 евро – наказателна лихва за просрочени плащания от 25.04.2012 до 11.05.2022г.; законната лихва върху главницата считано от 12.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

867,90 лева - държавна такса; 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 582/2023г. по описа на ЧСИ Станимира Николова с район на действие ОСБургас.