Решение № 1050 от 23.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Благоевград, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101200 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№1200/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Р. К. С., ЕГН **********, гр, чрез адв.П. Ж., срещу „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б, представлявано от Ст. Н. Т., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №1148919/25.08.2024г. поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 oт ЗЗП, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.29 от договора за кредит поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В производството е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника „Стик Кредит“ АД срещу ищеца Р. К. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1, евентуално във връзка с чл.23 от ЗПК, за сумата в размер на 161 лв., представляваща част от дължима главница по Договор за паричен заем

№1148919/25.08.2024г. в общ размер на 597.75 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като главницата се претендира като неизпълнено в срок задължение по сключения договор за кредит, евентуално като дължима чиста стойност на кредита съгласно чл.23 от ЗПК /в случай, че съдът уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора/.

В исковата молба се твърди, че между Р. К. С. в качеството на заемополучател и „СтикКредит“ АД в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1148919/25.08.2024г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат заем под формата на кредитна линия в размер на 700 лв., със срок за издължаване на 3 месечни вноски до 25.11.2024г. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР – 42.58%.

Кредитът е изцяло усвоен от ищцата в размер на 700 лв.

В чл.1, т.11 и чл.19 от Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл.20-22 от ОУ, или банкова гаранция.

Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с вноските по кредита, съгласно чл.29 от договора. Съгласно погасителния план общата дължима сума по кредита е 744.83 лв., а общата сума с дължимата неустойка възлиза на 1 037.43 лв.

На първо място, се твърди, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Настоява се, че от начина, по който е договорена неустойката, следвало, че със същата не се целяло обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора, а набавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, 1 което не било включено в ГРП. В случая било налице погрешно посочване от кредитора на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати. Поради характера й на скрито възнаграждение за кредитора, при прибавянето й към договорната лихва, се стигало до печалба за кредитора надвишаваща допустимия от закона праг. В случая кредиторът не бил имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата цена за предоставената финансова услуга.

Твърди се, че на 17.11.2024г. ищцата е направила една вноска от 539 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца сумиглавница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит.

Твърди се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си да се откаже от договора. Отделно от това, се настоява, че ищецът е сключил общо два договора, които съдържат уговорка за неустойка, поради което е бил наясно с условията на договора. Изложени са правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка. Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на обезпечение.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В насрещната искова молба ищецът „Стик Кредит“ АД твърди, че на 25.08.2024г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. К. С. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние №1148919, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 700 лв. като потребителски кредит по избрания начин – по банков път. Задължението е изцяло падежирало на 25.11.2024г.

Твърди се, че по процесния договор кредитополучателят е направил плащане в размер на 539 лв. на дата 18.11.2024г., с които били погасени първа и частично втора вноска по кредита, поради което общото задължение към момента възлизало на 1 656.30 лв., от които:

597.75 лв. – главница, 23.83 лв. - договорна лихва, 155.54 лв. - неустойка, 879.18 лв. - други разходи.

В отговора на насрещната искова молба ответникът /първоначален ищец/ оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита в размер на 700 лв., поради което искът е основателен до размера на сумата от 161 лв.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на спора.

Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен адвокат пледира за отхвърляне на първоначалния иск като неоснователен и уважаване на насрещната искова претенция. Моли за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 25.08.2024г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. К.

2

С. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние №1148919/25.08.2024г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ размер на максимално разрешения лимит по кредитна линия – 700 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора; лихвен процент по кредита – 36% /т.5/; ГПР – 42.58% /т.6/; обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш – 744.83 лв.; срок за погасяване на първия транш – 3 месеца; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения – 10%; обезпечения – поръчител или банкова гаранция /т.11/. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на 3 вноски с падежни дати – 25.09.2024г., 25.10.2024г. и 25.11.2024г., като всяка вноска включва главница, договорна лихва и неустойка, общ размер на месечната вноска - 345.81 лв.

Съгласно чл.19 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл.29 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 292.60 лв.

Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в размер на 700 лв., както и че по договора ищецът е извършил плащания в размер на 539 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.

В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като посоченият в договора ГПР от 42.58% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Видно от представения погасителен план още при сключването на договора на кредитополучателя е начислена неустойка по чл.46 от ОУ в размер на 292.60 лв., платима с вноската по кредита, като видно от насрещната искова молба неустойката е начислена.

Според съда обаче неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за 3 потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена.