Решение № 717 от 13.12.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Ямбол, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103440 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД - гр. С. против Г. П. Д. от гр. Я.

С исковата молба се твърди, че длъжникът Г. П. Д. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги, а именно „Теленор България“ ЕАД, с което дружество ответникът е сключил договори, както следва:

Договор за мобилни услуги от дата 05.01.2015 г. за предпочетен мобилен номер *** с избран абонамент***, със срок на действие 24 месеца до 05.01.2017 г. Твърди се, че съгласно сключено към него допълнително споразумение от 18.08.2020 г. абонатът е предпочел нов абонамент, а именно: ***със срок на действие 24 месеца до 18.08.2022 г. Твърди се, че съгласно сключен договор за лизинг от същата дата - 18.08.2020 г. към абонамента, абонатът получил мобилно устройство ***срещу месечна цена в размер на 90.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната-ответник след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 90.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че в съответствие с договора за лизинг устройството е било предоставено на обща лизингова цена в размер на 2183.76 лв. при стандартна цена в размер на 2449.99 лв., т.е. се поддържа, че била направена отстъпка, която възлизала на сумата в размер на 266.23 лв.

На следващо място в ИМ се сочи, че към абонамента е бил сключен и втори договор за лизинг от 18.08.2020 г., съгласно който абонатът е получил и базови аксесоари - 1. *** 2.

*** 3. *** и 4. *** срещу месечна цена в размер на 4.79 лв., съгласно уговорения между страните погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на ответника-абонат 1 след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 4.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че съгласно сключено допълнително споразумение от дата 05.05.2021 г. абонатът е предпочел нов абонамент, а именно: Тотал Макс 49.99, със срок на действие 24 месеца до 05.05.2023 г.

Твърди се, че въз основа на така посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната, а именно абонат № ***. Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги, съответно за периода 05.09.2021 г. до 04.01.2022 г. „Теленор България“ ЕАД е издал фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 05.09.2021 г. - 04.10.2021 г. с дължима по фактурата стойност 149.20 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 4.79 лв. месечна вноска за аксесоари; 90.99 лв. месечна вноска за устройство; 0.83 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 0.04 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“.

Твърди се, че дължимата сума е платима в срок до 20.10.2021 г. Издадена е била и фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 05.10.2021 г. - 04.11.2021 г. с дължима стойност 149.16 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 4.79 лв. месечна вноска за аксесоари; 90.99 лв. месечна вноска за устройство; както и 0.83 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност.

Твърди се, че дължимата сума по тази фактура е платима в срок до 20.11.2021 г. Към тази фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 149.20 лв., при което общо дължимото задължение на ответника-абонат възлизало на стойност 298.36 лв. Била издадена и фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 05.11.2021 г. - 04.12.2021 г. с дължима стойност 145.77 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 4.79 лв. месечна вноска за аксесоари и сумата от 90.99 лв. месечна вноска за устройство. Дължимата сума била платима по тази фактура в срок до 20.12.2021 г., като към фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 298.36 лв., при което общо дължимото задължение на ответника възлизало на стойност 444.13 лв. На следващо място в исковата молба се твърди, че за отчетен период 05.12.2021 г. - 04.01.2022 г., било издадено Кредитно известие № *** от дата 05.01.2022 г., с което била възстановена на абоната пропорционално начислената при сключване на абонамента сума в размер на 9.41 лв. без ДДС; начислени били месечните такси - 4.79 лв. за аксесоари и 90.99 лв. за устройството, както и е била добавена незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на сумата от 444.13 лв., при което общото задължение на ответника възлязло на 528.62 лв. Твърди се, че абоната-ответник не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 528.62 лв., което и ангажира отговорността на ответника съгласно процесния договор и ОУ на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, поради което и последният бил прекратил едностранно, индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, като е издал крайна фактура № *** от дата 05.02.2022 г. Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът дължи уведомяване по реда на чл. 31а от Общите условия, като след изтичането на срока за плащане, указан във 2 всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, а впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкократно изпращал eсeмес с напомняне за налична незаплатена месечна фактура. В този смисъл се твърди, че абоната е бил уведомен с есемес известяване за липса на извършени плащания. Твърди се, че поради извършеното неплащане за мобилния оператор е възникнало и потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги. Твърди се, че датата на деактивация на процесните абонаменти е 02.02.2022 г., като същата дата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при липса на нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

На следващо място ищецът твърди, че претендира и неустойка в размер на сумата в размер на 264.43 лв., представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер, като в тази насока се озовава на т.11 от Договорите. Сочи се, че неустойката от 264.43 лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.05.2021 г. за мобилен номер *** представлява стойността на тези 3 месечни абонаментни такси без ДДС, а именно: 193.92 лв., както и сумата от 70.51 лв., представляваща неустойка за предоставеното устройство ***, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел втори от договора за мобилни услуги от дата 13.08.2020 г.

На следващо място се твърди за наличие на забава от страна на ответника да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания. Последният дължи за телефон *** цената на сумата в размер на 636.93 лв., представляваща 6 бр. незаплатени лизингови вноски, за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г. в размер на 545.94 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 90.99 лв., а за базовите аксесоари ответникът дължи цената в размер на 33.53 лв., представляваща 6 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г. в размер на 28.74 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 4.79 лв.

На изложените в обстоятелствена част на исковата молба фактически твърдения ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, като се претендира от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество, за сумата в размер на 793.05 лв., от които: 528.62 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№ *** г., *** г., *** г., ***г. за периода от 05.09.2021 г. до 04.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата от 264.43 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.05.2021 г., от които 193.92 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 70.51 лв., 3 представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *** c отстъпка от стандартната цена.

С допълнителна молба-становище от 17.06.2024 г. се уточнява и Исковата претенция на ищеца, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати незаплатени лизингови вноски, както следва: 636.93 лв. по Договор за лизинг от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *** по силата на който абонатът е взел устройство ***, от които 545.94 лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г., както и последна вноска в размер на 90.99 лв. по чл.1, ал.2 от договора; и сумата от 33.53 лв. по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари - 1.

*** 2. *** 3. *** 4. *, от които 28.74 лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г., както и последна вноска в размер на 4.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който се поддържа, че така предявените искове са неоснователни.очи се, че сбора от сумата 528.62 лв. - стойност на потребени мобилни услуги и 264.43 лв. - стойност на неустойка е формиран въз основа на едностранно извършени от ищеца действия, при липсата на договорено или законово основание за тях.

Сочи се, че в сумите, които се претендират да се дължат за потребени мобилни услуги са включени и две такси за временно възстановяване на изходящ трафик, което според особения представител на ответника представлява признание от самия ищец, че не е предоставил мобилните услуги, предмет на сключеният между него и ответника договор.Също така се сочи, че едностранното ограничаване на изходящия трафик от страна на доставчика на мобилни услуги доказвало, че услугите не са били доставени в дължимия обем посочен в сключеният между страните договор, на което основание се поддържа, че не е налице дължимост на сумата от 528,62 лв. Сочи се на следващо място, че издадените фактури не съответстват на законовите изисквания, както за данъчни цели, така и за защита на потребителите, тъй като не посочват необходимата информация за наличието такса „възстановяване на изходящ трафик“ , като по този начин било неясно каква е реализираната продажба, не било спазено изискването на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и бил нарушен императивът на чл.30 от ЗЗП. На следващо място и на изложените съображения се твърди, че липсва ясна информация относно начина на формиране на стойността на месечната такса, поради което не следва същата са бъде използвана за основа на формиране на уговорена неустойка, поради което искът да бъде установена изискуемостта на вземане на сумата 264,43 лв. също не следва да бъде уважен.Поддържа се, че установителният иск не е предмет на издадената по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС заповед за изпълнение, поради което и така предявеният осъдителният иск се поддържа, че се явява недопустим, като при условията на евентуалност се поддържа, че същия е неоснователен. В тази насока се сочи, че 4 в неговата стойност са включени такси за придобиване на собственост върху вещи, предмет на лизингови правоотношения, без да бъде съобразен факта, че липсва както покана или предоставяне на възможност за тяхното връщане, така и каквото и да е било волеизявление лизингополучателят-ответник за придобиване на тяхната собственост.