Решение № 103 от 11.08.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Девин, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100429 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че във връзка с Разпореждане № 885 от 05.09.2025 по ч. гр. д. № 152/2025 г. по описа на Районен съд - Девин, в законоустановения срок, „АПС Б. Б.“, с ЕИК: ********* упражнява законовото си право да предяви иск, с който съда да признае за установено по отношение на ответника И. А. И., с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Б. Б.“, с ЕИК: ********* вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 152/2025 г. по описа на Районен съд - Девин, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Счита че, при разглеждане на настоящото производство, следва съда да приеме от фактическа страна следното: На 22.07.2020г. длъжникът И. А. И., с ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 436* със „С. К.“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500.00 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 153.00 лева в срок до 22.01.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер 1 на 47.36 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Счита, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 436*/22.07.2020г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Счита, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване и че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Твърди, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 2 кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон, като съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума ответникът И. А. И., с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. „С.

К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14*, бул. Б.

№ **В, ап.*. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, като твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Счита, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Счита, че ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 3 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС). Твърди, че ответникът И. А. И., с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено. Моли съда, с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, да приеме за установено, че ответникът И. А. И., с ЕГН **********, дължи на „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 152/2025г., а именно сумата в общ размер от 687.15 лева, формирана както следва: 500.00 лева – главница; 25.78 лева - договорна възнаградителна лихва, върху главницата, за периода от 22.07.2020г. до 22.01.2021г.; 161.37 - законна лихва за забава върху главницата, за период от 22.01.2021г. 26.03.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – дв. бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.). Счита, че предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Б. Б.“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 687.15 лева срещу ответника И. А. И., с ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника И. А. И., с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Б. Б.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 14*, бул. Б. № **В, ап. *, представлявано от 4 юрк. Б. Т., сумата в общ размер от 687.15 лева, формирана както следва:

500.00 лева – главница; 25.78 лева - договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 22.07.2020г. до 22.01.2021г.; 161.37 лева - законна лихва за забава, дължима за периода от 22.01.2021г. - 26.03.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Твърди, че по образуваното ч. гр. д.

№ 152/2025г. по описа на Районен съд - Девин, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Б. Б.“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 25.00 лева съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски – държавна такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съда да осъди ответника И. А. И., с ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството – ищец съдебни и деловодни разноски по ч. гр. д. № 152/2025г. по описа на Районен съд – Девин и по настоящото производство на обща стойност от 275.00 лева. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да им бъде предоставена възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. А. И., чрез назначения особен представител - адв. З. Д., с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като излага подробни съображения. Счита, че ищеца основава претенцията си на договор за продажба на вземания (цесия) от 21.07.2022г., сключен между „С. К.“ АД и „АПС Б. Б.“ ЕООД, като оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като счита, че: не са представени доказателства за надлежно индивидуализиране на процесното вземане в предмета на договора за цесия, 5 позволяващи еднозначното му отнасяне към твърдения договор за кредит № 436*/22.07.2020г.; до доказване на надлежното уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД и индивидуализиране на вземането, ищеца не може да се счита за кредитор спрямо ответника, поради което не разполага с материалноправна и процесуална легитимация да предявява настоящия иск. Счита, че съгласно трайната практика на ВКС (напр. решение № 123/24.06.2009г. по т. д.

Разпечатката съдържа 20 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63d73c6e-464f-4d32-a075-b6d901879498